Левски никога не е бил зависим от един футболист. "Сините" са го доказвали неведнъж в историята си. И сега още от първите си мачове оборват скептиците, които смятаха, че раздялата с Гара Дембеле ще бъде трудно преживяна.
На "Герена" обаче добре са си направили сметката при привличането на новите попълнения. Едно от тях вече има зад гърба си 3 гола от първите 3 мача. Това е Иван Цветков. Футболистът, който скоро ще навърши 32 години, направи фурор с екипа на "Пирин", а сега е на път да повтори това и със синия.
Зад гърба си той има солидна кариера в чужбина, но у нас до тази пролет бе почти непознат. От 1998 година до 2007 се подвизаваше в Холандия, където освен с футболните си умения се прочу и като секссимвол в календар. След това бе на 90 минути от титлата на Турция със "Сивасспор", а преди да се завърне у нас, има зад гърба си и два сезона с "Хазар" в Азербайджан. И там обаче не успя да стане шампион. Сега Цветков ще преследва златото с "Левски" и за целта ще трябва да вкара доста голове.
- Иване, името ви бе едно от най-нашумелите на трансферния пазар у нас, защо в крайна сметка избрахте "Левски"?
- Говорих доста по този въпрос. Наистина имах и други оферти от България, чаках и нещо за чужбина. Оттам обаче ме потърсиха единствено клубове от долни дивизии, "Б" група, за мен тези предложения не представляваха интерес. Предпочетох да играя в голям клуб в България.
- На представянето си обявихте, че от "Левски" са били най-настоятелни, само с това ли ви спечелиха?
- Не. И другите бяха настоятелни и имаха добри предложения, но изборът ми е този.
- Значи имате сантименти към "Левски"?
- Няма нещо специално, просто чувството, че трябва да подпиша, ми дойде от вътре. Не съм го мислил много. Така, че вече съм футболист на "Левски". Преди това съм гледал "сините", хареса ли са ми някои неща, но не е имало нещо по-дълбоко. Сърцето ми обаче каза, че трябва да подпиша с тях.
- Ако някой преди години ви бе казал, че ще играете в български отбор с трима холандци, щяхте ли да му повярвате?
- Не.
- Какво според вас ги кара да идват в България освен финансовите причини?
- Сержиньо и Мюлдер изиграха силен сезон за "Левски". Нормално е, след като ръководството е доволно от тях, да потърси други попълнения от Холандия. По принцип едва ли гледат на нас като на място, където могат да направят добра кариера. Те знаят малко за България. До тях почти не стига информация за нещата, които стават при нас. За много от тях сме просто Източните земи. Гледат ни като извънземни, смятат ни за изостанали. Поне така беше, докато аз играех там.
- Познавахте ли се преди това с Мюлдер, Грийн и Арш?
- Срещу Сержиньо съм играл. За Дъстли не мога да си спомня. Двамата с Арш са по-малки, а аз все пак от 2007 година не съм в Холандия. Иначе съм ги чувал, следя първенството там и редовно гледам мачове.
- По-лесно ли ви е, когато сте с тях на терена?
- Няма значение с кого ще играя до мен. Разбира се, лесно ми е с тях. Свикнал съм с холандците, почти 10 години живях там. Говоря и съвсем свободно езика ми.
- "Левски" започна силно - с три победи, а вие вкарахте три гола. Колко сте си поставил за цел да отбележите през сезона?
- Рано е да говорим докъде можем да стигнем. Все пак това е само подготовка, а мачовете са контроли. Резултатите в тях не се броят.
- В България обаче по навик тези мачове също се приемат като официалните?
- Не знам. Аз имам друго виждане. По-важното за нас е как ще изглеждаме на първия официален мач и тези след него. Това е и главната задача на подготовката.
- Личи си, че "Левски" вече има колектив, въпреки че освен вас има доста нови играчи?
- Нормално е, все пак играта ни върви. Когато нещата на терена се получават и побеждаваш, всичко между играчите е наред. Колкото повече са победите, толкова по-сплотени са всички и обратното.
- Докато бяхте в Холандия, се говореше за вас, но в последно време, преди да се върнете в "Пирин", сякаш изчезнахте?
- Така е, защото малко се знае за първенството на Азербайджан. А там "Хазар" е един от най-обичаните отбори, ако не и най-обичаният. Нямахме късмет обаче да станем шампиони, в последната среща изпуснахме титлата. Същото беше преди това и в "Сивасспор".
- Там бяхте сензация, но защо се стигна до продажбата ви?
- Дълга история, не искам да я разказвам. Това е минало. Имах договор, но се контузих. Треньорът взе друг човек и така.
- В крайна сметка обаче се върнахте в "Пирин", нямахте ли други оферти?
- Не. Просто чаках да избера нещо.
- Но заиграхте в "Пирин".
- Аз по принцип не исках, но треньорът ме извика. Поиска да поиграя, ако мога да помогна. "Пирин" обаче си беше кандидат за изпадане и не виждах какво мога да направя. Но му дадох дума и заиграх. Кандидатът за изпадане се оказа с най-ценните играчи. Цялата "А" група разграби "Пирин". Това е сега, аз обаче трябваше да вземам решение през зимата. Тогава не изглеждаше, че "Пирин" има някакви шансове за оставане. Аз тренирах с тях още от есента.
- Говори се, че ще издържате школата?
- Това не е вярно. Бях обещал обаче, че ще давам парите си за децата. Взех веднъж, но после не съм получил нищо. Така че не успях да изпълня думата си.
- Как бе чувството да играете в България след толкова време навън?
- На мен винаги ми е било хубаво и приятно да играя за "Пирин". А това, което се случи след спасяването, беше неприятно. За мен, за останалите момчета, треньорите. Знаете ли, че имаше футболисти, които не можеха да съберат и 2 лева. Не знам кой друг ще направи такова нещо!
- А как ви се стори нивото на футбола отначало?
- Имах мачове за "Пирин" в "Б" група, преди да тръгна за Холандия, така че не бях много изненадан. Като цяло нивото не е много високо. В България има три клуба, които поддържат класа, останалите са равностойни.
- Какво друго ви направи най-голямо впечатление отначало?
- Малкото публика. Трябва на стадионите да идват повече хора. Иначе футболът е един и същ навсякъде.
- Семейството ви как прие преместването?
- Вижте, Холандия не е моята родина и никога няма да бъде такава. Никога не съм я чувствал. Няма значение, че съм холандски гражданин. Паспортът какво е - просто един документ и нищо повече.
- Вашият обаче е доста коментиран?
- Тогава, когато го взех, не бяхме в ЕС. Трудно пътувахме, а аз трябваше по-лесно да минавам границите. Лошото е, че загубих българското си гражданство. Имаше 2-3 условия да го запазя, но аз не отговарях на тях.
- Толкова трудно ли е да си го върнете?
- Има доста перипетии.
- Какви! Доста чужденци с лекота стават българи?
- Аз разпитвах какво трябва да направя. Дори ходих на съответното място. Дадоха ми една папка с документи, които трябва да се попълват. След като се представят, има още куп процедури между двете държави.
- Как се чувствахте отначало в Холандия?
- Все пак отидох там да играя футбол. Отначалото ми беше трудно, съвсем ново за мен.
- С какво толкова са специални школите там?
- Като качества не ни превъзхождат с нищо. Ние, българите, сме талантливи, но нямаме дисциплината, която имат те. Не сме и научени да играем правилно. Холандците от най-малки ги учат на тези две неща. Когато отидох там, 1 година ми показваха къде и как трябва да се движа по терена.
- Бихте ли предал този опит?
- Едва ли. Треньорската професия не ме влече, въпреки че един ден може, но ще работя само с деца.
- Защо? Баща ви също е треньор.
- Просто не ме влече.
- А какво друго ви влече?
- Не съм се замислял. Освен това още ми се играе футбол. Не смятам, че ще спра скоро.
