Ивайло Петев не е говорил пред медиите, след като бе освободен от Лудогорец. В момента той не съжалява за това, защото така или иначе не смята да постъпва като голяма част от колегите си, които изсипват гнева си към хората, с които са работили до вчера. Двукратният шампион с тима от Разград живее в ловешкото село Баховица и от време на време отскача до София да се види с приятели. Срещата ни е в едно кафене, което се посещава от футболни хора, и там Петев взима дейно участие в дискусиите, които, общо взето, се въртят около ежедневието на играта. Коментират се последните мачове както в Шампионска лига, така и в българското първенство. Младият наставник отговори на въпросите на "Тема Спорт", след като вече достатъчно бе начесал езика си в свободни разговори, като се върна и доста назад, когато Лудогорец още бе в Б група.
Как ти се струва Лудогорец месец-два след края на твоето присъствие?
- Те си казаха, че проблемът им е бил психологически. Може би играят с повече настроение, но дано това да продължи по-дълго време, защото всичко е относително. Идеята е, че за да има психологически проблем в една съблекалня, значи е имало пробив в системата. Напрежението обикновено се вкарва отвън. Но тези, които споменават за този проблем, те трябва да го коментират. Според мен ставаше въпрос за спад в играта на отбора, а такива процеси има в абсолютно всеки клуб на този свят. Някъде траят с месеци и години. При нас беше за около месец и това се тълкуваше като катастрофа.
Да, но на повечето клубове в света при такива обстоятелства си заминават треньорите?
- Съгласен съм. Но нашият случай е друг и няма подходяща база за сравнение. Собствениците на Лудогорец са много отскоро в този бизнес и мислят по начин, който е доста различен от разсъжденията на хора, които са врели и кипели и, общо взето, вече си имат избистрен стил на работа. Давам си сметка, че аз съм първият треньор, който е назначаван при Кирил Домусчиев. Също така това беше и първа по-сериозна работа и за мен като специалист, ако изключим няколкото месеца в Любимец в Б група. Сигурно аз съм прав за себе си, а шефовете си мислят, че е трябвало така да направят. Ние си бяхме първите един на друг и е ясно, че бяхме до време заедно.
Тоест в момента теб не те яд, че така се стекоха нещата в Разград?
- Не е точно така, защото още от първия ден, като си тръгнах, досега мисля, че бях предаден. Така се чувствам. Като Цезар ме предадоха най-близките хора. Не ми е лесно да го споделям с всички, но ме човърка и си го казвам в прав текст, че бях предаден. Не ме интересува колко и какви врати може да ми се затворят, но пък не мога да си нося този камък непрекъснато.
Знаеш, че историята е въртящо се колело и може пак да се озовеш в Лудогорец някога, може и да е след много години?
-Трудна работа, поне от моя страна.
Защо?
- Първо, не знам Лудогорец докога ще съществува в този си вид и под каква форма. Демографският проблем в България като цяло оказва влияние в такъв вид клубове, вижте и Литекс, но там е друго, поне откъм опит и натрупвания. Сега като го казвам това, не знам как би звучало след много години, но поне на този етап така смятам.
Не си ли се връщал в Разград оттогава?
- Не. Въпреки че в града имам доста познати, които ми звънят и ме канят да се видим.
Във времето, когато вече не си в Лудогорец, намаляха ли ти приятелите?
- Ами... Така е в живота. Настъпват и такива моменти, в които виждаш кой какъв е бил с теб, докато си бил под прожекторите. Струва ми се естествено и аз да преценя някои неща. Връщам си лентата и правя втори прочит на определени случки, на определени разговори. Някои обстоятелства са станали против логиката, но пък явно е трябвало така да станат.
Какво точно имаш предвид?
- Ами от дистанцията на времето сега като виждам някои случки, си давам сметка, че не са станали ей така поради произволно стечение на обстоятелствата. Дори някои фрази на хора от клуба сега ги разчитам по друг начин. Даже и някои оценки за мен в някои медии не са били случайни, а плод на специални инструкции. А в същото време инструкторите са казвали добро утро, когато слънцето изгрее, все едно всичко си е наред. Но както и да е. Това са минали неща. Просто ти отговарям, а и сега ми е такъв периодът - контактувам с по-малко хора, но се старая да претегля някои неща втори път и да си направя изводи.
Водиш ли си записки на всички тези неща?
- Не, но се старая да помня. Аз не твърдя, че в момента съм безработен. Такива са само тези треньори, които са в напреднала възраст и не очакват покана. Или пък такива, които просто са решили, че поемат по път, различен от футбола. В момента имам повече време за четене. От някои интервюта и изказвания на треньори, особено на чуждестранните, научавам доста. Обръщам внимание как реагират те, когато напускат клуб, или пък как се държат, когато ги назначават. Също така си правя изводи и как големите треньори контактуват с футболистите, как общуват с медиите, как се отнасят към колегите. Тези неща са изключително важни. От Жозе Мауриньо можеш да научиш много, дори само като му четеш интервютата. Въпреки че съм два пъти шампион на България, осъзнавам, че съм още в самото начало. Работи ми се и смятам, че дори в момента работя, дори без да имам клуб. Нещата, които научавам сега, няма как да им обърна внимание в ежедневната интензивна работа. Също така ходя на курс, за да напредна още с английския език.
Какви ти бяха плановете в Лудогорец?
- Наистина гледах по-напред от това, което се случи. Този отбор си бе направен по мои виждания и всичко бе съобразено с възможностите на клуба. В началото дори ми казваха, че правя грешка, като на практика сглобявам чисто нов отбор с влизането ни в А група. Но пък след това същите хора ме тупаха по рамото, че този чисто нов отбор играе най-хубавия футбол в България. После същите хора сметнаха, че не мога да изчистя психологическия проблем и се разделихме. Но както се казва, всеки си прави изводите, всеки си отчита грешките, за някои съжалява, за други - не, а и светът не свършва.
Кирил Домусчиев ли имаш предвид?
- Виж, аз няма какво толкова да се сърдя конкретно на него. Около него има хора, които той така или иначе е допуснал и се вслушва в съветите им.
Каква оферта може да прекъсне почивката ти?
- Тази почивка може да продължи година, може и да трае три години, кой знае. Но може и сега, както си говорим сладко и си пием кафето, да ми се обадят, за да ме питат дали искам да обсъдим нещо сериозно. И аз след няколко часа вече да съм с договор. Общо взето, имам идея с какво ми се захваща и с какво не. Наясно съм, че има и оферти, на които не може да се откаже и нямаш време да ги обмисляш в детайли. Но точно сега е момент, в който си изграждам някакви представи за това къде ми се работи и къде не, на каквато и да е цена. Също така в този период вече в детайли си преценявам хората, на кои мога да разчитам занапред, кои не струват, дали евентуално мога пак да бъда предаден... Виж, това е най-неприятното. Спомените, радостите си остават. Хора и в други градове ме поздравяват, заговарят ме и аз усещам, че съм направил нещо добро в Лудогорец. Лошото е предателството. Двуличниците един ден съжаляват за делата си, отначало ги е срам да си признаят, но, общо взето, си знаят, че са такива.
Ивайло Петев: Предадоха ме като Цезар
„Двуличниците един ден съжаляват за делата си”
