Лечков: Ако в САЩ бяхме били и Швеция, на връщане самолетът щеше да падне

- Искам да кажа, че лично аз този мач не го разглеждам като отделен епизод. Той беше част от едни квалификации, в ко­ито играхме много силно и заслужено се класирах­ме на световното. Бяхме изключителен отбор, със­тавен от страхотни игра­чи. Повечето от тогаваш­ните ми съотборници ка­то Христо Стоичков, Кра­си Балъков, Емо Коста­динов, включвам дори и себе си, без никакво при­теснение, нареждам до футболисти като Марадона, който по-онова време беше номер 1.

В един момент от квалификациите обаче шансовете ни изглежда­ха излюзорни?

- Никога не съм оби­чал примиренческото мислене и едно от хубави­те неща на онзи отбор беше, че никой от нас не се предаваше. Всички игра­ехме в чужбина, бяхме во­дещи футболисти в клубо­вете си. Футболът се иг­рае, докато съдията не свири края. А в онези ква­лификации, включително и на "Парк де Пренс", се случи онова, което съдба­та беше предопределила. Естествено имахме и късмет - първо Израел да бие Франция, а след това и ние да спечелим на "Парк де Пренс".

Какво си говорихте преди мача?

- Бяхме сигурни, че ще бием. Изпра­вяхме се сре­щу много си­лен отбор, но ние по нищо не им отс­тъпвахме ка­то футболис­ти. С Фран­ция и след това с Нигерия на светов­ното са най-тежките

мачове в кариерата ми. Срещу физически много здрави съперници. Както се казва, водихме битка за всяка педя земя.

Как отпразнувахте победата срещу Фран­ция?

- Какво очаквате да ви кажа, че е имало жени, мъже, пиене. Имаше, всичко имаше. Отпразнувахме го, както ние си зна­ем, с много настроение.

Казваш, че преди "Парк де Пренс" сте вяр­вали в победата, а вяр­вахте ли, че можете да стигнете до 4-то място в света след това?

- Ако някой не вярва, може да се разрови и да види, че в едно мое интер­вю в деня на тръгването - четвъртък, 5 юни, мисля че беше, казах, че ще стиг­нем полуфинал. Винаги съм имал самочувствие, което не е без покритие. От 1989 г. до световно­то.

 Тогава бяхте събрани доста чепати характери. Не е тайна, че сте има­ли много препирни, помежду си, как ста­нахте отбор?

- По този въпрос ме­диите малко преувелича­ват, факт е, че бяхме мно­го различни като хора. Едни ставаха в осем, други тогава си лягаха. Но в то­ва няма нищо лошо. Никой не е искал от нас да се обичаме, целуваме или да спим заедно. Тряб­ваше просто да играем ка­то отбор и мисля, че се справяхме доста добре, нещо, което едва ли някой може да оспори.

В какви отношения си в момента с останалите от "златното поколение"?
- Приятел съм с всеки един от тогавашните ми съотборници. Лоша дума няма да чуете. Не знам и те да са говорили лошо за мен.

Събирате ли се да празнувате на 17 ноемв­ри?

- Пада се кръгла го­дишнина и БФС органи­зира събиране, на което ще се видим и ще си поговорим. Догодина ни пред­стои още едно събитие -20 г. от медала на светов­ното. Ще ми е приятно да се видя с момчетата, ма­кар да съм от хората, ко­ито не обичат да живеят с миналото. Дано Любо Пенев успее да направи така, че да имаме и нови поводи за гордост.

По онова време ти иг­раеше в Хамбургер. За­ради гола ти срещу Гер­мания в САЩ ли започ­наха проблемите в клуб­ния отбор?

- Всички отбори, в ко­ито съм играл, са имали високи цели. В Хамбур­гер ме поискаха, след ка­то спечелих титлата с ЦСКА. Истинската при­чина да напусна е, че не­щата не вървяха, така, както исках, отборът беше далеч от челнитеместа. Не мога обаче да отрека, че и онзи гол повлия върху отношението на немцитекъм мен. Бяха ме пре­дупредили какво ме  чака и може би трябваше веднага след Америка да напусна. Тогава бях на върха и имах много оферти. Не е случайно, че по най-раз­лични поводи Хамбур­гер кани Краси Балъ­ков, а мен не. Макар той да не е играл за този клуб. Но не съжалявам за нищо. Няма как да се чувствам предател при положение, че съм за­щитавал интересите на родината си.

Как възприемаш идеята да ви бъдат гласу­вани пожизнени пенсии като за медалисти от Олимпиада?

- Не знам на кой и от­къде дойде тази идея. За мен е несериозно да коментираме подобно нещо на фона на ситуацията, в която се намира общест­вото. Не съм участвал и няма да участвам в подоб­на подписка. Ние навре­мето сме имали своя шанс и сме спечелили милио­ни. Кой ги е прахосал и кой не, няма никакво зна­чение. Държавата по ни­какъв начин не ни е длъжна, нито сме олимпийски, нито световни шампиони, а 4-ти, макар че се водим медалисти.

Успехът ви обаче е съизмерим и дори много по-значим от медал на олимпиада от някои други видове спорт?

- ОК, ако бъде гласува­но участниците на светов­ното в САЩ да получават пенсия, няма лошо. Аз обаче пожелавам на всич­ки мои съотборници от то­гава и на самия себе си ни­кога да не стигаме до по­ложение, в което животът ни ще зависи от тези пари.

- Подготовката и све­товното продължиха око­ло месец и половина. Все­ки един от тези дни за мен е специален и не бих го за­менил за нищо. Ако бяхме били и Швеция, самолетът на връщане щеше да падне.

Ако трябва да съста­виш идеален отбор, как­ва част от тогавашните национали ще попаднат в него?

- Против съм да се сравняват футболисти от различни десетилетия. Ако говорим само за периода 1990-а до 2000-та със сигурност бих посо­чил 5-6 души от нашия от­бор, дори и себе си. Както казах вече, бяхме се съб­рали много добри футбо­листи и постигнахме дос­та успехи заедно. Благо­дарен съм на Господ, че играх с футболисти като Стоичков и Балъков. И Ивайло Йорданов, и Бо­би Михайлов, и Емо Кос­тадинов, да не ги изреж­дам всичките, също бяха много висока класа.

Костадин ДЖОРДЖЕВ, „Стандарт”