Доскорошният защитник на Берое Ваня Дзаферович прекрати кариерата си заради поредица от тежки контузии, но остава в клуба и ще отговаря за маркетинга и разширяване на контактите му в средите на бизнеса. За читателите на "Тема Спорт" Ваня даде интервю за равносметките си във футбола и за очакванията на новото поприще.
Ваня, как се стигна до споразумението с шефовете на Берое за новата ти длъжност?
- С президента г-н Боян Боев се разбрахме след Нова година да се занимавам с маркетингова дейност в клуба. Приех без колебание. Ще имам много срещи и разговори с потенциални нови спонсори. Иска ми се да популяризираме още марката "Берое".
Защо пред възможността да се върнеш в родината си избра да останеш в Стара Загора?
- Съществуваше вариант да се установя в Хърватска. Там следвам финанси в Университета в Загреб и до завършването ми остава една година. Съпругата ми обаче е българка и за нея щеше да е трудно тепърва да пренастройва живота си в чужда държава.
Докъде стигна въпросът с българското ти гражданство?
- Документи за български паспорт подадох, преди да получа новата контузия, с цел да не заемам квота за чужденец извън ЕС и да играя. Сега, след като се отказвам, е безсмислено да форсирам процедурата. Ако бях продължил да играя, щеше да има логика, но сега не се налага, а и скоро Хърватска също ще е член на ЕС.
Как върви възстановяването ти и ще се подлагаш ли на нова операция?
- Сега всичко е нормално. Непосредствено след травмата обаче имах трудности с придвижването. Скъсването на кръстна връзка ме прави негоден за активен спорт и тежки натоварвания. Оперативната намеса не е задължителна, но ще се подложа, за да мога да играя за удоволствие.
Каква е равносметката ти за футболната ти кариера?
- В Хърватска нямах големи успехи. Юноша съм на НК Загреб, след това се подвизавах две години в тамошната Б група. После дойдох тук, но не мога да кажа, че съм направил блестяща кариера. Хубаво ми стана, като получих капитанската лента на Берое. Не крия, че в Берое са ми по-трайните и силни спомените в сравнение с периода в Локо София. Макар че и в "Надежда" ме приеха добре, избраха ме и за футболист на феновете. Но в Стара Загора винаги се играе със специално чувство.
Публиката под Аязмото много те обича заради лидерските ти качества, защото в българския футбол играчите, водачи на отбори са на изчезване...
- Футболът, който помнят привържениците от миналото, вече го няма. Сега за разлика от преди всеки играч иска той да е водещ в изявите. Старозагорци ме уважават не защото съм звезда, а защото на никого не съм отказал разговор и внимание. След като бившият президент Николай Банев изостави Берое и го постави пред угрозата да изчезне от футболната карта, аз и Даниел Беконо бяхме единствените чужденци, останали верни до самия край. Феновете още помнят с умиление времето на Лудата банда, която побеждаваше въпреки безпаричието.
Много приказки се изговориха за онзи мач между Локо Сф и Берое на "Армията" през пролетта на 2008 г., завършил 3:0 за железничарите, в чиито редици освен теб имаше и други бивши беройци - Виктор Шпишич и Данаил Митев, а старозагорци изпаднаха.
- Тогава ми стана много неприятно. Помня, че след мача Иво Тонев ми подаде ръка да ми благодари за успеха, но на мен не ми беше до това, защото ми беше тежко за съдбата на Берое. От 11 футболисти на Локо София сигурно 9 не искаха да се напрягат за победа, но се случиха някои неща, които е по-добре да не се казват. Към този двубой винаги се връщам с горчивина.
Кой от двата ти периода в Берое бе по-силен?
- Първият, когато дойдохме с Шпишич и треньора Ханс Кодрич, бе по-успешен. Свързвам го с много повече положителни емоции. Малко хора знаят, че се върнах в Стара Загора след тежка втора операция. Въпреки че вкарах много решаващи голове, бях далеч от предишната си форма. Всеки ден се събуждах с ужасна болка, но знаех, че трябва да дам всичко от себе си, тъй като такива са очакванията на публиката. Отказвам се именно сега, защото искам тя да ме запомни като победител, преди да съм я разочаровал.
Защо Берое изпрати такава тежка есен?
- Представянето ни наистина бе разочароващо. Помня, че и предната есен не бе сполучлива, което е недопустимо за тим с претенции и традиции, какъвто е Берое. За тези неуспехи и аз имам вина. И до ден днешен не мога да си обясня как преди допуснахме седем поредни загуби. Не знам дали причината за тях бе в липсата ни на класа, или отговорът се крие някъде другаде. Дано такива периоди никога да не се повтарят.
Как ще приемат новата ти работа доскорошните ти съотборници и би ли довел хървати в Берое?
- Оставам близо до съблекалнята и съм убеден, че напролет въпреки по-тежката програма Берое ще е по-силен. Бих довел хървати и босненци, ако треньорите го изискат от мен. Манталитетът им е близък до българския и ще се адаптират бързо. В следващия шампионат Берое може да се цели в Лига Европа. Сега може да остави следа за купата.
Какво е нивото на шампионата в сравнение с момента, когато дойде в България?
- Преди седем години българският футбол беше много по-силен, отколкото е в момента. С всяка изминала година нивото пада, а основната причина е липсата на финанси в клубовете. Базите пък се подобряват отскоро и стойностни юноши ще има тепърва. В хърватския Динамо например всяка година интегрират 5-6 свои кадри в първия тим. В България към момента това е невъзможно.