Нападателят на Литекс Вилмар Джордан Хил даде дълго интервю за сайта hechosencolombia.com. В него 23-годишният таран говори за трудното начало на кариерата си в Колумбия, за престоя си в корейските Кьоннам (2011/12) и Съннам (2013), за Литекс, за А група, за целите си. И разкрива, че най-вероятно няма да играе за оранжевите през новия сезон. Ето част от интервюто на Джордан, който раздели голмайсторския приз в А група с Мартин Камбуров. И двамата вкараха по 20 попадения.
Джордан, на какво се дължи успехът ти в България?
- Съдбата ми Връща за Всичко, което ми се случи в Азия. В Корея имах ужасни моменти. Сега животът ми даде втори шанс. Сграбчих го и вече просто показвам, че ме бива. Това е.
Какво точно намери в тази страна, че се изправи на крака?
- Литекс ми даде възможност да играя като централен нападател. Това е позицията ми. След като напуснах Венецуела, спряха да ме пускат като такъв. В Корея Ме ползваха като крило, изтеглен по-назад. В България мениджърът на тима и треньорът (б.р. - Стойчо Стоилов и Зла-томир Загорчич) видяха къде ми е силата, гласуваха ми доверие, вдъхнаха ми кураж. А аз започнах да преследвам мечтата си и да вкарвам голове.
Как се озова в Литекс?
- Мениджърът на отбора ме е следил дълго време - още от престоя ми във венецуелския Монагас. Искаше да ме вземе през 2011 година. Но аз реших да отида в Корея. От Литекс обаче не са ме изпускали от поглед, обадиха ми се миналото лято и се разбрахме. В момента имам договор за още две години.
Ще изпълниш ли контракта си?
- Идеята е да отида в някое от топпървенствата в Европа. Мисля, че ще имам добри предложения и ще избера най-доброто.
Откъде са те?
- Все още няма нищо конкретно. Но шефовете ми казаха, че няколко клуба проявяват сериозен интерес към и мен и скоро ще ме уведомят кои са.
И все пак - откъде са отборите?
- Испания, Италия, франция и Германия.
Какво най-много ти харесва в българския футбол?
- Привилегията, която получаваш когато правиш нещата както трябва. Когато си добър, в Европа се от варят доста врати пред теб.
Защо не успя в Корея?
- Първо - не се адаптирах. А и не играех на върха на атаката, беше ми много трудно. Така и не свикнах с културата в страната, с културата на треньорите... Наставниците постоянно крещяха, а когато те обиждат, няма как да си уверен. Ос вен това по време на мач постоянно ми сменяха мястото на терена. Отделно от това треньорите там държат да имаш респект към тях, а те не показват такъв към теб. Явно такава им е културата. Това се слу чи с мен и в Кьоннам, и в Съннам. Иначе избрах да замина за Корея заради парите, знаете, че в Азия се плаща добре. Поне с финансите всичко бе наред. Всичките беди в Корея обаче ми дадоха сили. В България получих възможност да успея и се доказах. Съотборниците ми са чудесни хора, окуражават ме постоянно. След добрия сезон хората по улиците ме разпознават, спират ме за снимки и автографи.
Защо ви се изплъзна титлата с Литекс?
- Сами я загубихме в преките мачове с лидерите. Паднахме в няколко двубоя, в други завършихме наравно. Лудогорец взе преднина и се
оказа недостижим. Причината е, че този тим бе постоянен. Това го отличава от другите.
Как така, без да си бил професионалист в Колумбия, отиде във Венециуела?
- Вярно е, че преди това не бях играл в Първа лига. През юни 2010 година преминах във втородивизионния колумбийски Атлетико Ла Сабана. представих добре. Тогава за път напусках родното си място, беше ми трудно. Все пак от Венецуела са забелязали нещо 8 мен и ме поканиха на проби. След две контроли ме одобриха и подписах с Монагас. Вкарах 20 гола - 19 за първенство и 1 за купата. Станах любимец на фенобе-те. После дойде предложението от Корея.
Научи ли вече български?
- Все още не, знам само няколко думи. Ползвам ги, като пазарувам (смее се). Разбирам и най-важното от указанието на треньорите. Когато не схващам нещо, питам със знаци и след това ми обясняват.
В Испания фенове хвърлиха банан по Дани Алвес. В България има ли проблем с расизма?
- Запалянковците на противниковите отбори винаги крещят срещу мен, издават маймунски звуци... Но аз не им обръщам внимание, те не оказват влияние върху играта ми. Концентрирам се, за да вкарам и за да им запуша устите.
Кое е най-странното нещо, случило ти се по терените в България?
- Случка със съдия. Изпсувах, защото не отсъдиха нарушение срещу мен. Изкрещях му - "Копеле, това беше фаул!". Арбитърът моментално се обърна и на чист испански ми каза -"Следващия път се считай за изгонен!". Изумих се, бях шокиран, не си представях, че може да знае испански. Още го помня, сякаш бе вчера. След тази случка винаги подхвърлям нещо на испански преди мач, за да видя кой разбира езика и да нямам проблеми на терена.
Какво научи в българското първенство?
- Определено си подобрих тактическата дисциплина. Свикнах да играя като единствен нападател - използвахме такава схема. Преди това бях играл само в отбори, които пускат двама в атака. Сега обаче съм по-подвижен пред вратата, а винаги едното ми око следи къде е голлинията.
Кой бе най-добрият момент този сезон?
- Финалът. Защото станах голмайстор на първенството с 20 попадения. А най-тежко ми беше, когато смениха треньора (б.р. -Злато-мир Загорчич) 2 месеца преди края на първенството. В първите два мача не вкарах, а изпуснах 4-5 пъти сам срещу вратаря -беше ужасно. След това новият наставник (б.а. - Миодраг Йешич) ме сложи на пейката. След втория двубой извън титулярите го попитах "Какво става? Ако не ме пускаш, няма да стана голмайстор на първенството?". Той ми отговори, че пробва и другите играчи че ми дава почивка.
Как си върна титулярното място?
- С тренировки. Извоювах си го, Пусна ме срещу Локомотив Пловдив • вкарах гол и направих две асистен ции. Спечелихме с 3:0, а треньорът повече не ме извади от състава. За първи път бележа толкова 8 дебют ния си сезон. Изпратих година, която никога няма да забравя.
