Иван Вуцов: От дълбоко трябва да се отрежат корените на злото в Левски

ЗА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ

Навремето приятелските мачове нямаха такава стой­ност, каквато имат сега контролите. Те бяха далеч по-високо оценени, (б.р. - в този момент на екран пред него се появява видео с гола на Гунди срещу Англия). Този гол не може да бъде забра­вен, защото по това време Англия бе действащ свето­вен шампион. Попадението накара света да погледне с уважение и почит към Георги Аспарухов и към страната ни. Винаги ще има нещо недоизказано за Гунди. Бог за съжаление ни го отне много рано. За жалост не успя да напише цялата си история. Истина е, че с него бяхме много близ­ки. В живота си съм видял две национални катастрофи. Загубил съм и майка си, и ба­ща си, но никога няма да из­трия от съзнанието си смъртта на Георги Аспару­хов и на Иван Славков. Не би­ва и не трябва да сравняваме Гунди и Стоичков поради ня­колко факта. По наше време футболът беше по-бавен, свободен от сегашния, в кой­то се използват множество тактически варианти, за да се затворят подстъпите към вратата. Начинът и пъ­тят, по който се изграждаха футболистите тогава, бе един, а сега е друг. Не може да остане скрито, че ако за­коните ни по онова време бяха по-свободни, то Гунди можеше да излезе навън и да попадне на по-добри треньо­ри и колеги. Самият начин на подготовка и работа там е друг и ти дава тласък да из­раснеш много по-бързо и ка­чествено. Истина е, че Гунди е поставян като по-ярка фи­гура от Стоичков, но аз не искам да ги противопоста­вям, защото и двамата са големи колоси и тежат мно­го.

ЗА СТАДИОНА

Категорично не съм съгла­сен да се смени името на стадиона. Сигурно и цялата футболна общественост е на това мнение. Името на Георги Аспарухов е толкова популярно, ангажиращо и толкова вглъбено в Левски, за да си позволиш да правиш такива неща, били то и по­лезни от финансова гледна точка. Не това обаче е най-важното, а това, което е дал този човек. Никога не съм бил против строежа на нов модерен стадион, но това може да се случи, когато си финансово стабилен и не ти предстои стогодишен юбилей. Каквото и да се бе направило, с каквито и тем­пове да вървеше изграждане­то на сектора, то той трудно щеше да е готов до 24 май.

ЗА ЮБИЛЕЯ

До известна степен е странно, че Тити Папазов е патронът на юбилея. Позна­ваме го какъв е - ентусиази­ран човек, който безкрайно обича Левски и се влага. В ни­какъв случай обаче не биваше той да се изявява като орга­низатор. Но след като няма­ше други, Тити се захвана и добре, че го направи. И сега твърдя, че начинът на орга­низация на празненството не е правилен. Бях на юбилея на Славия и смея да твърдя, че бе много добре направе­но. Не знам кому бе необхо­димо да има футболна среща на настоящия отбор със си­лен тим от чужбина. Защо ни е този мач, при положе­ние че ние трудно можем да се противопоставим на кой­то и да било. А пък и едва ли ще е интересно идването на Лацио, който бе тук само преди два месеца. Не че са слаб отбор, но в мачовете с Лудогорец и в Рим, и в София те бяха надиграни. Няма какво толкова да се види от тях. По-важното е обаче, че ние не сме готови за такова нещо. Още повече че ще трябва да играем на чужд стадион, а не на нашия. Не е приятно и че хора, които обичат и са били ангажирани с Левски, се пренебрегват. Ще е кощунство да не бъде поканен синът на Гунди - Ан­дрей. Организаторите на мероприятието трябва да се замислят, защото това ще е голям принос към почи­тането на паметта на Гунди.

Не одобрявам постъпката му, че не намери време да уважи празника на Гунди. Мо­жеби е бил ангажиран, но през годините той винаги е присъствал на такива мероприятия. При всички положе­ния не е добре, че върхов­ният ръководител не е до­шъл. Неговото отсъствие даде поводи за размисъл на хората. Не мога да кажа, че трябва нов собственик. Аз уважавам Тодор Батков, за­щото е правил, каквото мо­же.Колко може, е друг въ­прос. Дали трябва друг чо­век, не мога да кажа. Оттам нататък как ще го намерим пък е съвсем различна рабо­та.

ЗА РАБОТАТА МУ С ИВО ТОНЕВ

В момента нямам никаква роля в Левски. С Иво (б.р. - То­нев) се чувам и виждам по-рядко. Каквото мога, споде­лям с всеки, който ме е попи­тал. Избягвам да се бутам вътре в нещата поради то­ва, че те са доста оплетени и сложни.

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБОРА

Отборът ще празнува юбилея в неблагоприятно от спортна гледна точка поло­жение. Боли ме, когато из­ползваме думата „трагич­но", но това е... В момента Левски няма качество да се противопостави на Лудого­рец, Ботев, Литекс и някои други. Стигнахме посред­ствено ниво, което не под­хожда на клуба. Затова хора­та са омъчнели. Силно е да се каже, че това е най-слабият отбор в историята, защото и друг път Левски е изживя­вал тежки моменти и е по­падал в критични ситуации. В действителност положе­нието от всяка гледна точка - ръководна, спортно-техни­ческа и откъм кадрови по­тенциал, не е добро. Трябва да се направи нещо, защото така не може да продължава. Нужно е да се почне първо най-отгоре - от ръковод­ството. Хората на най-висо­ко ниво трябва да вземат нещата в свои ръце, а не дру­ги да се месят във футболни­те дела. Привържениците да сменят треньор, да събли­чат... Това е нещо непозна­то в Европа. Затова на Лев­ски му е необходима дълбока терапия, а не козметично за­мазване на нещата. Трябва от дълбоко да се изрежат ко­рените на злото и да се на­мери начин как да се ръково­ди клубът вярно и правилно, както преди. Второто най-важно е да се изгради каче­ствен състав. Някои от фут­болистите ще се разсърдят, но истината е, че нямаме класа. Трябва да се даде път на младите и да се помисли за закупуването на футболи­сти, които да сложат име­то си и да водят клуба на­пред. Лош признак е, че всеки казва и води играчи. Този и онзи предлагат, а после или се скатават, или остават в една глуха ситуация, която пречи на Левски.

ЗА ВЕЧНИЯ СЪПЕРНИК