Христо Златински започва първите си стъпки във футбола в Благоевград. Полузащитникът, които през януари навърши 29 години, си проправя път към А група заедно с година по-големия от него Светослав Дяков. Двамата се превръщат в неизменни приятели и железен тандем на терена първо в Пирин, по-късно в Локо София, а сега и в Лудогорец. Златински даде интервЬ пред "Тема Спорт", в което разказа любопитни подробности за престоя си в школата на орлетата. Той говори и за битката за титлата, мача сЛоко Пд, както и разкри кои са хората, помогнали му най-много в кариерата.
Христо, завръщаш се за втори път на "Лаута", след като през миналото лято премина в Лудогорец без пари. Ще можете ли и този път да си тръгнете с трите точки?
- Надявам се. Все още не знам дали ще мога да играя, тъй като изпитвам болки в кръста. Лекарите ми казаха, че може би съм при-щипал нерв. Дано ми мине по-скоро. Бях на физиотерапия, но засега не се чувствам много комфортно. Мисля, че ще се получи много добър мач. Надявам се да дойдат доста хора на "Лаута" и ние да победим. Играл съм шест години в Локо Пд, но сега искам Лудогорец да спечели.
В последните дни футболистите не тренираха заради неплатени заплати. Въпреки всички проблеми как ти се струва потенциалът на Локо Пд?
- За съжаление клубът има доста големи проблеми. Не казвам, че трябва да ги подценяваме, но си личи, че нещата не са наред. Това е много жалко. Ние ще направим всичко възможно да спечелим. Въобще няма да мислим за съпътстващите ги проблеми, а за това как да се представи нашият отбор. Познавам отлично почти всички в Локо. Още когато дойдох в тима през 2005 година, тогава бях много млад, Мартин Камбуров бе там. Мисля, че той е водещата фигура в състава. Доста е обичан от феновете и като цяло е може би най-добрият им футболист. Здравко също вече на 38 години продължава да дава максимума и да играе голяма роля. До голяма степен те са големите виновници, фактори за участието на Локо Пд в първата седмица.
Ваш успех на "Лаута" и равенство или загуба на Литекс в Коматево може почти да ви гарантират трета поредна титла, тъй като разликата ще стане 10 точки. След тези три победи над оранжевите може би ги отказахте от титлата.
- Естествено ние осъзнаваме, че залогът е много голям. Затова ще бъдем мотивирани и концентрирани да спече лим. Не мисля, че Литекс се е отказал от титлата. Все пак т e са добър отбор, макар че ги победихме три пъти подред. Това бе важно за нашето самочувствие. Не бива да отписваме нито ЦСКА, нито Ботев. Нужно е да запазим концентрация до края на сезона и да завършим подобаващо, и да оправдаем целите, поставени от собственика - . спечелване на дубъл. За- ' това нямаме право на грешка и да подценяваме който и да било. Аз лично съм мотивиран, защото досега нямам трофей в кари ерата си. Дай Боже да успеем. Изключително много желая да стигна до това.
Преди 2 години остана на една ръка разстояние от спечелване на купата и Суперкупата, като тогава черна котка на пътя на Локо Пд се оказа Лудогорец. Сега отново двата тима се срещат за купата.
- За съжаление тогава изпуснах и двата пъти да взема трофей с Локо Пд. Но тези неща останаха в миналото. Гледам само напред. Надявам се тази година да съм от другата страна на монетата.
Тръгна си от Локо Пд като свободен агент. Какво се случи, че тогавашният собственик Веселин Марешки ти позволи да напуснеш без пари?
- Винаги съм уважавал клуба и оставих много приятели, таял съм добри чувства към феновете, които ме подкрепяха през шестте години. С тогавашния собственик ник Веселин Марешки имахме договорка да ме пусне. Не виждам нищо лошо в това, което съм направил, и по някакъв начин да съм навредил на клуба. Мисля, че от сегашното ръководство създадоха в някаква степен драма, но нямаше нищо нередно, което се доказа после. Претенциите от тяхна страна тогава не мисля, че бяха коректни. Но това са минали неща.
Как се озова в школата на Пирин Благоевград?
- Роден съм в Гоце Делчев, но още от 2-годишен живея в Благоевград. Започнах с футбола от една частна школа на Септември Симитли, на която президент бе Методи Калъмбов. По-късно той закупи Пирин Благоевград и двете академии се сляха. Първият треньор, който ме взе при мъжете, бе Димитър Соколов, а след това бях част и от тима на Петър Михтарски.
Със Светослав Дяков вървите ръка за ръка още от малки. Разкажи повече за годините от престоя ви в Пирин?
- Истина е, че с него от още много малки сме заедно. Играли сме републиканско, после в мъжкия отбор деляхме една стая, на лагерите също. С него се познаваме изключително добре не само от школата на Пирин, но и от престоя си 8 Локо София. Той ми е като брат. Цял живот сме заедно и си знаем и кътните зъби (смее се). Няма да забравя, когато бяхме 8 школата и ръководството реши да прави ремонт на стадиона. Бяха докарали близо до общежитието седалките за "Христо Ботев". И ние, футболистите, сами ги монтирахме, понеже нямаше работници. Целият отбор, за два-три дни поставихме пет хиляди седалки. Имаше, разбира се, и много запомнящи се истории и по време на тренировките, и по време на мачовете. Тогава имахме млад отбор. В него бяха Съни (б.а. - визира Дяков), Петър Занев, и други. Момчета по на 19-20-21 години, но успяхме да победим доста отбори с утвърдени играчи и се задържахме в А група. Сега се сещам за мача с Литекс, в който ги бихме в Благоевград. Може би тогава те имаха един от най-доб-ре комплектованите си отбори. Доста футболисти от онази формация на Пирин в школата сега стигнаха до професионалния футбол - Илко Пиргов, братята Хазурови и още много. За съжаление този набор не успя да спечели трофей. Останахме два пъти втори на републиканско, малко не ни достигна.
През цялата ти кариера явно те гони малшанс...
- Да, но с моята група на националния отбор съм ставал два пъти балкански шампион. Искрено си пожелавам да добавя сега нещо и 8 мъжкия отбор.
Кой е треньорът, който има най-голяма заслуга за израстването ти като футболист?
- Един от първите ми треньори е Пепи Цветков, баща на Иван Цветков от Ботев. Той остана човекът, който ми оказа огромна помощ и подкрепа. От дете съм израснал покрай него. Още от улицата ме е насочвал и казвал как и какво да подобря. Давал ми е съвети, които никога няма да забравя и са ми били изключителни полезни. Още когато ме качиха от юношите на Пирин в мъжкия отбор, ми вдъхна увереност. В най-тежките моменти от престоя ми в Локо Пд той ми се е обаждал, за да ме подкрепя и да ми даде съвет. Безкрайно съм му благодарен, защото ме насочи и бе до мен. Той ми показа пътя, за да стигна дотук. След това и Петър Михтарски, Аян Садъков, Иван Маринов-Маслара, Стефан Грозданов и сега Стойчо Стоев. Малко или много всеки има принос, но Петър Цветков за мен остава най-важният човек.
Договорът на Стойчо Стоев изтича през лятото. Трябва ли той да продължи да води тима ви?
- Не мога да взимам отношение, но успехите, постигнати с него, говорят сами. Той е спокоен, уравновесен човек и голям професионалист. Помогнал е за израстването на всички в отбора. Заслужил е да остане. Надявам се да продължи да бъде част от клуба.
Лудогорец стигна до много високо ниво, на което останалите в България нямат отговор, но се вижда, че за повече в Европа ще ви трябва още прогрес...
- Надявам се да надградим. Мисля, че натрупахме нужния опит и самочувствие. Имаме качествата и класата, за да играем с успех в Европа. Дано догодина да бъдем още по-напред в Лига Европа или да влезем в групите на Шампионската лига. Разликата не е толкова голяма, просто се подценяваме. В мачовете 8 Базел нямахме нужната рутина. Ако направим съпоставка между швейцарците и Валенсия, сме израснали много.
