Гари Родригес се превърна в любимец на синята публика само с два мача - контролата срещу Видима-Раковски и двубоя с Черноморец. Той впечатли всички с бърза техника и хъс и даде сериозни обещания, че може да замени предишния фаворит на феновете Жоазиньо. С Гари Родригес говорихме преди вчерашната тренировка на Левски.
- Гари, би ли ни разказал накратко как премина пътят ти, преди да преминеш в Левски?
- Тренирам футбол, откакто се помня. Бях на 6 години, когато започнах да се уча в школата на Спарта Твенте. Там направих първите си стъпки и останах две години. Следващата ми крачка бе отличната школа на Спарта Ротердам, където трупах знание в продължение на близо пет години. Когато станах на 12 години, бях привлечен във Фейенорд, което бе голямо признание и задължение. В гранда от Ротердам останах до 2007 година.
- Защо не успя да се наложиш в младежкия и мъжкия отбор на Фейенорд?
- Когато бях 17-годишен, трябваше да играя в отбора до 19 години. Тогава обаче ме освободиха от Фейенорд. Обясниха ми, че ръстът ми е нисък и физически ще отстъпвам на връстниците си. Сигурно беше така по това време. След това пораснах с няколко сантиметра и сега нямам комплекси от ръста ми. Мисля, че е напълно подходящ за позицията ми на терена.
- Какво се случи след Фейенорд?
- Заминах за Португалия, където играх в младежкия отбор на Реал Спорт Клубе, като мъжкият тим на този клуб е във втора дивизия. Там се сблъсках с по-различен футбол - много се наблягаше на техниката. Мисля, че там подобрих уменията си с топка в крака. После се върнах в Холандия. Изкарах известно време, без да играя футбол и трябваше да започна в аматьорския Бошхойзен. Там си върнах удоволствието от играта. За един сезон вкарах 25 гола. Започнаха да идват скаути отвсякъде да ме гледат. Тогава от АДО Ден Хааг ми предложиха договор и веднага подписах. Беше голяма чест, че ме забеляза клуб от Ередивизи, бях горд със себе си.
- Имаш ли официални мачове за АДО Ден Хааг?
- Не, играл съм за отбора само в контроли в предсезонната подготовка. Веднага ме преотстъпиха на втородивизионния Дордрехт. Това обаче беше добър вариант за мен. Имах възможност да играя редовно, да се развивам. Явно така съм привлякъл вниманието на Левски.
- Кой ти се обади да ти каже, че има интерес към теб от България?
- Мениджърът Вини Аренд. Той е човекът, довел в Левски Сержиньо Грийн и Дъстли Мулдер. Каза ми, че Левски ме наблюдава от известно време и има желание да закупи правата ми. Така започна всичко и завърши по най-добрия начин за мен.
- Съветва ли се със Сержиньо и Мулдер, преди да приемеш офертата?
- Да, те ми разказаха много хубави неща за Левски и за София. Сержиньо и Мулдер или препоръчаха горещо отбора.
- Имаше ли някакви колебания, преди да приемеш?
- Не, разбрах, че Левски е един от най-големите отбори тук. За мен бе крачка напред. Договорът ми е добър, всичко е наред. Мечтая да играя с Левски в Шампионската лига.
- Какво знаеше за България, преди да пристигнеш в София?
- Честно казано, нищо. Разбира се, бях чувал за България, но не можех да я свържа с нищо. Порових се в интернет, научих някои неща. Сега вече се чувствам чудесно. Тук съм вече повече от три седмици. София е хубав европейски град. Спокоен съм, харесва ми животът, мисля само за футбол.
- Първите ти впечатления от Левски?
- Много силен отбор. Доволен съм, че попаднах тук. Обграден съм с чудесни футболисти, мисля, че можем да постигнем големи успехи.
- Как ти се стори мачът в Бургас срещу Черноморец?
- Добър мач бе за нас. Не играхме на толкова високо темпо, колкото искахме, през цялото време, но първото полувреме бяхме на ниво. Вкарахме два гола, пропуснахме няколко положения. Това бе само първи мач, сигурен съм, че ще ставаме още по-добри.
- Може ли да стане шампион Левски в края на сезона?
- Левски трябва да стане шампион! Това е задължително. Вярвам, че ще победим всички силни отбори в България.
- Успя ли да гледаш вече някои от конкурентите на Левски?
- Гледах по телевизията само 15 или 20 минути от мача между ЦСКА и Литекс. Твърде малко е обаче, за да добия впечатления. Не мога да давам оценки на другите.
- Разбра ли вече, че голямото дерби на България е между Левски и ЦСКА?
- Това бе едно от първите неща, които ми казаха. Описаха ми дербито ви като сблъсъка между Аякс и Фейенорд. Чакам с нетърпение този мач, ще се радвам да блесна в него.
- Би ли направил сравнение между българския и холандския футбол?
- Направи ми впечатление, че тук се залага повече на физически сблъсъци, на единоборства. Има остри влизания. В Холандия отборите наблягат много на тактиката, на схемите, на позицията на всеки играч на терена.
- Твоята любима позиция коя е?
- Ляво крило. Но съм играл и като дясно крило. Силният ми крак е десният, но не избягвам да стрелям и с левия в удобни ситуации.
- Кой е най-добрият ти мач до този момент?
- Може да звучи странно, но най-добър бях по време на престоя си в аматьорския Бошхойзен. Тогава направих най-голяма крачка, като от любител подписах договор с клуб от Ередивизи. Не знам дали може да си представите - днес играеш за удоволствие, утре подписваш с професионален клуб от първа дивизия. Това бе сбъдната мечта.
- Какви са амбициите ти във футбола?
- На първо място, да стана шампион с Левски. В по-общ план държа да израствам непрекъснато, да продължа да се развивам. Левски ще ми даде тази възможност. След това може да направя още една крачка нагоре.
- В кое от големите европейски първенства би играл?
- Не съм в позиция да избирам. Все пак най-добрите първенства са тези в Испания, Англия и Бундеслигата. Не бих се замислил при оферта от някой клуб от тези шампионати.
- Имаш ли любим клубен отбор?
- Вече е Левски (Смее се). Иначе симпатизирам на Барселона. Те безспорно са най-добрият отбор в последните години. Сега има отстъпление при тях, а Реал Мадрид прави впечатляващ възход, но така е във футбола - всичко се променя.
- Голямо ли е семейството ти?
- Четири деца сме, така че може да мине за голямо. Аз съм най-големият от всички. По-малкият ми брат играе в академията на Спарта Ротердам. Има отлични качества за футбола. Имам и две сестри, които са по-малки и все още са ученички.
- Произходът ти е от Кабо Верде...
- Да, майка ми и баща ми са от Кабо Верде, но аз съм роден в Холандия. Баща ми също е играл футбол в Европа, но не е бил професионалист.
- Посещавал ли си някога островната държава?
- Само веднъж и беше много отдавна - тогава бях на 8 години. Почти нямам спомени. Иначе уважавам много корените си. С удоволствие бих играл за националния тим на Кабо Верде. Надявам се в Левски да ме забележат и поканят.
- С кого прекарваш свободното си време в София?
- С някои от съотборниците ми. Близък съм с Дъстли Мулдер, както и с португалците, с които говоря свободно. С някои от българите си общуваме на английски език.
- Имаш ли вече учител по български език?
- Все още не. Но всеки ден научавам по някоя нова дума. Учител засега ми е Нуно (б. а. - Пинто).