Джордж Уеа-младши е роден на 27 август 1987година в столицата Либерия - Монровия. Второто дете на носителя на "Златната топка" за 1995 г. Джордж Уеа. Баща му е и футболист №1 на ФИФА за същата година, три пъти е избиран за най-добър в Африка и накрая за играч на века на континента. Има сестра Тита, по-малък брат Тимъти и доведен брат Самер от Ливан.
Кариерата на Джордж-младши започва в "Милан ". Освободен е в края на 2007 година. След това се появява във втородиви-зионния швейцарски "Волен", известен като родния клуб на Чириако Сфорца. Записва 10 мача и отбелязва 1 гол. От началото на този сезон е в третодивизионния "Ваден", където за 12 срещи има 7 точни попадения. Записал е 2 мача в младежкия национален отбор на САЩ, като в тях има и 2 гола. От месец Джордж-младши се появи в България, като първо бе в "Светкавица" (Търговище), а в момента се пробва в "Калиакра" (Каварна). Висок е 178 см, тежи 70 кг.
- Джордж, баща ти знае ли къде си?
- (Избухва в бурен смях.) Разбира се, че знае. Няма как да не знае. Чуваме се доста редовно по телефона. Той е зает човек, но винаги е имал време за нас.
- Кой те посъветва да дойдеш в България?
- Моите агенти. Те са германци. Обясниха ми, че страната е доста хубава, че първенството е на прилично ниво. И е идеален шанс да се опитам да възстановя кариерата си. Веднага приех да дойда у вас. Сега точно това ми трябва.
- А знаеше ли нещо предварително за България?
- Почти нищо. Във футбола само. Че по времето на татко сте имали велик играч като Стоичков. Сега имате Бербатов в "Юнайтед". Знаей единствено къде се намира. Май в „Милан" имаше едно момче в школата, когато бях там, но не съм сигурен.
- Кариерата ти обаче не се развива през последните години.
- Причината е в една тежка контузия в коляното. Тя стана причината да липсвам толкова време. Но сега всичко е наред, нищо не ме боли. И искам да започна отначало. Иначе всички знаят, че съм бил в "Милан", след което се контузих.
- Защо избра точно футбола? Баща ти ли те накара?
- Не. Татко нямаше нищо общо с избора ми. Просто обичам този спорт. Бях наясно с напрежението, което ме очаква като син на Джордж Уеа. Това име задължава много. Но аз не искам да съм като него. Искам сам да си направя име, което да означава нещо във футбола. В момента това, че съм негов син, единствено ме мотивира повече. Много е хубаво да чувстваш любовта на хората към татко. Където и да отида, той е известен. Могат да говорят с часове за него. Това ме прави горд, че съм негов син. От друга страна, страшно много задължава. Знам, че още не съм постигнал нищо във футбола, но все още се надявам да получа втори шанс.
- Баща ти идва ли на мачовете ти?
- Разбира се. Когато има време. Той наистина е зает. Занимава се с бизнес, политика. Ако остана в България, със сигурност ще дойде да ме гледа. Това вече ми го е казал.
- А защо имаш мачове за американския национален отбор?
- Защото имам и американски паспорт. Тогава ме поканиха и аз приех. Но ако си върна формата и отново стигна до такова ниво, че да ме викат в национален отбор, със сигурност ще играя за родината си Либерия. Това вече съм го решил. Обичам родината си и искам да й помогна. Пък и там името още повече задължава.
- Има ли друг футболист в семейството?
- Да. По-малкият ми брат в момента е фантастичен. Той е на 13 години и вече е един от най-добрите в САЩ. Просто ще видите какъв страхотен футболист ще стане, ако се размине с контузиите. И той играе за удоволствие, както ни е учил татко. Но в момента е страшно добър.
- А сестра ти с какво се занимава?
- Тя учи да стане пилот. Надявам се да не е военен пилот. И тя в момента е в Америка. Там живеем в Маями. Кака е страхотна.
- Какви са първите ти впечатления от България?
- Нямам такива. След месец-два може да ми зададете същия въпрос. В момента единственото, което правя, е да ходя на тренировки. След това обратно в квартирата. Дошъл съм да играя футбол. Но ми прави впечатление любовта към играта в страната ви. Феновете са страхотни. Те обичат своя отбор. Това ме кара да се чувствам добре тук. Надявам се да остана, за да покажа какво мога.
- А как ти се вижда времето?
- Е, не е като в Маями. Аз обичам слънцето. Като всеки нормален човек очаквам момента, в който ще свърши зимата.
- Толкова ли беше страшно в Търговище?
- Не толкова страшно, колкото трудно. Не беше това, което очаквах. Не искам да ме разбирате погрешно. Хората в Търговище ме посрещнаха по уникален начин. Те са прекрасни. Грижеха се за мен по най-добрия начин. Но наистина не бе това, което търся в момента. Каварна ми изглежда по-добре. Чакам обаче да дойде пролетта, за да видя истинското море. Сега е доста мрачно.
- Какво си взел от баща си като футболист?
- Може би скоростта му. Мнозина не помнят, но той притежаваше изключителна бързина, особено като атакуваше от остър ъгъл. Смятам, че и аз имам подобен стил. Но това е малкото, което ни свързва. Аз съм си отделен човек и искам да пробия сам. Не защото съм син на някого.
- Каква музика слушаш? Каварна е българската столица на рока.
- Всякаква смислена. Стига на мен да ми допада. И рок, и кънтри, и аренмби. Музиката трябва да е такава, че на теб да ти е хубаво. Да те успокоява, да те развлича.
- А имаш ли сериозна приятелка? Българките са изключително красиви жени.
- Това още не съм го забелязал. Нямам време от тренировки. Иначе съм свободен. Имах сериозна връзка, но вече всичко приключи.
