Дуци: На "Армията" живеят в измислен свят

Бившият спортен директор на ЦСКА Драголюб Симонович продължа­ва да следи детайлно българския фут­бол. Дуци даде интервю пред "Тема Спорт", в което задълбочено анализи­ра състоянието на армейците, скан­дала с Гъргоров и перспективите пред клуба. Той коментира и предстояща­та битка за титлата.

Г-н Симонович, как ще коментира­те случилото се в ЦСКА през изминала­та седмица - бойкота на играчите, на­пускането на ключови фигури и декла­рациите на ръководството?
- Футболът в България ми прилича на покера. Лудогорец е едрият играч и пос­тоянно вдига мизата. А ЦСКА е от тези по-дребните, при които играта си ми­нава ей-така между другото. Мина една година при новото ръководство, в коя­то се говореше за "идеята ЦСКА", свеще­ните четири букви, червената фланелка и подобни. Обаче на фона на всичките приказки трябваше да има реално реше­ние за бъдещето на клуба. А през измина­лата година ние чухме единствено при­казки и обещания. Опитът с публичната продажба на акции не беше успешен. И ето, че два месеца по-късно финансови­те проблеми лъсват и вече никой не мо­же да ги отрече. Напускането на трима­та - Гъргоров, Менди и Роко Перота, в крайна сметка е логично и изобщо не е изненада. Можеш да караш на мускули седмица-две, дори половин година. Оба­че всеки си има семейство за хранене. И докато текат парите - проблем няма. Секнат ли - става лошо. Най-лошото е, когато постоянно те лъжат. Това, кое­то се случи през последната седмица в ЦСКА, бе един голям гаф. Ръководството се опита да се скрие зад Стойчо и зад добрите резултати. Не че второто място е голям успех, но от футболна гледна точка в случая на ЦСКА е такъв. Обаче има едно огромно "но". Всичко бе­ше направено с голям риск, какъвто мо­же да се предприеме при покера, но не и в сериозен клуб като ЦСКА.Бъдещето зависеше от продажбата на акциите. И когато тя се провали, проблемите с финансирането, с "ЦСКА Завинаги" и с футболистите най-вече започнаха да изс­качат един след друг. Хората се баламосваха с най-различни истории - чакаха се ак­ционери от Азия, Лоурънс Дейвис от Анг­лия и така дo безкрай. И накрая се стигна дотам, че стана големият проблем с по­редното неизпълнено обещание за запла­тите. Не знам как ще бъде овладяна тази криза. Вече 11 месеца това ръководство няма дългосрочни и стабилизиращи реше­ния. Много се съмнявам някой да се появи с торбите с пари и да ги тръшне пред То­мов. Клубът си направи внушителен ПР - слушахме следното: "ЦСКА е голяма лю­бов, има "трилиони" фенове, ако всеки да­де по 10 лева, ще имаме основа за 10 годи­ни напред!". Депутати си купуваха акции, в парламента срещи се правеха... А в действителност това, което ЦСКА нап­рави, се дължи само и изцялона голямата воля на футболистите и Стойчо Младенов.И на фона на пълната финансова криза в ЦСКА Лудогорец изби рибата с привлича­нето на Браян Ангуло за много сериозна сума, чета дори, че била рекордна. Миза­та се вдигна много високо. Сега Лудого­рец се задължава, предвид вложените средства, да влезе в групите на Шампи­онската лига. И ако не стане... Но в Разг­рад поне имат парите на братята Домусчиеви. А ЦСКА какво има? Томов пос­тоянно вдига мизата, обаче изкуствено - нямаш пари, а искаш да станеш шампи­он. Как да стане това?

По какъв начин ще се отрази на ЦСКА липсата на Гъргоров, Менди и Ро­ко Перота?
- Тук ще има по-скоро психологически проблем, а не игрови. Бадема не може да играе още пет години, ясно е, че няма да държи високо ниво още дълго. Роко няма какво да го коментираме, той е класа, а и дойде в клуба по мое време. Липсата на тези тримата няма да си проличи толкова на терена, колкото извън него, особено тази на Бадема и Роко, които имаха много дълбоко присъствие в от­бора. Но има нещо друго - Гъргоров и Менди не са се решили да избягат за един ден. Бадема не си е легнал една ве­чер и на сутринта да си е казал: "Напус­кам". Не - всичко е било обмисляно дни на­ред, а може и шест месеца. Хайде, дока­то вървяха мачовете, се преживяваше. Играеш през три-четири дни, има дер­бита с Левски, еуфория - издържа се. Но като свърши първенството, започнеш подготовка и видиш, ченищо не се е променилонастроението ти напълно се скапва. И това е повлияло. Напускането на Гърго­ров и Менди не е голям футболен удар, но се губи сигурността. Губи се доверие­то. И истината взе да лъсва. Сега ръко­водството и през 30 минути да пуска декларация, нищо няма да се промени. Истината е следната - в ЦСКА няма па­ри, които да кореспондират с величие­то на този клуб! Лично аз досега се чу­дех какво е реалното състояние на клу­ба, как се издържа, как върви напред. Но сега вече всичко е ясно. Ставало е на ма­гия, на волята на играчите и треньорс­кия щаб.

Чия е вината за случилото се? На иг­рачите, които изгубиха търпение и нападнаха твърде остро ръковод­ството, или на собственика, който постоянно е давал лъжливи обещания?
- Вижте, ръководството си живееше в някакъв измислен свят, а и още май го прави. Разчитаха, че всичко ще си дойде на мястото от само себе си - бизнес­менът от Хонконг ще извади пари, ще се появят няколко едри акционери, дру­гата седмица подписват с главния спон­сор... Ало, няма такъв свят,не може да се кара само на обещания и пожеланиязащото рано или късно истината лъсва! И колкото пo-бързо го осъзнаят в ЦСКА, толкова по-добре. Най-важното нещо за всеки отбор е финансовата си­гурност. Не е въпросът дали имаш мно­го пари. Важното е да се знае колко точно са и да си правиш сметката спрямо това. Трябва да прецениш какво и как го можеш. Ти ако с Бадема не мо­жеш да се разбереш, с кого другиго?! Та той е огледалото на ЦСКА в момента -минал е през този отбор, живее с идея­та за него, в добри отношения е със Стойчо, феновете го обичат. И ти не можеш да го убедиш да остане в отбо­ра. В цялата тази бъркотия около ЦСКА най-печелившият е Литекс. В Ловеч си прибраха двама чудесни за българските стандарти футболисти - Косоко и Мен­ди. Двамата вече са се адаптирали към местния футбол, имат качества и в крайна сметка Литекс направи голям удар с привличането им. А сега най-тежко е положението на Стойчо. Досе­га той контролираше нещата, въпреки че нямаше пари. А сега как да влезе в съблекалнята и да бъде уверен както преди. На него и на всички в клуба им е ясно - няма пари. Само не знам защо ни­кой не го казва директно. Две фунда­ментални неща в политиката на Томов вече трябваше да са се случили - ЦСКА да се е превърнал в публично дружество и да има мощен спонсор на ниво от по­не 1 милион евро на сезон. Това бе мантрата от миналото лято, която се повтаряше неспирно, но виждате, че 11 месеца по-късно нито едното се е случило, нито другото. Ако се пусне втора публична продажба на книжа, ще е само удължаване на мъката. Балонът се спука и не знам от ръководството какво ще измислят за втора ПР акция. Сега ЦСКА има само един шанс - да ста­не собственик на стадиона и да вземе базата в Панчарево. Това е единстве­ният начин да се тръгне нагоре. В мо­мента ЦСКА нито е собственик на база­та, нито има школа, която може да из­кара скъп играч. Тревожно е, че Сашо Тонев е последният юноша, наложен в стартовия състав на ЦСКА. Това стана преди 5 години. И оттогава нищо в та­зи посока.

Какво е мнението ви за новите попълнения в отбора - Тунчев, Камбуров, Маркиньос и Еденилсон, както и за отказа на Тодор Янчев?
- Тошко трябваше по-рано да спре, са­мо това ще кажа. За новите е ясно, чеидват в ЦСКА не за финансова облага. Те обичат отбора и искат да му дадат нещо - както Мартин Петров, Бадема и Вальо. Това е хубавото, но не знам до­колко ще помогнат.

А как оценявате шансовете на ЦСКА в първенството и Лига Европа?
- При тази нестабилна ситуация е трудно да се мисли за цели. Но ЦСКА си е ЦСКА и винаги е способен да направи не­що голямо тогава, когато най-малко се очаква.

Какви са очакванията ви за битка­та за титлата?