Христо Бонев и Динко Дерменджиев бяха съперници на клубно ниво на терена, съотборници в националния отбор и преди всичко - приятели. Зума говори пред медиите в зала “Колодрума” в Пловдив, където се състоя поклонението пред Чико, който си отиде от този свят на 1 май. Бонев определи Дерменджиев като “епоха” и си пожела някога България да има футболист, който поне малко да се доближи до качествата му.
“Последните спомени не са много приятни, затова не искам да си ги спомням. Мисля, че бях първия, който отиде в болницата, след като научих за проблемите му”, разказа Бонев.
“Аз се връщам много години назад, когато четири или пет години поред играхме в националния отбор. Това бяха най-щастливите ни години, тъй като тогавашния отбор - заедно с Чико, Тумбито и Гунди, мачовете ни бяха като празници. Изпитвахме удоволствие от това, което правим и хората ни се радваха. Жалко, че Чико си отиде от този свят. Няма да изглежда много пресилено, че ако в близките 50 или 100 години извадим футболист, който да се доближи до качеството на Динко Дерменджиев, ще бъдем щастливи. Той е епоха. И като приятел беше много добър, всеотдаен. Хората в Пловдив, независимо дали са локомотивци, маричани, спартаклии или ботевисти, съжаляват за неговата загуба, защото като го видиш на стадиона да гледа мач, знаеш коя е тази легенда. Много ми е мъчно”, каза още Зума.
Христо Бонев: Чико беше епоха
"Заедно с Чико, Тумбито и Гунди, мачовете ни бяха като празници", спомни си Зума
