Георги Костадинов: Догодина Левски ще се бори за дубъл

Георги Костадинов извървя много дълъг път, за да стигне до „Герена". Роденият в Царево халф винаги е правил нещата стъпка по стъпка и то­ва се вижда от кариерата му. Той премина през Неф­тохимик, Черноморец Поморие, Лудогорец, Берое, а от миналото лято е част от Левски. С него започ­ва съставът, а това не е случайно. Костадинов не се ограничава до ролята си на дефанзивен халф, той асистира, вкарва и е козът на Стоев при ста­тични положения. "Тема Спорт" направи интер­вю с 25-годишния футболист минути след равенството с Лудогорец.

Жоро, направихте нулево равенство с Лудогорец на Терена". Като че ли двубо­ят не отговори на очаква­нията на феновете. Защо надделяха единоборствата над чисто футболните дос­тойнства?
- Хората, които разбират от футбол, са наясно, че дву­боят имаше нужната дина­мика, която отсъства на по­вечето от мачовете в А гру­па. Нормално е, когато два равностойни отбора се изправят един срещу друг, да преобладава борбата и агре­сията, факт, че липсваха го­ловете, които биха отвори­ли срещата. Ако бе паднало попадение, и двата тима щяхме да покажем далеч по-офанзивно лице.

Стояхте здраво в отбра­на, но напред бяхте пасив­ни...
- Ако ние сме били пасивни, то не знам какво може да ка­жем за Лудогорец. Изпуснах­ме две изгодни ситуации, а не помня те да са отправили точен удар. Разбира се, че ще ме е яд, че не победихме, за­ради феновете. Видяхте за каква публика става въпрос. Всеки в съблекалнята искаше да ги зарадваме, но в някои моменти е нужен и късмет.

Изоставате на цели 14 точки от Лудогорец в кла­сирането. Толкова ли е голя­ма разликата с тях, колко­то е и пасивът ви?
- Тези 14 точки могат да бъдат тълкувани по доста начини, тъй като да не заб­равяме, че 7 пункта ни бяха отнети по администрати­вен начин. Освен това има­ше и други фактори, които повлияха на развръзката на шампионата. Щом Лудого­рец са пред нас в класиране­то, значи има някаква логика. Според мен в мачовете, кои­то изиграхме с тях, не се забеляза разлика в класите, каквато би трябвало да има на фона на бюджета на двата клуба. Те със сигурност имат по-голямо самочувствие, все пак играят от 4-5 години за­едно, докато ние тепърва се напасваме. Освен това кога­то имаш комфортен аванс в първенството, винаги е по-лесно. Само ще ви припомня как се представяше Лудого­рец в началото на сезона, ко­гато бе поставен под напре­жение.

Не си ли проличава в те­зи мачове, че на „Гере­на" липсват лидери?
- Не знам какво имате   предвид, казвайки думата "лидери". В нашия отбор има доста лидери, просто може би на моменти липсва качеството, за да ус­пеем да си взе­мем всички мачове с по-голяма лекота.

Натъ­ртвате мно­го върху раз­ликата в бюджетите, но и Лестър 1 е далеч от Манчестър Сити, но това не им пречи да водят във Висшата ли­га...
- Да, но това се случва веднъж на сто години. В началото на сезона, докато ние тръгнахме с 15 юноши и седем полеви футболисти, които имат някакъв опит и бяха взети от различни отбори и дори не си знаеха малките имена то срещу нас имаше против­ник, който се беше изградил като облик и купуваше игра­чи за по няколко милиона ев­ро. Така че хората много бър­зо забравят тези неща и се концентрират изцяло върху негативите. Според мен от лятото насам се забелязват доста позитиви в играта ни и с течение на времето ще продължаваме с възходящото си развитие.

Бившият футболист на Левски Петър Курдов и дру­ги специалисти прогнози­рат провал на Левски в евротурнирите. Като човек вътре в отбора как оценяваш неща­та?
- Няма да отго­варям на хората. Но като дойдат тези мачове, най-добре ще си проличи какво е нашето ниво и къде е ниво­то на Левски като клуб в чис­то спортно-технически план в сравнение със средно евро­пейското.

Чака ви мач срещу Черно море, които срещу Славия успя да спре черната си се­рия без победа. Ще можете ли да ги надвиете?
Надявам се да продъл­жим с добрите иг­ри, които по­казваме в последните седмици. Черно море е стойностен тим. Не е моя работа да давам оценки на колеги, но Георги Илиев е богатство за техния отбор.

Спечели трофей с Лудогорец, но засега си далеч от такъв с Левски. Защо?
- Смятам, че съм по-близо от лятото, когато дойдох. Отново казвам, че целта пред Левски бе да изгради основа, върху която да стъпи и да доразвие в след­ващия шампионат. Засега първата част от работата е свършена. Това, че някои хора в течение на времето започнаха да ни слагат от са­мо себе си някакви изкуствени цели нас не ни е заблуждавало. Зна­ем, че имаме още доста да работим, за да върнем ниво­то на Левски каквото е било през славните години.

Казваш, че се поставят изкуствено цели, но левскаpитe чакат купи и тит­ли...
- Реалностите бяха та­кива от лятото насам. Ня­ма как с 15 юноши и още се­дем футболисти, които не си знаят малките имена, да искаш да станеш шампион. Най-малкото нито имахме нужния брой играчи, тъй ка­то в един етап от сезона нямаше как да правим рота­ция. Ние не можем да си поз­волим 20 опитни състезате­ли. Просто тази година, коя­то ще измине, Левски пости­га почти максимума. Жалко само, че в турнира за Купата на България отпаднахме от Литекс след оспорван мач и нелепо отменен гол. Догоди­на е ясно, че трябва да стъ­пим върху основата и реална­та цел е да се борим за тит­ла и купа.

Бъдещето на Стойчо Стоев на „Герена" е несигур­но. Ще играете ли за него до края на сезона?
- Слуховете са нещо нор­мално в нашата професия, но ние в съблекалнята не обръ­щаме голямо внимание на това, което се пише и гово­ри. Смятам, че с действията си на терена красноречиво показваме какво е мнението ни по въпроса. А и самият факт, че сме в Левски, е дос­татъчно значим и ни задъл­жава да се хвърляме и да иг­раем за емблемата и да да­дем най-доброто от себе си. В крайна сметка смятам, че нещо ако не ти харесва, мо­жеш да го кажеш в съблекалнята. На терена всеки тряб­ва да дава максимума, дали се е получило или не, това е друг въпрос.

Къде е по-трудно - на футболния терен или в Юридическия факултет на Софийския университет?
- Зависи къде се чувстваш no-подготвен. На последния ми изпит с професора по оси­гурително право си говорих, че напоследък изпитите ми носят повече напрежение отколкото мачовете на „Герена". Наскоро мина послед­ният ми тест, който бе по осигурително право. За мое удовлетворение го взех с от­лична оценка и успешно завърших семестриалното си обучение. Сега идва ред на държавния изпит и дипломи­рането ми, след това като изкарам нужния стаж, вече ще бъда юрист.

В тази връзка ти доста често не сдържаш емоци­ите си в съблекалнята и си отваряш устата да казваш нещата, които не ти харесват. Това ли е по-правилно­то?
- Разбира се, че да. Когато си в един такъв колектив и съблекалня, гледаш на хората в нея като на свое семей­ство. Знаем, че в едно семей­ство всичко трябва да се каз­ва в очите и проблемите да се решават на момента, за­щото само така отношения­та могат да са добри и неща­та да вървят напред. И в съб­лекалнята, и в живота каз­вам всичко каквото не ми ха­ресва в очите, защото така е по-добре.