Гара Дембеле е най-обсъжданото име в родния футбол. Нападателят на Левски се превърна в суперзвезда само за няколко месеца със синята фланелка. Популярността му е огромна, а фактът, че когато потърсиш името му в www.google.bg, излизат 1 640 000 повторения, доказва това. Само за сравнение -същата процедура при най-голямата звезда на ЦСКА Спас Делев води до 332 000 повторения. След перфектната пролет Гара Дембеле не започна силно годината, формата на нападателя се подобри в последните мачове, но въпреки това головете са рядкост. „Меридиан Мач'' потърси Гара, за да разбере неговото мнение за всичко, случващо се във и около Левски. Ето какво каза Дембеле:
- Загуби ли част от желанието и настроението си за игра в Левски след отпадането от евротурнирите. А сега и това за Купата на България. Дистанцията в първенството от лидера Литекс пък е твърде голяма - 8 точки?
- Определено загубихме злощастно от Литекс след дузпи за Купата. Все още имаме 9 мача до края на сезона, които ще се постараем да спечелим. Ако и това не се окаже достатъчно за първото място, ще трябва да се прими¬рим с второто и участие в Лига Европа през следващия сезон. Иначе аз се ста¬рая да си върша работата и продължа¬вам да имам мотивация.
- Тогава на какво се дължи спадът във формата при теб? През първия полусезон ти вкарваше почти във всеки мач, а сега бележиш доста по-рядко?
- Сам вдигнах летвата и очакванията към мен. Сега има по-голям натиск и се очаква да вкарвам колкото през миналия полусезон. Аз лично давам всичко от себе си и се старая да се боря на терена, търся гола за да оправдая тези очаквания. Но не забравяйте и това, че не съм сам на терена и не всичко зависи само от мен. Ние сме отбор и съм зависим от представянето на всички останали. Всеки в Левски трябва да може да вкарва, не само аз.
- Предстои мач с Черно море, може ли те да отнесат гнева ти?
- Ще бъда щастлив, ако още в следващия мач успея да вкарам 2-3 гола. Много по-важно е обаче Левски да спечели мача.
- Съжаляваш ли, че взе номер 9? Май с предишния ти номер - 39, ти вървеше много повече?
- За мен няма никакво значение с кой номер на фланелката съм. Вкарването на голове не зависи от номера на гърба ми. А ако говорим за това, че номер 9 е по-специален в Левски, трябва да кажа, че съм щастлив, че Георги Иванов ми го даде. Носил го е той, носили са го и други легенди и за мен е чест, че го нося и аз.
- Защо се получи контраст в представянето на Левски - ЦСКА ви надигра, после пък вие надиграхте Литекс?
- Това са съвсем различни мачове. Левски - ЦСКА е дербито на България, настройката за този сблъсък е друга. За съжаление загубихме този мач с неприятен резултат, и то на нашия стадион. Това безспорно много ни тежи. Срещу Литекс искахме много да покажем на цяла България, че сме добър отбор и мисля, че успяхме, макар при дузпите шансът да не бе на наша страна. С оглед на показаното на терена - за мен Левски победи в Ловеч. Това беше добрият знак, който показахме в този мач - че можем да играем класен футбол срещу добър отбор като Литекс. Но не можем да сравняваме двата сблъсъка - говорим за два различни турнира и два различни отбора.
- Съжаляваш ли, че Левски не те продаде през зимата? В последния момент към теб имаше оферта от Вердер (Бремен)?
- При всички положения в първоначалния момент, който нещата не получиха, си помислих, че съм изпуснал шанс в развитието на кариерата ми -относно периода, защото можеше да стане още през декември. Но не съм загубил настройката, желанието и мотивацията да покажа, че съм добър футболист. И съм убеден, че в оставащите 9 мача с представянето си аз ще успея да защитя името и класата си. И отново ще покажа онова, което те са видели, за да успея пак да си намеря нов голям отбор. Така че за този провален трансфер мога да кажа, че аз по-скоро вече съм го забравил, отколкото да ми тежи. Не крия обаче, че първоначално бях разочарован, че не преминах във Вердер, ръководството на Левски също.
- Какво е твоето бъдеще в Левски? Играе ли ти се още на „Герена", или искаш вече да напускаш?
- Още е прекалено далеч да говорим за това. Моето желание, разбира се, е, ако се появи изгодна оферта за мен и за Левски, да напусна и да продължа да се развивам. От лятото ми се играе в силен клуб в Западна Европа. Ако не се намери такъв, оставам и продължавам да си изпълнявам договора с Левски.
- В кое от големите първенства ти се играе най-много?
- Във всяко едно от тях би ми харесало. И в Англия, и в Германия, и в Италия или пък Испания...
- В момента ходиш с охрана? Това повече ти помага или повече ти пречи ?
- Те по-скоро ми помагат за всичко, от което имам нужда. Пазят ме от провокации и не ме притесняват по никакъв начин. Бодигардовете ми са много добри хора, с които съм приятел.
- А защо се стигна до раздилата между теб и Мадам Ба, която ти бе личен мениджър?
- Въобще не искам да коментирам този въпрос.
- Къде щеше да играеш според теб, ако беше режимлия и името ти не се свързваше с доста скандали?
- Ако не бях скандалджия, сега щях да играя във Висшата лига на Англия.
- Вече мина доста време от инцидента пред клуб „Джим Бийм". Страхуваше ли се след това, че може да се озовеш в затвора?
- Не искам да коментирам тази тема. Тя за мен е приключила.
- Липсва ли Жоазиньо на отбора?
- Определено липсва. Но пък и трансферът му е добър шанс за него да се развива. Всеки отбор отслабва, когато един от основните му футболисти го напусне.
- Какъв според теб е най-големият проблем и кое - най-голямото достойнство на Левски?
- Най-голямото достойнство на Левски е, че е най-добрият отбор в България. За проблем - не мога да се сетя в момента.
- Има ли расизъм в България?
- Може и да има. Не мога да кажа със сигурност. Знам обаче, че спрямо мен никога не е имало. Откакто съм в България, не съм имал проблеми в тази посока.
- Има ли разделение в съблекалнята на Левски на чужденци и българи?
- Не. Атмосферата в съблекалнята е перфектна. Мога да кажа, че сме като едно голямо семейство. Още повече чужденците вече разбираме вашия език и това ни прави поне малка част българи (смее се).
- В тази връзка харесва ли ти българската чалга, или модерното й име попфолк?
- Мога да кажа, че ми харесва. Слушам я много често. За първи път се сблъсках с тази музика в съблекалнята и ми се стори добра.
- А как намираш българската кухня? Харесва ли ти храната тук?
- Не ям много българска храна. Но не е чак такъв проблем. Понякога, когато седнем да се храним заедно с отбора, не ви отбягвам манджите, но предпочитам да ги заобикалям (смее се).
- Какво мислиш за жените в България?
- Не ме интересуват въобще. Имам си приятелка, която ме чака вкъщи и съм почти оженен за нея.