Ибрахима Гай: Връщам се в България заради хубавите жени

Ибрахима Гай безспорно е един от най-обичаните чужденци в историята на ЦСКА. Свирепият сенегалски централен защитник остана цели пет години на „Българска армия", като в този период бе и шампион на страната два пъти и игра в много от последните големи мачове на „армейците" в Европа. Той бе част и от състава, победил Ливърпул на „Анфийлд". Ето го дългоочакваното завръщане на Гай в българските медии.

- Ибрахима, продължаваш ли да тормозиш нападателите на съперника?

- Не, преди година спрях с футбола. Започнах да се контузвам често, да се уморявам. Играта вече не ми носеше същото удоволствие. Мисля, че имах хубава кариера, но дойде време и да я прекратя.

- Къде живееш в момента?

- Главно в Белгия, но се връщам често до Сенегал, където прекарвам поне 2-3 месеца годишно. Може би скоро ще ми се наложи да бъда по-често в Дакар. Засега обаче не мога да си тръгна за постоянно от Европа.

- Следиш ли какво се случва с ЦСКА?

- Винаги, когато мога. Следя резултатите на отбора по интернет, а дори понякога гледам и клипове от мачовете в youtube.

- С кой от съотборниците си от ЦСКА запази приятелство?

- Най-близък съм с Христо Янев. Дори последния път, когато бях в София, бяхме постоянно заедно с него.

- Какво помниш от двубоите с Ливърпул преди десет години?

- Всичко. Това са велики мачове, как да ги забравя. Ливърпул бяха европейски шампиони, но и ние бяхме много добър отбор.Това бяха мачовете от топниво, много висока класа. Срещу Ливърпул се играе един път в живота, радвам се, че съм сред щастливците.

- Можеше ли ЦСКА да постигне нещо повече от историческата победа на „Анфийлд"?

- Можеше. Ако си спомняш първия мач в София, ние нямахме шанс, а Ливърпул вкара почти всичко пред вратата ни. Резултатът не беше справедлив. В Англия отидохме за добър резултат, не на разходка. Постигнахме го, но остана съжалението.

- Това ли беше най-хубавият ти спомен в ЦСКА?

- Един от най-хубавите, без съмнение. Аз играх 5 години в ЦСКА. Според мен, най-силният отбор бе от сезон 2004/05, който през есента постигна победите над Ливърпул и Байер Леверкузен. Имахме отличен треньор (б. а. - Миодраг Иешич), чудесен президент (б. а. - Васил Божков). Нямахме никакви проблеми, нищо не ни притесняваше. Трябваше само да играем добре и го правехме.

- Смени ли си фланелката с някой от Ливърпул?

- Да, но не помня с кого. Веднага след мача я подарих на Христо Янев. Той не игра в мача, а бе на трибуните. Янев е голям фен на Ливърпул и бях му обещал, че ще взема фланелка специално за него. Не пазя нищо за мен, подарих и фланелката на Милан, която също бях взел лично на терена.

- От кой отбор в кариерата си пазиш най-добри спомени?

- От ЦСКА и Цървена звезда. Играл съм дълго време и в белгийския Локерен, но не беше същото. Винаги ще си спомням за ЦСКА преди всичко. Това е отговорът, които ме откри за големия футбол. Напуснах България през 2006 година, а оттогава не помня колко пъти съм се връщал в София, много са. Нали казвате, че българките са най-красивите жени на света. (Смее се шумно).

- А така ли е?

- Така е, но заедно със Сърбия. Не правя разлика между двете страни. Един от най-добрите ми приятели е от Белград. Сега дори ато отивам в Сърбия, живея при него.

- Да те чакаме ли в София?
- Задължително. Но сега е зима, ще дойда като се стопли. Мисля да гледам на живо ледващото дерби между ЦСКА и Левски. Нали сега играят по няколко пъти на сезон.

- Знаеш ли, че съперникът ти на терена Георги Иванов-Гонзо сега е треньор на Левски?

- Да, знам и че преди година беше в Черно море. Аз не бих станал треньор, не ми се учи за това, а и нямам време. Не съм учил от 19-годишен, когато се отдадох изцяло на футбола. Трудно ще ми е сега да изкарам лиценз за треньор.

- С какво се занимаваш в момента?

- Имам завод в Дакар за производство на сок от манго.

- Изнасяш ли го в чужбина?

- Да, най-вече в Мароко, където си нямат манго. Скоро предстои и да отворя голяма къща за продажба на коли.

- Какви коли ще продаваш?

- Хората с пари в Сенегал обичат луксозните коли. Точно както в България (Смее се). Затова и живея предимно в Европа, за да ми върви бизнесът.