Джаксън Менди: Когато усетя, че публиката ме обича, никой не може да ме спре на терена

Джаксън, свикна ли вече с ЦСКА?

- Да, скоро ще нап­равя три месеца тук. Чувствам се отлично. Всички ми се радват, но най-важното е, че сме едно цяло с тре­ньорите, съотборни­ците ми и публиката.

Ще ни разкажеш ли как се стигна до трансфера ти? Два дни след подписа ти беше титуляр срещу Локо (Пд)...

- Да, наистина иг­рах два дни след като подписах и само на три тренировки. Но контактите ми с клуба бяха доста преди то­ва. Стоичков ме искаше. След това той напус­на и загубих връзка с клуба. Вероятно след това са говорили с Младенов за мен. Но след като пак ме по­търсиха, ми казаха, че договорът ми е готов и остава само да подпи­ша. Приех, въпре ки че от фи­нансова глед­на точка това не беше най-добрата офер­та. ЦСКА обаче е ог­ромно предизвикателс­тво. Всички знаят, че клубът има известни финансови проблеми, но остава голямо име в Европа.

Играл си във Франция, в Германия, в Гърция, а сега - в България. Би ли се определил като фут­болен номад?

- Номад - не. Вярно е, че съм се местил често, но това не е от желание да откривам нови футболни култури. Трябва да се знае, че моят първи професио­нален договор бе в Гер­мания. Ако бях останал в родината си, нямаше да съм професионален футболист. Във Фран­ция излизат толкова играчи от школите, че по-голяма част от тях остават на улицата. Страхотни играчи са принудени да играят в аматьорския футбол, други - си търсят къс­мета в чужбина. Аз съм идеален пример - ако бях останал във Франция, днес щях да работя нещо друго и да ритам за удоволст­вие.

Значи ти подадоха ръка в Германия?

- Да, първо бях в Ханза Рощок, а след това преминах във Фрайбург. Играх първо за резервите, а след това станах част от първия отбор. Точно то­гава дойде повиквател­на от националния от­бор на Сенегал. Беше за контрола с Дания, която дори не бе в офи­циалния календар на ФИФА. Треньорът ми Робин Дут, който сега е начело на Вердер, не искаше да ме пусне. Каза, че ако отида, трябва да си търся нов клуб. Аз обаче съм много твърдоглав, а то­гава бях млад и неразу­мен. Мечтата ми бе да играя за Сенегал, сърцето ме водеше на­там. Отидох, а след завръщането ми пока­заха вратата. Направих грешка. Сега съм на 26 години и нямаше да постъпя така. От една страна, съжалявам, но от друга - не. Съжаля­вам, защото имах шанс да се наложа в Бундеслигата. От грешката нау­чих много. Днес съм в го­лям клуб като ЦСКА, с който мога да постигна много.

Как се развиха не­щата в Гърция?

- Изкарах година и по­ловина в Левадиакос. Да кажем така - Гърция ме върна към големия футбол. Преди това бях в Гре­нобъл и Аячо, но не ми даваха шанс. Аз съм страстен човек - искам всичко, и то веднага. Казах си, че ще приема първата оферта и тя дойде от Левадиакос. Там играх във всички мачове, възвърнах си удоволствието от игра­та. Ако днес съм в ЦСКА, то е благодаре­ние на Гърция.

Централен защит­ник или ляв бек? Коя е твоята позиция?

- Определено центра­лен защитник. Но ми харесва да играя и отляво. Затова и в послед­ния мач си позволих да напускам зоната си и да се впускам напред, за­щото се чувствам много добре физически. Обичам да атакувам.

Даваш ли си смет­ка, че за няколко мача се превърна в люби­мец на публиката. За­що на мача с Черноморец разпяваше агитката?

- Аз съм емоционален човек. Получа ли лю­бов, давам всичко и надхвърлям способнос­тите си. Ако усетя, че хората ме подкрепят, няма съперник, който може да ме уплаши, и имам чувството, че мога да направя всичко с топката. Срещу Черно­морец тръгнах напред, излъгах съперник, цент­рирах. След това се върнах бързо и чувах как феновете скандират името ми. Окуражих ги от тъчлинията, защото почувствах нужда да си комуникирам с тях и да им покажа, че са голе­ми.

Наближава дерби­то с Левски, запозна ли се с историята му?

- Знам какво означа­ва този мач за феновете ни и ще го гледам през техните очи. Искам ма­чът с Левски да е моето дерби. Нямам желание да загубя, нито да за­върша наравно, само победата ще ме задово­ли. Трябва да бием за­ради нашата гордост, заради съперничество­то, заради класирането.

Познаваш ли французите в Левски?

- Кевин Бру е един от най-добрите ми приятели. С него сме израсна­ли заедно в академията на Рен, живели сме в един апартамент. Преди дербито обаче няма да се чуваме, много е голям зало­гът.

Кой е най-лудият треньор, с който си работил?

- Хм, да видим. Лесно е да посоча някой, който не ми е давал никакъв шанс, но няма да го напра­вя. Истината е, че от всички треньори съм научил по нещо - независимо дали в тактически, технически или психологически план. Може би съм бил настроен против някои, но с времето и опита, разбирам, че са били прави. Ако днес ги срещна на улицата, ще съм първият, който ги поздра­ви.

Какво е мнение­то ти за Стойчо Младенов?

- Добър треньор. Не го казвам, защото ра­ботим заедно, а и ня­мам нужда да го хва­ля, тъй като разчита на мен. Той постоянно е близо до играчите. Успява да ни предаде гнева в него и в мачо­вете се хвърляме и за­ради него. Той наисти­на е точният човек в трудния момент. Не съм убеден, че други треньори биха се справили на неговото място. Затова шапки долу пред Младенов.

Къде ще бъде ЦСКА в края на се­зона?

- Сигурно е, че има­ме потенциал за титла и купа. За да бъда честен обаче, ще призная, че засега Лудогорец са над всички. Не бих казал, че са по-добри от нас, но имат повече мачове заедно, по-обиграни са. Но и те не могат да ни бият на „Армията". Тук сме непобедими. Имаме една от най-здравите защити, не сме допуснали гол у дома.

Изпусна ли нер­вите си при черве­ния картон в мача с Ботев (Пд)?

- Не. И сега съм убе­ден, че имаше дузпа. Или съдията дава на­рушение срещу мен, или ми дава жълт картон за симулация. Той не го направи. Не оби­чам да губя, не пона­сям несправедливост­та. Реагирах, но ме предизвикаха.

Как минава един твой ден в София?

- Нормален човек съм, не правя нищо необичайно. Събуж­дам се, оправям къща­та, готвя, гледам телевизия, стоя пред ком­пютъра, говоря по те­лефона с приятели, с фенове се закачам във Фейсбук.

Беше качил твоя снимка с маска във Фейсбук...

- Да, обвиниха ме, че се подигравам, а тогава дори не знаех кой е Боби Михайлов. Тази маска беше в съблекалнята, имаше музика, танцувах и се снимах.

Имаш ли хоби из­вън терена?

- Нищо специално, обичам музиката - рап, R’n’B.

Българска музи­ка?

- Не, не ми говори нищо. Виждам, че пеят само хубави жени. Но май по-важното да са хубави, отколкото да са певици.

Все още ли си ер­ген?
- Да, не искам да смесвам жените с фут­бола. Засега играта е моят живот. Знам, че ако кариерата ми страда, ще страда и семей­ният ми живот. На 26 години съм, млад съм. Може да се оженя след два месеца, но не вяр­вам. 

Интервю на Христо БОНИНСКИ, "Меридиан мач"