Изповедта на Стоичков: Подарих „Златната си обувка” на Любо Пенев

 

- Щастлив съм, че съм 6 един екип с големи професионалисти. С Кристалина Георгиева е много лесно да се работи. Рано или късно тя ще направи така, че да бъде първият човек на България.

 

- За мен беше много лесно да започна като дете да играя футбол. Винаги съм имал късмет, моята звезда е такава. Работил съм с най-добрите футболисти в световната история. Никога не съм казвал "Аз”. Това е много тежка дума. Винаги благодарение на моето семейство, на моите треньори, на моите приятели съм успявал. Без тях щях да бъда един посредствен футболист, а може би и щях да се занимавам с нещо друго в тези тежки години на прехода.

 

- Има моменти в живота ми, когато съм плакал. Може би най-тежко ми беше, когато дядо ми почина. Това е мигът, който най-тежко преживях. Беше няколко часа преди мач на Барселона, когато ми се обадиха. Трябваше да изляза и да играя и имах шанса да вкарам в този мач гол, който го посветих на дядо.

 

- Мога да се сетя за много неща, но уличния футбол вече го няма. Няма мачове между махалите, между училищата... Винаги спирам през местата, където съм изкарал детството си. Спомням си за тези години. Става ми малко тъжно, но се качвам на колата и продължавам.

 

- Може би това е смисълът на живота - да си уверен в своите качества, в това, което трябва да направиш. Характерът ми е такъв още от дете. На тези години сега няма да се променя.

 

- Колкото и да ме прибират, ще ме приберат в един костюм, повече не могат. Такъв ми е характерът, че винаги искам да побеждавам, да съм направил нещо, което ще се запомни и не се отказвам. Ако нямаш критерий, характер, някой ще е по-подготвен и ще се опита да те смачка. Опитаха се навремето и мен да ме смачкат, но не успяха.

 

- Моето семейство. Мариана е човекът, който допринесе най-много за моето развитие като футболист. Никога не съм крил, че тя е за нашето семейство и майка, и съпруга, и баща» защото тя изгледа нашите деца. Постоянно пътувах в годините, когато трябваше да се отгледат децата ни. Факт е, че 23 години сме заедно. Това не се изказва, това само може да се почувства. Много пъти са ме развеждали, писали са, че имам деца от други, но тя е свикнала и даже не обръща внимание.

 

- Забранява ми да гледам телевизия. Изключва телефоните и гледаме да сме по-затворени, заедно с децата, да няма близост до преса, телефони, за да може всеки един да почине по начина, по който иска.

 

- Не. Засега съм доволен от тях. Имат две момчета - много възпитани, прекрасни момчета. Едното студент в Америка, другото е пилот във Формула 2. Знаят стойността на това, което правят. Щерките до този момент не са ми подсказали с нищо, че трябва да съм притеснен. Напротив, знаят много езици, могат да се оправят. Знаят, че животът вече няма да е толкова свързан с баща им. Знаят, че трябва да учат, да се трудят, да работят. Естествено, че бащата и майката винаги ще стоят зад тях и ще помагат.
 

- Не. За мен е по-важно да имаш приятели, семейство. Славата ми помогна да познавам много хора по света, да имам контакти с големи политици, спортисти, треньори, президенти, но дотам. Ако се облегнеш на "аз съм този и вратата ми е отворена", за секунди е отворена, но после се затваря бързо. Успях да се предпазя от лошите ефекти на славата. Тя обаче е неизбежна. Нашият спорт е такъв, че нито една политическа сила не може да обедини 100 000 души в сряда, четвъртък, събота или неделя. Това е нашата стойност.

 

- Нека си направят изводи защо не е възможно. На националния стадион играх 83 мача за България. Този стадион обедини всички в България - Левски, ЦСКА, Славия, Локо София, Черно море, Ботев Пд, Локо Пд, Сливен, Черноморец... Той обедини цяла България. Никога не сме се делели на групи - аз играя в този отбор, ти в онзи. Аз няма да ти подам, аз ще вкарам гол. Нямаше такова нещо. Това беше нашата сила. Вярвам, че един ден тези политици ще си отворят малко повече очите. Когато живееш в долина на слепота, тя не ти дава възможност да се разгърнеш.

 

- Дали си днес на власт или утре, нищо не променя твоя живот, но дай нещо на хората. Нещо позитивно. Ние сме свикнали да критикуваме само. Ако искаме България да върби напред, това трябва да се загърби. Ще бъде трудно, но трябва. С разделение нищо няма да направим и ще си останем там, докъдето сме били 1300 години.

 

- Ти ако нямаш характер, увереност, че трябва да   поведеш един народ, една нация... Ние нямаме инфраструктура, искаме туристи. Нямаме най-важното в нашия живот - уважението един към друг. Това е най-големият проблем на нашата нация. Отваряме магистрали, ама сме нямали какво да ядем. Отваряме най-хубавата ни, ама защо я отваряме. Искаме да направим стадиони, защо трябва да ги правим... Когато някой прави нещо хубаво, ние пак сме недоволни. Угодия при нас няма.

 

- Това го оставих за последно. Това, което прави моят голям приятел Вежди Рашидов, той е човекът, който даде най-много пари за музеи, за кино, за театри. Никой политик не си задава въпроса: "Аз какво направих за тази страна". За това аз никога не казвам "аз направих нещо". Имах възможността след световното първенство да подаря моята "Златна обувка" на Любослав Пенев, колега, когото много уважавам и на когото съм кръстник на детето му. Защото той не успя да бъде с нас Благодарение на неговия пас Емил Костадинов вкара гол във франция. Едно заболяване го извади от първенството, но сега е жив и здрав. Това казвам - не се ли обединим, няма как да направим нещо. И в парламента същото - шум, шум, шум и излизам навън да видя дали няма гръмотевици, а то е 40 градуса.

 

- Ще започна първо от СДС. Имаха уникален шанс Оставиха сам един от най-добрите президенти - д-р Желев. Иван Костов можеше да направи така, че да се запомни в историята на политиката. Първите две години бяха добре, но след това забрави откъде е дошъл. Надежда Михайлова я хвърлиха на кучетата. Никой не я подкрепи при проблема с Либия. След това Петър Стоянов. Също оставен сам, без подкрепа. Затова дойде и сривът на СДС, заради разделението. Гледам Иван Костов от силната личност през прехода, има пет депутати днес Това ли е Иван Костов? За другия човек (б.а. -Станишев) - той без един ден трудов стаж стана министър-председател. Те предадоха Георги Първанов, а не той тях. Той обаче е с вързани ръце и те го оставиха. Ако беше силна тази партия, щеше ли да има коалиция с попа? НДСВ останаха в историята като овца без история. Много лесно беше да го докарат, да открадне каквото може и да си замине.

 

- Критичен съм с факти. Когато мен ме критикуват, че не съм подал или не съм вкарал, ги приемам тези критики, но лампичката ми светва и се старая да не го повторя това. Можеш ли да си представиш политическа група със 130-годишна история, която да не може да издигне кандидат за президент? Какво говори това - да си затварят офиса и да излизат в почивка.

 

- Защото е роден за победи. Аз съм приятел с Бойко Борисов от много, много години назад. Човек с характер, който иска да направи нещо за тази държава, иска да обедини хората. Екипът му има много качества.

 

Кажи нещо на българите.