Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервюта с героите от "Парк де Пренс". Началото е за Стратега на футболните ни успехи - Димитър Пенев.
- Г-н Пенев, на 17 ноември празнуваме юбилей от победата над Франция. Всичко обаче започна по български - заплахи с бойкот, неуредици?
- Така беше. Томас Лафчис заплаши да не пусне футболистите на "Левски". Познаваме се. Беше мой футболист в ЦСКА, 6 месеца чакаше бележка да бъде картотекиран. Трябваше да му я даде една жена от районния комитет на партията. Забравил съм името й, после май стана министър. Партийката отказа и така Лафчис се размина с ЦСКА. Та, обадих му се и направихме среща с него и с футболистите на националния стадион. "Казах им: кой ще ви забележи само в "Левски"? Националният отбор е шанс да излезете навън". Разбрахме се. Но неразбориите бяха доста.
- Какви?
- Нямаше къде да тренираме. ЦСКА ползваха Панчарево, та няколко пъти пътувахме до "Червено знаме". И на "Герена" ходихме. Отделно, постоянно атакуваха футболистите в резиденция "Бояна". Направо прескачаха оградата с молби за помощ, за пари кой за каквото е закъсал. Спаси ни лагерът в Германия. Потърсихме помощ от шефа на тяхната федерация Егидиус Браун, той беше в отлични отношения с нашата федерация и лично с генсека ни Христо Йосифов. Ицо свърши много работа. Осигуриха ни лагера в Германия. Базата я ползваха и немски ученици, тренираха до нас, но беше много добра. А и най-важното беше да се успокоим, играчите да отпочинат хубаво. Помните, повечето играеха в западни клубове, в силни първенства.
- Кога разбрахте, че Емо Костадинов и Любо Пенев са си забравили паспортите и не могат да излетят с вас до Париж?
- Вечерта, преди да тръгнем. Имахме редовни сбирки - треньори, ръководители. Обсъждахме програма, премии. Ицо Йосифов май забеляза, че двамата нямат паспорти. Обади се на Гошо Георгиев, който тогава играеше в "Мюлюз". После всички знаят историята, Гецата ги прекара през границата с кола. Помня, отначало българските журналисти не се усетиха. Излъгах, че Емо и Любо идват с друг полет.
- Помните ли нещо специално от вечерта преди мача? Как се събудихте, имахте ли предчувствие?
- Не, пак се събрахме за последни уточнения. Разбрахме се за 10-12 хиляди долара премия при успех. Помня, че ваш колега ме ядоса на пресконференцията. Попита ме: "Какъв ще е съставът, макар че е ясен?" Отговорих, че след като му е ясен, аз спирам да говоря.
- Честно, минута-две преди втория гол на Емо Костадинов мислехте ли, че имаме още шанс?
- Честно, споделих с колегите, че и равенството е добър резултат. Бяхме спокойни, играехме добър футбол, и то във Франция. След 1:0 не се стреснахме, напротив, казах на помощниците, че със сигурност ще изравним. Направих нужните смени. Даже точно преди гола се скарах на Петър Александров. Казах му да влезе и да играе пред Любо Пенев, да не се връща. Той взе, че подгони Жинола. Онзи пробяга 60 метра и падна за фаул. Ядосах се и викнах: "Александров, каква работа имаш там". То пък тръгна нашият гол. Жинола прехвърли целия пеналт и Кременлиев взе топката.
- Няма да забравя изражението на Платини, тогава шеф на тяхната федерация, уловено от камерите?
- Той гледаше от първия ред. Скочи на терена. Не беше високо. Но всички ни поздравяваха - и българи, и французи. Дойде посланикът ни в Париж със съпругата си. Помолих ги да изчакат пред съблекалнята, кой още се къпеше, кой ходеше гол. Отвърнаха ми: "Тук е Франция, няма проблем". Вальо Михов позвъни на хотела: всички запазват стаите си да празнуваме. Французинът заяви, че за него е чест и няма да плащаме. Последни в хотела останахме аз, помощниците, лекарите и играчите от нашето първенство. Другите заминаха директно по клубовете си. Бяхме малка група и като кацнахме в София, дори не ни забелязаха. Пръв се усети един от митничарите и започнаха прегръдките.
- С какво все пак победихме французите, отсреща бяха великани като Папен, Кантона, Жинола, Дешан?
- Първо, не се деляхме на клубове, нямаше "Левски" и ЦСКА. Второ, играеха и за кариерите си. На повечето договорите им свършваха. Казах им, че няма да имат по-добър шанс да уредят бъдещето си. Те го разбраха. И трето, французите ги бяхме били предварително.
- Как така?
- Отидох да гледам мача им в Швеция. Помня, до мен бяха Йохансон, Егидиус Браун, имаха Изпълком на УЕФА и дойдоха на стадиона. Франция водеше до 88-ата минута. Беше се класирала! Жинола правеше каквото си поиска, изпусна едно голче, после второ. Накрая Швеция им изравни. Казах си: "Тук май нещо стана". Ицо Йосифов ми превеждаше, когато ме попитаха за мнение. Отговорих, че ще има още два мача и ще броя точките накрая. Години по-късно Браун ми припомни тези думи. После Франция падна у дома от Израел и вече ги бяхме били предварително.
- Как успяхте да предотвратите търкания при такива характери като Ицо, Трифон, Лечков?
- Мнозина казваха, че съм мек, но футболистите знаят какъв всъщност съм бил, когато говорехме поотделно. Търкания не съм имал. Единственият проблем беше с Ники Илиев - не го искаха левскарите в отбора. Някакви стари вражди си имаха от "Герена". Иначе аз го уважавах. Мислех да започна световното с него и Трифон в центъра, а Пламен Николов на вратата.
- Какво стана все пак с тези прословути премии, кой обяви изведнъж 50 000 долара на човек?
- Вальо Михов го обяви в съблекалнята, но му беше казано така от брокерите. Не е виновен, това му струваше мястото в БФС. Вальо е с огромна заслуга. После тичаше за пари, кои ли фирми не обиколи, но напразно.
- Спомням си, бяхте дори при покойния Илия Павлов?
- Отидохме целия отбор. Но Илия Павлов искаше да стане президент на БФС и тогава да даде парите. Брокерите не позволиха, бяха силни.
- Всъщност, чувате ли се с тях?
- Аз с тях не съм имал проблеми, онзи адвокатът Радичев ги подучваше на лоши неща. Иначе с Данов още се чувам, има оранжерии по Карлово. Александров някъде са загуби.
- Все пак получихте ли тези 50 000 долара?
- Да, плащаха ни ги някъде в продължение на година и половина. Абе, по български тръгнахме към "Парк де Пренс", по български и продължихме. Помня, французите бяха запазили хотели, даже имаха реклами по стадионите. Ние все търсехме в последния момент. Пак ни спасиха немците. Направихме две срещи с Егидиус Браун и тогавашния им треньор Берти Фогтс. Дадоха ни акъл за аклиматизацията в Америка, за подготовката. От това винаги сме страдали на световно, а сме имали големи отбори, но все без победа. Помогна много и братът на президента Желю Желев, преподавател в Остин.
- Гледате ли често мача на "Парк де Пренс"?
- 2-3 пъти за 20 години. Но той ми е запечатан в главата.
- Той ли е номер 1 в кариерата ви на селекционер?
- Най-интересният беше с Мексико - каквито правила има във футбола, видяхме ги всичките. Но не деля мачовете на най-важни.
Димитър Пенев: Бихме Франция, защото не се деляхме на Левски и ЦСКА
„Най-интересният беше с Мексико - каквито правила има във футбола, видяхме ги всичките”
