Евертон Джилио-Том е един от чужденците, които са с най-голям стаж в България. Бразилският халф идва тук преди повече от 7 години и неизменно играе в елитни отбори. Той е на седмо място в класацията на чужденците с най-много мачове в „А" група и ако остане тук и следващия сезон, със сигурност ще мине бариерата от 200 срещи. Освен всичко друго, Том е и много приятен събеседник, като говори страхотно български език.
- Том, очакваше ли, че Локомотив може да е на второ място месец преди края на първенството?
- Категорично не. Ако някой ме беше питал преди първенството, никога не бих казал, че ще сме на тази позиция. Даже очаквах, че ще се борим да не изпаднем. Мислех, че ще сме по-добре от миналата година и ще играем по-спокойно, но дори не съм се надявал, че ще сме толкова напред.
- В момента Локомотив е на позиция, която го праща в Лига Европа. Готов и ли сте за това предизвикателство?
- В България казвате, че апетитът идва с яденето, нали. На нас ни харесва да печелим. Сега сме втори, ще се опитаме да запазим това място до края. Лудогорец има голяма преднина, мисля, че те ще са шампиони. Ние обаче спокойно можем да сме втори. На практика няма разлика между останалите отбори, всеки може да победи всеки. Ако Локомотив се класира за Европа, сигурно ръководството ще търси поне двама-трима нови футболисти, за да вдигнат нивото. Сигурен съм, че дори да останем тези момчета, пак ще се представим добре и няма да изложим България. Ние сме добър отбор, сигурно сте го разбрали вече.
- Ти самият ще останеш ли в Локомотив и през следващия сезон?
- Не знам, ще видим. Договорът ми с клуба изтича на 30 юни и още никой не ми е предложил нов. Аз искам да играя в евротурнирите, ако се класираме. Предполагам, че ако ми предложат, ще седнем и бързо ще се разберем. Това обаче не е станало още.
- Много от съотборниците ти посветиха победата над ЦСКА на треньора Димитър Васев. За него ли играхте в този мач?
- Не само в този мач играхме за него. Още от първата среща в шампионата играем за треньора, за отбора и за себе ри. Такава ни е нагласата, така действаме. Засега това ни носи успех.
- Не е тайна, че в Локомотив също има финансови проблеми. Това пречи ли ви?
- Навсякъде има проблеми. В Локомотив заплатите се плащат навреме, има само някои премии от миналата година, които още не сме получили. Президентът е обещал до края на първенството да ни плати всичко. Спокойни сме. Не е тайна, че миналата година няколко месеца не бяхме получавали заплати. В България се казва, че липсата на пари пречи. При нас в Локомотив е точно обратното. Липсата на пари ни помага, сплотява ни. Когато не ни платят се мобилизираме. Не искаме да се излагаме, играем за Локомотив, който е голямо име в България.
- Ти си играл у нас вече в три отбора - Локо (Пд), Миньор и Локо (Сф). Къде си се чувствал най-добре?
- Ох, не мога да ги деля, много ми е трудно. В Пловдив се чувствах отлично, градът е по-спокоен, много красив, феновете там са уникални. Миньор също има много вярна публика, която е навсякъде с отбора.
В Перник имам много приятели. И досега пътувам често до там, за да се видя с тях. София пък си е столица -тук има всякакви удобства, феновете на Локо (Сф) също ме приеха много добре, винаги са с нас.
- Когато пристигна в България трябваше да играеш първо в ЦСКА. Защо не се получи?
- Дойдох тук през зимата на 2008 година. Тогава ЦСКА е на първо място с голяма преднина пред Левски и нямаше нужда от нови играчи. Аз изкарах 15 дни в отбора, но мениджърът ми не се разбра с шефовете на клуба, които явно не търсеха нови чужденци. Така се озовах в Локо (Пловдив).
- Не съжаляваш ли, че не игра в ЦСКА?
- Не съжалявам. Така е станало, приел съм го. Можеше пък, ако бях в ЦСКА, да не играя цяла година и после щеше да ми бъде много трудно да си намеря нов отбор. Ако ме питат обаче дали ми се играе в ЦСКА, ще кажа „да”. Това е голям отбор за България. На Левски и ЦСКА не се отказва.
- Преди години беше близо до трансфер и в Славия. Защо не игра за „белите"?
- Почти бях в Славия. Бях се разбрал с Венци Стефанов и всичко беше готово. Тогава обаче се появи един бразилски мениджър, който настояваше да отида в Черноморец. Натискаше ме да разваля договорката със Славия и да замина веднага за Бургас. Обещаваше ми двойна заплата. Така отидох до Черноморец, но се оказа, че в отбора няма свободни места за чужденци. Мениджърът дори не беше проверил това! Така се озовах в Миньор.
- Къде живее семейството ти?
- Жена ми е при мен в София, но сега замина за Бразилия, защото е бременна. На мен договорът ми свършва след 2 месеца и още не знам какво ще правя след това. Решихме, че за нея ще е по-добре да роди в Бразилия. Там й е по-спокойно, има кой да се погрижи за нея.
- Имаш ли братя или сестри?
- Имам двама братя - единият е по-голям от мен, другият - по-малък. По-големият също играеше футбол и бе вратар. Той обаче игра до 27 години, защото бе в малък отбор, където не му плащаха заплатата. В Бразилия е така - големите клубове са сериозни, в малките от-б о р и обаче не плащат редовно. Взимаш една-две заплати и след това ако тимът не върви , не ти дават нищо. Баща м и също е бил вратар, но е счупил крака си и е трябвало да се откаже само след 2 години като професионален футболист. Семейството ни е било бедно и дядо ми е казал: „Стига толкова, време е да работиш нещо по-сериозно". (Смее се). Малкият ми брат пък е диджей. Той е мъж на живота, както се казва. (Смее се).
- Къде живеете в Бразилия?
- В едно малко градче в щата Сао Пауло. На около 300 километра от големия град. Населенито му е 30 000 жители, но е спокойно и уредено. В Сао Пауло е лудница, там живеят повече от 12 милиона, колите са 8 милиона. Вие си мислете, че в София има задръствания, но не знаете какво е там. Ако си тръгнеш от работа в 17 часа, ти трябват поне 2-3 часа, за да си стигнеш вкъщи.
- Говориш отлично български, как научи езика?
- О, беше ми много трудно. Аз дойдох тук през зимата на 2008 година. В Бразилия бе лято - 35-40 градуса, а тук беше -10 градуса. Валеше и сняг. Направо не знаех къде съм попаднал. Езикът не ми говореше нищо, толкова е далеч от португалския. Бързо научих само глупостите, псувните. (Смее се). Така е винаги. Сега се оправям добре.
- Ако рожденият ти ден бе днес, кого щеше да поканиш?
- Веднага бих поканил Антонио Ливраменто, с когото сме заедно в Локомотив, Маркиньос от ЦСКА и Диего Фераресо от Славия. С тях съм най-близък приятел. От българите в отбора най-много време прекарвам с Камен Хаджиев.
- Мислил ли си какво ще правиш, когато спреш с футбола?
- Дай Боже да играя още няколко години. А освен футбола не мога да правя нищо друго. Не съм учил, нямам друга професия. Може би в края на кариерата ми ще изкарам треньорски лиценз. Вероятно ще бъда мениджър или треньор в школа.
