"Тема Спорт" потърси вчера за интервю бившия наставник на ЦСКА Павел Дочев. Основната тема на разговора бе работата му с Милен Радуканов и мнението му за младия треньор на червените, който предизвика истински фурор през последните 2 седмици.
Г-н Дочев, следите ли какво става с ЦСКА?
- Да, даже имах възможността да гледам по телевизията двата мача от подновяването на първенството срещу Левски и срещу Черноморец. Моето впечатление е, че отборът стои много стабилно на терена и че е добре организиран. Всеки играч във всеки един миг от двубоя знае какво точно трябва да прави. В момента ЦСКА е доста стабилен. Възхитен съм от това, което показа отборът в първите два пролетни кръга. Най-хубавото нещо е отличното физическо състояние на тима. Оттам идват и резултатите. Двете победи не са случайни, а са закономерни. Сега е много важно ЦСКА да задържи нивото си, за да го чака и добро бъдеще. Това също е много трудно.
По добър ли е сега ЦСКА, отколкото при вас?
- Да. Отборът на ЦСКА сега е доста по-добър от нивото, което беше при мен. Аз обаче нито за миг не съм си и помислял, че няма да мога да го оправя.
На какво и на кого според вас се дължи промяната на ЦСКА?
- За мен
Радуканов е
в основата
на всичко
положително
защото играчите са си същите. Милен познаваше много добре отбора, преди да го поеме. Знаеше кой кого харесва и кого не, кой с кого се има и с кой се няма. Възползва се отлично от възможността, която му бе дадена. Но след махането на македонския треньор към него нямаше никакви очаквания и изисквания. Така Радуканов имаше възможност на спокойствие да сплоти отбора. Даде му се и нужното време. Отделно, той се довери повече на българските футболисти, което също му донесе успех. Отстраняването на някой от чужденците беше едно от най-правилните му решения, тъй като те не оправдаха очакванията и доверието. Защото, аз когато бях начело на ЦСКА, имаше много негативни настроения в това отношение - българи срещу чужденци. Лошото е, че аз тогава подцених тези неща, защото за мен те бяха непонятни. Например един Костадин Стоянов, един Апостол Попов, Галчев или Делев са хора, които по принцип се сплотяват, като казват ние, българите, сме най-добри, ние, българите, трябва да се държим заедно. Радуканов се възползва отлично от това нещо, защото го знаеше много добре. Той знаеше къде са проблемите и какво точно трябва да направи, за да тръгне машината. Има отлично чувство за това, отличен усет.
Вие защо не успяхте да използвате тази му близост с играчите, не си ли говорехте, не споделяхте ли вижданията си за играта и за настроенията в съблекалнята?
- С Радуканов винаги съм се разбирал добре. Но на мен ми трябваше малко повече време, защото не познавах отбора и се доверявах на други хора като него, Зафиров и Емил Костадинов. Все пак не познавах българското първенство, не бях правил и селекцията. Най-лошото е, че
аз носех
отговорност,
без да взимам
решения
Решенията ги взимаха президентите и Костадинов, дори и за спортно-техническите въпроси. Иначе за настроенията българи срещу чужденци аз разбрах, малко преди да си тръгна от ЦСКА. Усетих ги, а и подучувах едно или друго нещо, но нямаше нищо конкретно. Искам да споделя, че и аз имах намерение да се изчистя от някой хора в отбора, но не ми стигна времето. Аз съм абсолютно сигурен, че ако имах повече време, щях да успея да вдигна отбора и сега можеше да се борим за титлата с Литекс. Просто ми трябваше много малко, за да потръгнат нещата, защото без време успехи няма. Убеден съм, че съм направил всичко, както трябва, по време на подготовката, за което много играчи после ме нападаха. За мен най-учудващото нещо е голямата бройка контузени, която изведнъж се увеличи преди мача с Видима-Раковски. Аз никога в кариерата си не съм имал толкова много контузени футболисти, както в ЦСКА. Това нещо много ме озадачи, както и някой други неща.
Защо не дадохте шанс на Мишел Платини, който сега се превръща в основен голмайстор на тима, а го изгонихте от отбора?
- (Смее се). Аз не съм го изгонил. Той си беше изгонен. Аз идвам в ЦСКА и ми казват за него, така, така и така. Не ми се даде добра оценка за Платини. Аз естествено трябваше да се доверя. Тогава и Радуканов, и Зафиров бяха на мнение, че той създава доста неприятно впечатление в отбора. Аз исках да направя точно това - да се изчистя от хората, които не дърпат каруцата едновременно. Не исках да имам в отбора хора, които не се идентифицират с ЦСКА.
Значи тогава Радуканов и Зафиров са ви подвели?
- Ами от това, което сега виждам от Платини, се учудвам. Аз също мислех много пъти да го върна в отбора. Тогава даже проведох няколко разговора с Емил Димитров, който го тренираше при юношите, и той бе много доволен от старанието му. Но Платини не можеше да играе, защото не беше картотекиран. Имаше проблеми с документите. Малко преди да си тръгна
бях обещал
на Платини
да проведем
разговор
за неговото връщане в отбора и той може да ви го потвърди, но за съжаление ме освободиха и не се стигна дотам.
Имаше ли според вас футболисти, които да са ви саботирали?
- Имаше много неща, които ме озадачаваха. Мачът с кипърския Олимпиакос Никозия (2:5), с който бе представен отборът, бе най-странният в моята треньорска кариера. Това бе голям срам. Дори с юношите да бях играл, нямаше да паднем така. Самото представяне на отбора в този мач бе един шамар в лицето ми от играчите. На практика всяка атака на кипърците бе голова.
Какво правите в момента и бихте ли се върнали у нас?
- Търся си отбора. Надявам се до 2 месеца да поема тим, който ще мога да изградя сам, да започна от началото. Последните една-две години не бяха много късметлийски за мен. На този етап не бих се върнал в България, защото нещата у нас не са наред. Не бях доволен и от условията в ЦСКА. Нямахме собствен стадион, нямахме база. Предполагам, че и до днес ремонтът на Панчарево не е приключил, макар че когато бях в тима, ми бе казано, че до два месеца базата ще е готова. Тръгнах си от ЦСКА с голяма разочарование и със смесени чувства. На моменти бях излъган.
