Стартът в израелската Лигат Ал бе отложен за неопределено време заради конфликта в Ивицата Газа. В евротурнирите местните клубове домакинстваха в Кипър, а първият кръг миналия уикенд бе отменен заради опасността от ракетни удари. Утре предстои ново заседание на федерацията, на което ще се прецени доколко е възможно първенството да започне. От няколко седмици в един от местните клубове ритат и двама българи. С Макаби Петах Тиква подписа първо Даниел Димов, а в началото на август и Костадин Хазуров. И двамата преминаха като свободни агенти. Хазуров дълго умува, преди да сложи параф, но засега изглежда доволен от решението си.
Коце, какво може да накара един футболист да напусне Белгия и да отиде в размирен Израел, където опасността за живота му е напълно реална?
- Аз до последно изчаквах да се появи нещо по-добро като оферта, но мина доста време и трябваше да взема решение, защото първенствата вече започнаха.
И избра отбор от Петах Тиква, което в свободен превод ще рече нова надежда.
- Може и така да се погледне. Това бе последният ми вариант, нямах голям избор.
Заговори се за интерес от български клубове - Ботев, Литекс...
- Това беше преди два месеца. Но аз не искам да се връщам още в България, това беше най-лесното. На 29 години съм - върна ли се, после няма излизане на тази възраст. Предпочитам да поиграя още в чужбина.
Първият ти сезон в Лиерс бе силен, но през втория бе забит на пейката през пролетта. Как се стигна до това?
- През първата година при Хани Рамзи нещата се получиха, вкарах 9 гола. После при Стенли Менцо играех в началото, но през зимата поисках по-добри условия, за да остана в клуба и да удължа договора си. Клубът обаче реши, че ще намалява бюджета и ми отказа. Така започнаха да налагат млади момчета, мен ме пускаха за 5-10 минути, макар че и за толкова малко време успях да вкарам 2 гола. Предпочетох да си тръгна, вместо да си правят гаргара с мен.
Как се стигна до трансфера ти в Макаби Петах Тиква?
- Новият им треньор Ран Бен Шимон ме познава още от предишния ми престой в Израел - в Бней Шахнин. Отдавна искаше да ме вземе. Миналото лято той идва в България - с Апоел Тел Авив игра срещу Берое в Лига Европа.
Как се тренира и играе в такава обстановка на несигурност?
- С Даниел Димов живеем в Тел Авив. Тук по нищо не можеш да разбереш, че има военен конфликт. Ударите са по на юг - в Ашдод, Ашкелан, Газа. Петах Тиква на практика е квартал на столицата, ние сме на пет минути с кола един от друг, а и от стадиона.
Семейството ти при теб ли е?
- Ще дойде скоро, може би другата седмица. Но близките на Даниел вече пристигнаха.
Как минава подготовката?
- Отборът е бил на лагер в Австрия, аз дойдох след това. На практика тренирам от 10-ина дни, леко съм изостанал. След като отложиха първия кръг, играхме контрола с едни грузинци. Бихме ги, аз вкарах един от головете, поиграх 60-ина минути.
Колко чужденци сте в отбора?
- Тук всеки клуб има право на шестима. Освен нас с Даниел има двама хървати, но единият е женен за еврейка и не се брои за чужденец. Дойдоха и двама аржентинци.
Миналата година отборът е завършил 12-и, какви се целите този сезон?
- Не са поставяли някакви неизпълними задачи. Тук не се изхвърлят, не говорят за евро-турнири. Играем мач за мач, пък после ще видим.
Доволен ли си от условията?
- Да, апартамент, кола -всичко е наред. Онзи ден ходих да видя новия стадион, който нашият президент Амос Лузон е построил наскоро. Прекрасен е (стадион "Хамошава" е с капацитет 11 500, струва 25 млн. долара, на него ще домакинстват и двата местни тима - Макаби и Апоел - б.а.).
в. "Тема Спорт", Захари Неделчев
