Илиян Илиев: В Левски се подиграха с мен

- Това е първият чуждестранен клуб, в който работя. Заедно с Петьо Костадинов поехме отбора от 11-ия кръг. Нормално, след като се е наложила смяна на треньорското ръководство, нещата в тима да не са добре. В началото имахме лоши резултати, загубихме 6 поредни мача. За около месец и половина имахме доста работа да свършим. След това нещата тръгнаха много добре. Записахме серия от девет мача без загуба. За разлика от родната действителност разбрах, че в Ангола хората не гледат на кого си човек, на кой журналист си фаворит или дали те харесват феновете, а как работиш. Единственото нещо, което чувахме, беше: „Спокойно, добре работите. Рано или късно ще се оправят нещата". Така че това е равносметката - хората в Африка съдят по работата ти, а не по познатите или контактите. За първи път от много време насам, след престоя ми в Берое, изпитах удоволствие от работата си. Почувствах се удовлетворен.

След като поехте отбора, бяха ли ви поставени конкретни цели?

- Не! Класирането беше такова, че с две-три загуби можеше да се доближим до зоната на изпадащите. Но никога не сме били в такава патова ситуация. Движехме се на 5-6 точки от чертата. Целта беше да се стабилизира отборът, да играе по-добре и, естествено, да избегнем критични ситуации. С течение на времето, а и за новия сезон, естествено е хората да започнат да искат да сме в челната четворка.

Класиране сред първите четири тима ваша лична амбиция ли е или цел, поставена от ръководството?

- Шефовете загатнаха, че искат по-добро представяне през новия сезон. Следя пресата w Ангола и засега 8 отбора изявяват желание да спечелят титлата. Така че няма да е лесно.

Има ли клуб, който да се откроява над останалите като бюджет?

- Има няколко отбора, които са държавни. Ние сме отборът на полицията, има такъв и на армията, трети е на петрола, а останалите от провинцията са общински. Има два-три тима, които са частни и те наистина се открояват с бюджет. Такива са бившият отбор на Едуард Ераносян (б.р. - Кабускорп) и шампионът тази година - Рекреативо Либоло.

Колко публика идва да наблюдава домакинските ви мачове?

- Определено нямаме публика като на грандовете. Като тръгнат нещата в отбора, може да се съберат 2-3 хиляди души, може и повече. Ние сме единственият отбор, който има собствен стадион, собствена база. Другите тимове играят на общински.

Какъв футбол се играе в първенството на Ангола?

-Добър, футболистите са с голям талант, изключителна вродена бързина. Това е обяснимо, тъй като се намираме в Западна Африка. В тази част на континента са известни с бързината си. Това, което заварихме, беше, че тактически не са много добре подготвени. Имаше неща, които трябваше да променим. Съпоставка с нашето първенство много трудно може да се направи, защото става въпрос за различни континенти. Определено е по-техничен футболът, но играят повече на крак и няма дълбочина и скорост в атаките. Няма грубости. Няма я и агресията, характерна за българския футбол.

Кога започвате подготовка за новия сезон?

- В началото на януари. Шампионатът започва в края на февруари и е до началото на ноември. 10 дни ще сме в един малък град в Ангола на подготовка. После заминаваме за Южна Африка, в Йоханесбург. В моя щаб ще влезе още един българин. Към нас с Петьо Костадинов

ще се присъедини и Здравко Здравков за треньор на вратарите.

Набелязали ли сте си български футболист за Интерклуб Луанда?

- Миналата година в клуба е имало един хърватин, който не е успял да издържи на климата и още на подготовката разтрогнал договора и си тръгнал. Адаптацията е почти непосилна.

Какви условия ви предлага клубната управа?

- Нормални, досега жевеехме в апартамент, но сега тримата от щаба ще си вземем къща. Имаме и служебен автомобил. Луанда е много голям град с население от около 7 милиона жители. Разстоянията са доста големи. Придвижването е трудно, защото цялото движение е с коли и автобуси. Няма метро и трафикът е много натоварен.

Какви са цените в Ангола?

- Луанда е една от най-скъпите столици в света. На мен още в началото ми направи впечатление, че един литър вода струва колкото литър бензин.

Какво смятате за последните събития около националния отбор и най-вече за смяната на Любо Пенев?

- Не съм изненадан от нея. Това е практика в България, не само в националния отбор. Говоря за честите смени на треньорите. Като знам как мен ме смениха в Левски, какво да се учудвам? 8 кръга преди края, на две точки от първото място и полуфинал за купата... Клубовете, които успеят да преминат през тежки периоди с един наставник, после имат успехи. Примерът е Ивайло Петев - загуби три мача поред 6 Лудогорец, но собственикът застана зад треньора и отборът стана шампион и направи дубъл. Но, както се казва, в тези неща няма правила. Неприятното около събитията с Любо Пенев и махането му от националния отбор беше, че се изприказваха много неща извън футбола. Може да си президент, треньор, ръководител или футболист, но първо си човек, а след това каквото и да е друго. Те се нападат като хора. Не е хубаво да се говорят такива неща между приятели.

В България няма търпимост към треньорите, защо е така?

Факторите може би са много, но да погледнем и работата на журналистите. Липсва респект към даден човек. Като се прибрах в България и гледах спортно предаване и първият въпрос към госта в студиото беше - ще си подаде ли оставката треньорът. Такъв въпрос отвсякъде говори за липса на респект към човека. Не може да го попиташ дали ще си подаде оставка, вместо да се обсъди играта на отбора, защо не е успял тимът да победи. А те, първата им работа е да попитат дали ще си подаде оставката. И хората са негативно настроени, това е проблемът. Отидох в страна, в която допреди 10 години е имало гражданска война и срещнах хора, които са позитивно настроени. Искат да ти помагат, да се развиват. Тук, в България, е само негативизъм.

Доколкото разбирам, не искате да работите в България?

- Аз имам договор и се чувствам добре в Ангола. И пак казвам, разстоя нието е далеч, близките липсват, но за първи път след Берое изпитах удовлетворение от работата си.

Какво мислите за бившите ви два отбора - Черно море и Левски? Двата тима се срещат за първенство, ще дадете ли някаква прогноза?

- Първият мач, който гледах в нашето първенство, след като се прибрах, беше Черно море - Литекс. Хареса ми как играха моряците. По-различен ми се видя отборът от преди време. Говорихме си с Никола Спасов, че с три ма защитници е малко рисковано да се играе, при това с един централен бра нител и два бека. Но много ми хареса отборът. Владее топката, играе фут бол. Приятно се изненадах, че публика та на „Тича" оцени играта на Черно море. Това, че отборът игра добре и не заслужаваше да загуби, но падна с 0:3. И ги изпрати с аплодисменти. За мен това бе видимо положителна промяна във феновете на Черно море.

Другата ви тръпка Левски ще се оправи ли?

- Левски не желая да го коментирам Каквото имаше да го казвам за този клуб, го казах. Единственото нещо, за което съжалявам, беше това, че напуснах Берое. Подчертавам, не съжаля вам, че отидох в Левски, където се подиграха с мен, а че напуснах Стара За гора. Сега приоритетите на сините са влизане в шестицата, а при мен беше - титла и купа.

Каква е прогнозата ви за мача?

- В Левски има няколко футболисти на ниво. И Черно море разполага със своите аргументи за победа. Отборите се опитват да играят футбол, така че очаквам добър за гледане мач.