Хамза: Купата на Африка беше истински ад

Юнес Хамза направи сериозно име в България. Той направи първите си крачки тук в Ботев, но от лятото играе в Лудогорец. Хамза не е постоянен ти­туляр заради схемата с един напада­тел при „орлите". Той бе част от националния отбор на Тунис, който бе скандално елиминиран от Екваториална Гвинея в  турнира за Купата на Африка. Нападателят даде интервю за "Меридиан мач".

Юнес, успя ли вече да се пренастроиш от Купата на Африка към българския футбол?
- Да, бързо свик­нах. Трудно ми беше тази зима, защото на практика нямах почивка. Но това е животът на профе­сионалния футбо­лист. Не се оплак­вам.

Преживя би от­падането на Тунис?
- Да, но беше трудно да го прие­мем. Мисля, че сме много добър отбор и се представихме нелошо. Дори и в пос­ледния мач играхме добре, но съдията не беше с нас, меко казано. Дузпата за Екваториална Гви­нея в добавеното време беше истин­ски подарък от ре­фера. Цялата страна много трудно прег­лътна тази неспра­ведливост. Ние бяхме готови и зас­лужавахме да иг­раем на полуфинал. Нищо не се знае, можеше да стигнем и до финал. Много сме огорчени.

Очаквахте ли преди мача, че съ­дията ще ви „ре­же"?
- Да, абсолютно бяхме подготвени. Знаехме, че ще играем срещу съдията. срещу публиката, срещу всичко. Нищо не беше в наша полза и го знаехме. Но начинът, по кой­то съдията помогна на домакините в са­мия край, беше скандален.Не го приехме и мисля, че никой не беше съгласен с та­зи несправедливост.

Смяташ ли, че реакцията ви след срещата срещу съ­дията беше оправ­дана, при положе­ние че Тунис е зап­лашен да не уча­ства в следващия турнир за Купата на Африка заради инцидента?
- Реакцията беше нормална. Не мисля, че се е слу­чило нещо кой знае какво. Да, протес­тирахме, но не сме се държали лошо. Никой не е ударил съдията, не е имало ексцесии. Не знам дали ще накажат Ту­нис, поне няма ни­що официално. До­колкото ми е извес­тно, искат Тунис да поднесе писмено извинение за пове­дението на отбора след мача. От наша­та федерация обаче нямат такова намерение. Те ни под­крепят, защото смятат, че целият свят е бил свидетел на тази несправед­ливост. А и ние не сме направили ни­що незаконно.

Мислиш ли, че Кот д’Ивоар спече­ли заслужено тур­нира?
- Да, те бяха най-добрият отбор. За да спечелиш Купата на Африка, не се изисква само да имаш най-добрите футболисти. Трябва отборът ти да е под­готвен физически, психически. Много е трудно, а Кот д'Ивоар от начало до края бе безупречен. Въпреки трудните условия те заслужи­ха успеха си.

Какво имаш предвид под „труд­ни условия"?
- Ами, цялата ор­ганизация бе под всякаква критика. Ние бяхме в хотел, в който нямаше вода десет дни. По някол­ко пъти на ден спираше и токът. Беше ис­тински ад. Опитахме се да се оплачем в началото, но няма­ше никакъв смисъл. Всъщност, сградата, в която бяхме наста­нени, с голямо въображение може да се нарече „хотел". Тези условия бяха за всички отбори.

Призна, че Кот д’Ивоар е бил най-добрият отбор. Мо­жеш ли със същата лекота да кажеш, че Лудогорец е най-добър в Бълга­рия?
- Да, без да се за­мисля. Мисля, че го доказахме. Напра­вихме го в Шам­пионската лига сре­щу част от най-доб­рите отбори на пла­нетата. Мисля, че няма човек, който да се съмнява, че Лудогорец е най-добрият отбор и притежава най-доб­рите футболисти.

Достатъч­но ли ще е това обаче за титлата?
- Освен че сме най-добри, остава да го докажем. Ясно е, че няма да ни е лесно. Готвим се се­риозно, защото тес­тът ще бъде на тере­на.

Миналия сезон вкара два гола за Ботев при равенс­твото 2:2 с Лудого­рец? Тези попаде­ния ли ти осигури­ха трансфера в Разград?
- Мисля, че да. Мисля, че тогава са ме забелязали от Лудогорец. и това е било ре­шаващо при избора и преценката дали да ме привлекат през лятото.

Преди да дой­деш в България, игра в румънския Петролул. Там ли свикна с европей­ския футбол?
- Да, там останах две години. Всъщност, това бяха двете най-хубави години в кариерата ми.

Би ли направил сравнение между футбола в Румъния и България?
- Нивото е почти същото в двете страни. Разликата обаче в условията е голяма. В България има четири или пет добри терена, на които може да се иг­рае хубав футбол. Останалите са тра­гични, там не може да стане нищо. В Ру­мъния всички игри­ща, на които съм стъпвал, са добри. Това е най-важната предпоставка, за да развиваш футбола. Трябва да се замис­лите.

Когато играеше в Петролул, няма­ше ли оферта от Стяуа, например?
- Разбира се. Не само Стяуа, но всич­ки големи клубове в Румъния ме искаха. Но аз предпочетох да сменя обстанов­ката. Така дойдох в Ботев. Между друго­то, имах оферти от Германия и Китай, но от Ботев бяха най-сериозни, най-заинтересувани. Те дойдоха на крака, убедиха ме в проек­та си. Благодаря им, че ме доведоха в България.

Ако можеш да избираш, в кое пър­венство би продължил кариерата си?
- Най-силното първенство е английското. Там нивото е най-високо . Вед­нага след това поставям немската Бундеслига. Но в Гер­мания има значение в кой от­бор играеш, в Ан­глия дори и по-скромните отбори са силни. Дано един  ден да стигна до някое от двете първенства.