Игнасио Лорес Варела бе най-изненадващият трансфер на ЦСКА през зимата. Уругваецът е собственост на италианския Палермо, но загатна за огромен потенциал през есента в Ботев (Враца) и на „Армията" не се бавиха да го привлекат. Дори в изключително слабия мач на „червените" срещу Литекс, Варела бе един от малкото светли лъчове за тима. С уругваеца „Меридиан Мач” говори преди вчерашната тренировка на ЦСКА.
- Игнасио, как се чувстваш в ЦСКА, след като вече изигра и първи мач?
- Щастлив съм, гласуват ми доверие, което е най-важното за мен. ЦСКА е много голям клуб, с история и традиции. За мен е удоволствие да играя с червената фланелка.
- Как се стигна до преминаването ти при „червените" под наем?
- От ЦСКА преговаряха дълго време с Палермо - клубът, който държи правата ми. Бяха много настоятелни. Третата страна бяха Ботев (Враца) и съм благодарен, че те не ми попречиха да дойда в София. Разтрогнаха договора ми за наем, който бе до края на настоящия сезон.
- Знаеш ли, че интересът на ЦСКА към теб датира още от месец октомври, малко след като дебютира за Ботев точно срещу „армейците"?
- Сигурно е така, не знам точно. Предполагам, че в голям клуб като ЦСКА решенията не се вземат от днес за утре.
- Интересно е как футболист, който струва 2,8 милиона евро, дойде под наем в скромен отбор като Ботев (Враца)...
- Идването ми тук стана малко случайно. Заслуга за това има Пепино Тири,
който по това време работеше във Враца. Говореше се за някакъв съвместен проект между Ботев и Палермо, като идеята бе тук да се пращат млади футболисти. Тири много пъти говори с шефовете на Палермо, преди да се решат да ме пратят тук. За мен новината бе по-скоро добра, защото единственото, което исках, бе да играя редовно. Враца ми даде тази възможност.
- Беше ли шок за теб преместването в малък град като Враца?
- Не бих казал шок. Първите ми впечатления от Враца бяха от стадиона. Имах чувството, че съм пристигнал в малко село, но това не ме смути. Знаех, че не съм дошъл тук да водя социален живот, а да се развивам и да вървя нагоре в кариерата.
- Голяма ли е разликата между Ботев и ЦСКА?
- Голяма е. Всичко е в полза на ЦСКА. Клубът е познат навсякъде по света, спечелил е много отличия, заслужава уважение.
- Защо ЦСКА загуби от Литекс още в първия пролетен кръг?
- Може би не бяхме съвсем готови за този мач. В ЦСКА има много важни футболисти, като Камбуров и Платини, които не направиха добър мач. Това обаче се отнася за всички. Вероятно ни трябва повече време да се сработим, за да изглеждаме по-добре на терена.
- Какво е мнението ти за треньора Миодраг Йешич, който беше съсипан от критики след поражението от Литекс?
- Виждам, че не му е лесно. Аз лично съм доволен от него, добър специалист е, има отлично отношение към мен, а и към останалите играчи. Йешич има идея как трябва да играе ЦСКА, от нас зависи да изпълняваме указанията му на терена.
- Коя е предпочитаната ти позиция на терена?
- Напоследък ми харесва да играя отдясно, защото по-лесно използвам силния ми ляв крак. Но съм играл и по другото крило, както и в средата на терена при друга тактическа схема.
- Кой е най-добрият отбор в България?
- ЦСКА е най-добър. Тук сме събрани най-добрите футболисти. Трябва ни само още малко време и са ни нужни победи. Това е. Иначе през есента се изправих като играч на Ботев и срещу Левски. Добри са, но с отбора от Враца бяхме равностойни в София. Не мисля, че ни надиграха.
- Кой е най-добрият ти приятел в ЦСКА?
- Всички се отнасят добре с мен, не ги деля. По-често съм с чужденците, с които мога да говоря по-лесно. С някои -на испански или италиански, а с Присо и Анисе си говорим на развален английски.
- Разкажи ни за престоя ти в Палермо?
- Това е отличен отбор, който обаче в последно време не се намира в най-добрия си период. Палермо обаче е уважаван и в Италия, има собствен стил, гони високи цели. В момента ги няма резултатите, малко като в ЦСКА, но вярвам, че и там ще се наредят нещата. Аз преминах в италианския клуб като млад и ми бе трудно да се наложа. Затова предпочетох да играя редовно някъде другаде, а не да гледам отстрани в Палермо.
- В България свързваме Сицилия с мафията...
- Навсякъде по света е така. Докато живях в Палермо, научих цялата история на мафията. В Сицилия има музеи, които ти разказват за организацията. Много се говори за това, част от културата е в Южна Италия. Но не съм се сблъсквал с престъпност, нито съм виждал живи мафиоти. Иначе Палермо е чудесен град, а Сицилия е фантастична.
- Преди да преминеш в Ботев, имаше ли предложения да играеш в други отбори?
- Да, имаше няколко различни възможности. Интерес към мен имаше от някои по-скромни италиански отбори. Искаха ме Реджина, Кротоне и Варезе. Не се стигна до договор и не съжалявам, че дойдох в България.
- Поддържаш ли връзка с някои от твоите бивши съотборници в Палермо?
- Да, чувам се по телефона с Абел Ернандес, който е уругваец като мен. Той ми помогна много като пристигнах в Палермо и бе постоянно до мен. Сега ми разказва какво се случва в отбора.
- За колко време е договорът ти за преотстъпване в ЦСКА?
- По принцип е за пет месеца, тоест до края на юни тази година. В него обаче има опция за удължаване с още една година. За да стане това обаче, ЦСКА и Палермо трябва да преговарят отново.
- Какво е твоето желание - да се върнеш в Италия след края на сезона, или да останеш тук?
- Честно казано, сега не мисля за Палермо. Важно е само да играя добре в ЦСКА и да помогна на отбора. През лятото ще видим какво ще стане и къде ще продължа.
- Семейството ти продължава ли да живее в Уругвай?
- Да, в Монтевидео, където съм роден. Майка ми и баща ми са обикновени хора. Имам по-малък брат, който е на 15 години в момента. Той също играе футбол, но няма да стане професионалист. Аз бях неговият пример, но сега сме далеч един от друг. Много ми липсва и го чакам с нетърпение да ми гостува в София.
- Родителите ти ли ти предадоха любовта към футбола?
- Сам се ориентирах към футбола. Иначе баща ми държеше да спортувам, защото той самият дълги години е играл ръгби. Това е много популярен спорт в Уругвай.
- Имаш ли годеница или приятелка?
- Имам, но и тя е в Уругвай. В момента е студентка и е много заета, няма как да дойде при мен. Ако остана тук, догодина може и да се премести в София.
