Знаете ли как са завършвали веселбите на Пеневата чета след победите в Щатите през 1994-та? С песните на Ивайло Андонов.
Макето, както наричат родения в Благоевград нападател, е признат за глас №1 сред четвъртите в света. Запее ли той, дори купонджии като Наско Сираков и Йордан Лечков само слушат и припяват.
17 години след американската епопея Андонов не само пее, но и свири първа цигулка в основания от самия него юношески клуб „Пирин 2001". Амбициран е да върне футболното слънце на благоевградски адрес. Това му е болката, която споделя със сериозен глас в иначе веселия изминал уикенд в Сливен, където се събраха за два демонстративни мача много от народните любимци на 1994-та. Тогава Андонов имаше малшанса да бъде един от петимата играчи, които не влязоха в нито един от 7-те мача на световното. Оттук започва разговорът с него...
- Чувствате ли се като един от четвъртите в света, г-н Андонов, макар че не изиграхте нито една минута в „САЩ '94"?
- Е, ние с някои от тях от деца сме си в националните гарнитури. От 15-годишни още... В края на краищата в този отбор имаше атмосфера, йерархия и всеки си знаеше мястото.
- Вашето място къде беше?
- Моето ли? Това, че съм бил там, си е едно голямо постижение. При положение че в отбора играеха световни звезди като Стоичков, Костадинов, Балъков... И ти да си следващият е голямо признание. Като си мисля днес, съм убеден, че ако се беше наложило да вляза, нямаше да се изложа. Това също ни беше голяма сила тогава -имаше варианти, дълга и равностойна скамейка, добре подготвени войници. Което в една война е важно.
- Разполагахме с много повече играчи за атака, отколкото за защита...
- Възприема се по принцип, че нападателят е свикнал да играе само напред. На онова ниво, на което бяхме ние, не е било проблем за всеки от нас да свърши работа и в защита. Защото бяхме футболно интелигентни и отговорни. За Ицо Стоичков не беше проблем да се връща като ляв бек.
- Къде сте вие сега, 17 години след американското лято?
- През 2000 г. излязох от терена като футболист, но не съм излязъл от стадиона. Нормално е да не попадаш всеки ден под светлината на прожекторите, когато не работиш в ,Д' фупа. Който се интересува повече, знае, че се занимавам с детско-юношеския футбол в Благоевград. Имам клуб, строя база, произвеждам футболисти.
- Успешно ли?
- Вече имаме 10 години история и участваме успешно в елитните юношески групи. Преди три години бяхме шампиони до 17 г. Имаме три медала до младшата възраст. Направихме визитка за тези 10 години.
- Защо футболът в Благоевград изнемогва?
- През 2000-2001 г. се върнах от Германия и бързо разбрах, че основите са се разклатили и нещата не отиват на добре. Реших да се захвана с школата като един резервен вариант за футбола в Благоевград. На мен това ми е живот, страст, всичко!
- Имате ли достатъчно средства?
- Работим добре. Пласираме футболисти в професионалния футбол. Понякога ни плащат, понякога не ни плащат. И така...
- Кои момчета са излезли от вашия клуб?
- Последният е Станислав Костов в ЦСКА. Който гледа футбол, е чувал за Ник Да-шев, Макенджиев, Петаков, Щърбев, Страхил Попов в „Литекс". Някои от момчетата отиват да играят и в по-долните гръцки дивизии.
- Виждате ли изгледи Благоевград скоро да се върне в „А" група?
-Току-що ни изхвърлиха за безпаричие и неуредени финансови проблеми. Ще е малко нахално и неразумно веднага да търсим връщане там, за където не сме подготвени. Нашата пирамида по отношение на финансирането не е пазарна. Всички икономически лостове, които би трябвало да движат една такава система, не ги използваме добре. Това не е само в Благоевград.
- Какво искате да постигнат вашите момчета?
- Искам да се развиват. Моите най-възрастни футболисти са на 21 години. Тъкмо навлизат в големия футбол и ще се борят да оцелеят в него. Аз им давам шанс. Това е голямата помощ - каквото можем да им осигурим като среда да се изградят като футболисти и личности. От тях е сърцето. Сега подавам ръка на футбола в Благоевград с една моя идея, която съм внесъл в общината. Чакам да видя решението и какво ще се случва занапред, защото това ми е голяма болка.
- Не се ли вълнуват младите играчи сега само от пари, коли, заведения, момичета?
- Това е било винаги. И в миналото, и сега. Просто мащабът е по-различен. Доказано е, че от многото оцеляват най-разумните и най-адаптиращите се към това да си тръгнал, без да имаш пари и после да имаш много.
- Вие бил ли сте разумен?
- Аз съм от спортна фамилия и съм израснал в такава среда, в която винаги са се коментирали тези теми и съм бил една крачка напред.
- Като футболист минавахте за луда глава...
- Не луда. Глава, която реагира според ситуацията. Буйна глава, но генерално разумна.
- Успяхте ли да натрупате достатъчно опит и пари в чужбина?
- Това е най-полезното от нашето пребиваване и възпитаване там. Отиваш, виждаш как е и разбираш, че някога същото трябва да стане и в България. От парите, които съм спечелил тогава, по нещо съм вложил и това ми дава възможност сега да си позволя този лукс да се занимавам с школата.
- Като се събрахте четвъртите в света в Сливен на гости на Лечков, започна едно разказване на истории и спомени. Вие какво ще ни разкажете от Щатите?
- Всички коментират как сме празнували след мачовете, каква еуфория е била. Хубаво, ама революционното тогава беше, че жените дойдоха при нас. Голям жест от футболния съюз! След като бихме Мексико, ги поканиха. Запознаха се и оттогава нашите жени, нашите семейства са приятели. Не само ние, футболистите, но и жените ни. И децата ни вече са приятели. Голямата ми дъщеря например общува с дъщерята на Хубчев във Франкфурт. Моята учи в града и неговата е там. Доказателство, че имахме и запазихме добри отношения.
- Да търсим ли жената като причина за успеха в САЩ?
- Не казвам, че това определено е допринесло, но може и да е. Беше необичайно. Дотогава си знаехме режима на Вуцов, много стриктен по отношение на дисциплина, хранене, за жени да не говорим...
- Позволявали ли сте си по цигара, чашка?
- Някои - да.
- Пречи ли?
- Категорично не пречи, ако не прекаляваш. Това е част от разтоварването на някои. Колкото до играта -който го може, го може. Дали ще може повече без някоя друга цигара, е спорен въпрос. Въпросът е на умения и на сърце. Не е въпрос на едно питие, на една цигара или две.
- Как гледате на сериала от връзки между футболисти и манекенки?
- Нов вид сексуална революция правим напоследък (смее се). Отношенията им се развиват на показ и пред медиите. Знае се, даже се споделя като новини. Пускат си нещата във фейсбуци, сайтове и т.н. Аз не го възприемам за нормално. Може да кажат, че съм консервативен. Обаче не е нормално да се прехвърляш от един на друг и да си разказваш преживяванията.
- Ако в Щатите се беше случило нещо такова?
- Невъзможно.
- По-морални ли бяхте?
- Възпитанието в онези години беше по-сериозно.
- Разказват се легенди за указанията, които ви давал Димитър Пенев, за неговите лафове...
- Той е весел човек. Можем да се смеем на лафовете му, но винаги разбираме посланието. Пенев е толкова неповторим, че някои дори се стараеха да си записват лафовете. Истината е, че той има уникален усет за футбола. Може от разстояние да разбере какво става, какво да направи. Психолог - едно от големите му качества. Осигури добра атмосфера, защото пътят ни невинаги е вървял по мед и масло.
- Например?
- Например?... Стана едно сбиване между двама наши на тренировка. Още на 15-ата минута. Ужким са приятели, по цял ден са заедно, а се сбиха. Пенев прекрати тренировката и остави въпросът да се самореши. След два часа те си пиеха кафе все едно нищо не е имало.
- Говорите за затварянето в съблекалнята на Стоичков и Балъков ли?
- Това е друга история.
- Какво значи да се самореши въпросът?
- Пенев не каза и дума на никого, нищо не предприе. Играчите са си приятели. На другия ден - ни лук яли, ни лук мирисали. Това е начин да излезеш от ситуация. На голям турнир трябва да вземаш умни решения. Отборът не е имал нужда от допълнително наливане на напрежение.
- Надявахте ли се да играете в мача за третото място срещу Швеция?
- Е, как иначе? Обаче треньорът се изправя пред дилема - дали да благодари на тези, които бяха титуляри, или да пусне нас. Въпрос на негово виждане. И да искаш, и да не искаш - приемаш го. Научили сме, че светът не свършва с един мач. Дори да е за третото място на световно първенство.
