Преди 12 години треньорите на Левски и ЦСКА - Георги Иванов - Гонзо и Милен Радуканов, бяха съотборници в Левски. Тогава сините бяха водени от Вячеслав Грозни. "7 дни спорт" се свърза със специалиста, за да коментира какви впечатления пази от работата си с двамата амбициозни наставници.
Господин Грозни, преди години вие бяхте треньор на Гонзо и Радуканов. Сега двамата вървят по вашите стъпки. На какво ги научихте тогава?
Господин Грозни, преди години вие бяхте треньор на Гонзо и Радуканов. Сега двамата вървят по вашите стъпки. На какво ги научихте тогава?
- Да, при мен бяха и Георги Иванов, и Милен Радуканов, но и Илиан Илиев, който сега е в Берое, както и Станимир Стоилов. Радвам се, че тези момчета сега тренират водещите отбори. Мисля, че клубовете им показват добър футбол, но те трябва да знаят, че професията е много трудна. Винаги ще те атакуват, винаги трябва да даваш резултати и това е тежко. За мен е приятно, че те играха при мен. Ние работихме много сериозно, бяхме заедно. Те виждаха как правим подготовката, как работим, как анализираме съперниците. При мен се изповядваше атакуващ футбол и сега те имат същия манталитет като треньори.
- Гонзо и Радуканов са много различни по характер, кой има по-големи шансове да успее?
- Гонзо и Радуканов са много различни по характер, кой има по-големи шансове да успее?
- Наистина имат различни характери. Аз ще включа в тази група и Стоилов. Той беше много техничен и хитър играч. Можеше да реши мач с един пас. Беше много интелигентен играч и така се справя и като треньор. Гонзо беше агресивен на терена, винаги играеше за победа и да вкара гол. И сега е такъв. Още докато работеше с Ясен Петров, той проявяваше характера си на пейката и много активно напътстваше отбора. Той е по-емоционален, но и хладнокръвен. Радуканов беше много спокоен и дисциплиниран. Такъв е и като треньор. Сега виждам, че прави по три тренировки на ден в подготовката. Така правех и аз в Левски. Той много се влага в професията. Винаги е на терена и напътства играчите много активно.
Тези характери те тримата пренасят и на терена и е нормално да не работят еднакво и тримата. Но всички са много амбициозни и големи професионалисти. Измежду тях Гонзо е най-амбициозен. Той няма треньорски опит. Единствено като директор помагаше на Ясен Петров, но сега се хвърли в занаята. Той върви по стъпките на Карпин, който от генерален директор стана треньор на Спартак (Москва) и сега
пак е директор. Може така да стане и с Гонзо. Той не избяга от отговорност, когато Батков му каза да поеме отбора. Ако иска да успее в занаята, трябва всеки ден да се учи. Да не мисли, че знае всичко за футбола. Дори Моуриньо се учи. Аз също всеки ден гледам мачове и анализирам. И Иванов трябва да прави така. Много да мисли, а едва след това да влага емоции. Трябва сериозно да следи отбора си и да разучава съперниците. Да гледа как работят и другите треньори. Но го съветвам да осъзнае, че първо са знанията, а след това емоциите. И Гонзо, и Радуканов имат качества и отборите им ще вървят нагоре.
- Какво ще ги посъветвате сега?
- Какво ще ги посъветвате сега?
- Най-важното за тях е да имат идея за играта и да тя да е съобразена с наличните футболисти в отбора. И най-важното е отборите им да са силни по целия терен. Не могат да разчитат само на атаки през една зона. Освен това трябва да накарат футболистите си да пресират през целия мач. Всички да се борят за отнемане на топката, когато я загубят. Това, естествено, може да стане само с много добра физическа подготовка. Трябват всички в отбора да са на ниво, не можеш да чакаш само на защитници, халфове или нападатели. Трябва да има малки разстояния между отделните линии. Да насищат зоните. А това може да се научи само в тренировъчния процес. На това трябва да наблегнат. Защото в България се играе малко по-бавен футбол. Да, тежко е, защото талантите бързо искат да напуснат отборите си и да се развиват в чужбина. Вашето първенство е конвейер, събира футболисти, развива ги и ги продава, което е нормално, защото няма много пари.
- Какво трябва да се промени в българския футбол, за да тръгне нагоре?
- Какво трябва да се промени в българския футбол, за да тръгне нагоре?
- Обичам България и хората във вашата страна. Искам футболът ви да върви нагоре. Имам много приятели и ги поздравявам. Искам футболът ви да върви нагоре, но най-важното е да работите с децата. Не само да се инвестира в първия отбор, но и в школите. Да се направят бази за подрастващите, да се назначат добри треньори и те да работят много. Не можеш да лежиш на дивана и да чакаш резултати. Всичко става с много труд. И трябва да избирате по-внимателно чужденците. Не се нуждаете от средно ниво чужденци. Защо да се дава шанс на тях, вместо на деца от школите?
- Кой измежду Литекс, Левски и ЦСКА направи по-добра селекция?
- Литекс има стабилен титулярен състав. Изграден облик и не правят много промени. Сега се разделиха само с Дока. Левски са на другия полюс. Продадоха Дембеле, Иса, Минев, сега и Дарко Тасевски иска трансфер. Сините имат чисто нова лява зона - и защитник, и крило. Взеха Арс, дано да замести Дембеле. ЦСКА също взеха добри играчи. Аз съм работил с Петре, Панку, румънците са големи професионалисти. Дори в почивните си дни ми искаха програми да тренират. Такива са румънците. И трите отбора имат еднакви възможности за титлата. Те трябва и да се представят добре в евротурнирите, за да натрупат опит.
- Евротурнирите са важни, но имат ли сили грандовете ни да играят в цикъл сряда-събота?
- Евротурнирите са важни, но имат ли сили грандовете ни да играят в цикъл сряда-събота?
- Водещите отбори трябва да бъдат така подготвени, че да издържат на този цикъл. Защо да не могат да играят по два мача на седмица? Та нали са професионалисти. Това им е работата. Футболът е да се работи, не да се ходи по дискотеки. Какъв е проблемът? Освен това в големите отбори има най-малко 18-20 играчи, а и българското първенство не е много тежко. Винаги може да се даде почивка на някой от основните футболисти. Ако един треньор не прави смени и не рискува, то той е слаб треньор. Специалистите трябва да имат доверие на играчите си.
- Преди две години се говореше, че сте пред завръщане в Левски, защо се разминаха нещата?
- Преди две години се говореше, че сте пред завръщане в Левски, защо се разминаха нещата?
- По принцип имаше такъв вариант, но нямаше конкретни разговори. Имаше просто намерения, идея. Аз уважавам всички отбори в България. Приятел съм и с Венци Стефанов, и с Дончо Донев, и с Херо, но сърцето ми е в Левски. Тогава всичко беше само идея. Пред мен тогава имаше варианти още за Олимпиакос и националния отбор на Украйна. Впоследствие приех офертата на Арсенал (Киев), но вярвам, че един ден пак ще работя на Герена.