Емил Нину: Вальо Илиев ми е приятел, но съм тук да го бия

Емил Нину е човекът, от когото се очаква да заздрави защитата на Левски. След дълги мъки „сините” опряха до румънския футболист, който дойде от Университатя (Клуж). Нину даде обширно интервю за „Меридиан мач”, в което сподели първите си впечатления в Левски.

Емил, вече ме­сец и половина си в Левски. Как те при­еха играчите?
- Чувствам се прек­расно в Левски. Обс­тановката е добра, колективът е страхо­тен, момчетата ме приеха така, сякаш винаги съм бил в от­бора. Няма от какво да се оплача. Това е много важ­но за мен.

Как виж­даш Левски през подго­товката само дни пре­ди първия официален мач?
- Първо искам да кажа, че нямам тър­пение да заиграя в официални мачове, колкото се може по-скоро. Надявам се да сме подготвени и да започнем да побеж­даваме.

По време на кон­тролите в Турция впечатление напра­ви, че във всеки мач правехте неп­ростими грешки в защита. Ще имате ли възможност да оправите това до първия двубой?
- Нормално е, осо­бено в приятелските двубои. Тогава е до­пустимо да има грешки, които обаче в никакъв случай не бива да допускаме в официалните срещи. Очаква ни много те­жък шампионат и ще трябва да се предс­тавим на ниво в дву­боите. Разбира се, че можем да поправим грешките си. Ако не го направим, просто няма да играем. Трябва да се попра­вяш, иначе просто идва друг на твоето място.

Опитвате се да играете много офанзивно, с висо­ка преса. Дали това не е част от пробле­ма в защита?
- Не мисля. Първо не смятам, че е има­ло колективен проб­лем. Грешките бяха индивидуални, бяхме виновни определени играчи. Второ - по принцип това е пра­вилният подход, голе­мите отбори пресират, защото, ако от­немат топката в полето на съперника, е по-лесно да се играе. Ако я вземеш пред вратата си, ще тряб­ва да минеш още 80 метра, за да се опиташ да вкараш гол.

Имаше възможност да се запознаеш с феновете на Левски на представянето на от­бора. Какво мислиш за тях?
- Бяха не­вероятни. В Клуж съ­що имаше прекрасни фенове, но тези на Левски са несравни­ми с никого. Те са не­вероятни, видях ги и от тук нататък се на­дявам само да бъдат с нас, както на дома­кинските двубои, та­ка и на гостуванията. Така ще ни помогнат да печелим мачовете си.

Знаеш ли защо бе това събитие? Трябваше да се спа­сява баскетболният отбор...
- Знам. Поинтере­сувах се защо е това събитие и цялата инициатива е отлич­на, защото Левски не е само футбол. Левс­ки е също така баскетбол, волейбол и всякакви други спортове. Ние сме футболисти, но за феновете са важни всички спортове и за­това бе прекрасно, че се е организирало подобно събитие.

Имаш ли притес­нение, че след като има такава финан­сова криза в бас­кетбола, може по­добно нещо да се повтори и във фут­болния клуб?
- Това не е мой проблем. Аз трябва да тренирам, да иг­рая, а парите ще дойдат. Ние знаем, че моментът за Левс­ки е труден. Ако пла­тят - добре, ако не - проявяваме разбира­не. Шефовете отлич­но знаят, че когато към даден футболист всичко е изчистено, той е по-концентриран, по-мотивиран. Имах подобни зат­руднения в Румъния и знам какво е. Ако не ти платят три ме­сеца, това ще е проблем. Ако е обаче един месец, о'кей, разбираме, че има трудности.

С какво те спе­чели офертата на Левски?
- Избрах Левски, защото исках да иг­рая в чужбина, не да оставам в Румъния. От Левски бяха конкретни към мен - оба­диха се и ми казаха – това са условията, това е нашето предложение. Ако си съгласен, добре. Другото нещо, което ме привлече в отбора, бе богатата история, която имат „сините". Когато пра­виш трансфер е нор­мално да искаш да отидеш в клуб, кой­то има минало и ис­ка винаги да пече­ли всички турнири, в които се състеза­ва.

Обикновено Левски се бори за титлата. Тя обаче не е печелена 5 години,а миналата дори тимът не участ­ва и в Европа. Тази криза не те ли уплаши?
- Неприятно е най-вече за фе­новете, но аз мисля, че можем да оправим това. Добре, може би няма да ста­нем шампиони и да влезем в Шампионс­ка лига през лятото, но ако се класираме в Лига Европа, ще бъде успех за нас. Имаме шанс да спе­челим Купата, ще се борим и в първенст­вото. Имаме доста цели, които да прес­ледваме. Мисля, че можем да се спра­вим.

В България има доста играчи, които са минали през Ру­мъния, както и доста българи, играли в Румъния. Позна­ваш ли някои от тях?
- Поз­навам Моци още от времето, в което иг­раеше в Универ­ситетя Крайова. Познавам Валентин Илиев, кой­то играе в ЦСКА. Се­щам се и за един де­сен бранител, дреб­ничък, който игра в Стяуа, а сега е мисля в Славия - Тодоров (б. а. - има предвид Йордан Тодоров, кой­то играе в Локо (Сф). Знам и Станислав Ангелов, който сега работи в Левски. Ха­ресвам го много и ка­то футболист, и като човек.

Знаеш ли, че Ва­льо Илиев в момен­та е капитан на най-големия съперник на Левски - ЦСКА?
- Ооо, да, знам. Първото нещо, което научих, когато дой­дох в България, е за съперничеството между Левски и ЦСКА. Знам, че „си­ните" имат доста поредни загуби, 6 или 7 срещу този съпер­ник. Познавам Ва­льо Илиев и съм приятел с него, но съм тук, за да го по­бедя. Надявам се да оправим това.

Толкова загуби поред, обаче смя­таш ли, че са се от­разили по някакъв начин на другите футболисти в отбо­ра?
- Не смятам. Аз имах същия проб­лем в Клуж. Нямах­ме победа над ЧФР 4 години, всички казваха, че няма как да ги победим, но мина­лата годи­на спече­лихме с 2:1 като гост. Смятам, че ще победим ЦСКА през пролетта.

Ти си нов играч, но треньорът също е нов за феновете. Какъв Левски могат да очакват те под негово ръ­ководство?
- Харесвам го мно­го, защото той иска да играе хубав фут­бол. Той не обича да мами, обича играта да се гради от врата­ря и защитата още. Обича да печели и предава това на фут­болистите.

Кой е любимият ти отбор или футбо­лист?