1. Novsport
  2. Интервю
  3. Димитър Димитров: Срещу Англия Ицо се отказа от националния, а аз навърших 40 г.

Димитър Димитров: Срещу Англия Ицо се отказа от националния, а аз навърших 40 г.

Херо не вижда лидери в новото поколение на националния отбор

Димитър Димитров: Срещу Англия Ицо се отказа от националния, а аз навърших 40 г.
Преди наближаващата европейска квалификация с Англия на 2 септември „24 часа" разговаря с Ди­митър Димитров-Херо. Като селекционер на Бъл­гария бургазлията изведе в две такива националите срещу родината на фут­бола и не загуби нито една. В Лондон направихме 0:0, а , в - София -1:1.

Какво е усещането за един млад треньор да дебю­тира начело на национал­ния отбор срещу Англия? При това на стадион "Уембли", както се случи с вас през 1998 г.?
- За мен специално беше огромно предизвикател­ство, напрежение и, разби­ра се, положителни емо­ции, тъкмо защото да срещнеш Англия на ми­тичния "Уембли" е впечат­ляващ дебют за всеки млад треньор. Ако трябва да бъ­да максимално честен, бяхи изключително притеснен,
все пак бях респектиран до­някъде от името на съпер­ника.
 
Предния мач, с който стартирахме европейските квалификации, бяхме загу­били 0:3 от Полша, при то­ва на собствен терен. Как успяхте да настроите игра­чите, да вдигнете духа им, та да не се получи нов разг­ром?
- Не си спомням съвсем точно, доста години мина­ха от тогава. Смятам, че и самите футболисти раз­браха какво значи да играещ срещу Англия, при това на "Уембли", и доня­къде сами се вдигнаха. И след като осъзнаха предиз­викателството и емоцията от въпросния мач, играчи­те вече бяха пълни с жела­ние да докажат - преди всичко на самите себе си и на феновете, че са добри футболисти и заслужават да са в отборите, чиито цве­тове защитаваха. Много от тях тогава все пак играеха в чужбина. Така че за мача в Лондон в националния имаше необходимия заряд, мотивация, желание. И по­втарям - заслугата беше преди всичко тяхна, на са­мите футболисти.

За 0:0 ли тръгнахме да играем от самото начало, както всъщност завърши мачът? Или към всеки дву­бой се подхожда с идеята да се спечели?
- Смятам, че второто е по-вярно, винаги се мисли, че има някакъв вариант всеки мач да бъде спече­лен. Разбира се, имахме предвид силните качества на англичаните и първо имахме за задача да неутра­лизираме именно тях. Ако си спомняте, тогава, през 1998 г., се играеше с трима централни защитници -схема 3-5-2. Треньор на Ан­глия в този мач беше Глен Ходъл, който използваше същата тактическа по­стройка с двама нападате­ли в лицето на Шиърър и Майкъл Оуен и с двама крайни полузащитници, които придаваха макси­мална ширина на атаката им. Ние се стремяхме да затворимименно тези зони по крила­та, като по този начин да възпрепятстваме осво­бождаването на празни пространства за Майкъл Оуен, който тогава беше в уникално добра форма. Именно той беше човекът, който се движеше непре­станно и търсеше незащи­тени или слабо защитени пространства в нашата по­ловина. Опитахме се и като че ли успяхме първо да неу­трализираме това, а след това и да търсим своя шанс на контраатаки. В този мач ние също излязохме с два­ма нападатели - Христо Стоичков и Мариян Хри­стов. Ако се бяхме стреми­ли единствено да удържим 0:0, щях да оставя само един в нападение. Друг е въпро­сът, че не успяхме да реали­зираме идеите си в тази на­сока, особено ни куцаше последният пас. Доста ата­ки сами си ги провалихме в това отношение. Но като организация, като дисци­плина, особено в средата на терена и защита, стояхме много добре и по този на­чин максимално затруд­нихме англичаните.
 
Вие сте последният тре­ньор на Христо Стоичков в националния отбор. Как се работеше с него?
- Ако трябва да бъда мак­симално честен, аз бях мно­го респектиран от името и авторитета на Христо Стоичков. Поне в начало­то, защото той доста ми по­могна в това отношение. През цялото време, през което работихме заедно, той беше изключително коректен и точен. Сам ид­ваше при мен и ми казваше: Когато прецениш, че тряб­ва да ме смениш, го прави без никакво притеснение или стеснение, няма да реа­гирам по никакъв начин и
няма да ти понижа авторитета. С това си поведение той ме спечели напълно, зато­ва и когато беше старши треньор на националния отбор и ме помоли да му помагам, аз се отзовах с желание и удоволствие. Точ­но защото преди това той беше изключително точен и откровен с мен.
 
Непрекъснато се раз­пространяват легенди как е редял състава и се е бър­кал в работата на треньо­рите си. Имаше ли нещо такова?
- Абсолютно невярно е това нещо и могат да го по­твърдят всички футболи­сти, с които тогава работех в националния отбор. Но стоп! Не е нужно да опро­вергавам неверни неща и слухове.
 
Помогна ли ни на "Уем­бли" наказанието на Бекъм от световното? Все пак той тогава вече беше може би най-коментирани­ят футболист на Англия.
- До известна степен да. Той е изключително силен футболист. Той придаваше съвсем друг оттенък на играта на отбора си. Но все пак това е Англия, тя не зависи само от един Бекъм. Те имаха и Скоулс, имаха и други футболисти, които бяха в състояние достойно да заместят Бекъм.
 
Как си обяснявате, че загубихме и четирите си мача от Швеция и Полша в групата, а срещу Англия направихме два равни?
- Първия мач с Полша не мога да го коментирам, то­гава не бях старши тре­ньор. Втория мач го загу­бихме там в един дъжд, въ­преки че играхме много до­бре, което се виждаше от процентното съотноше­ние на владеенето на топ­ката, задържахме я много, имахме и голови ситуации. Единият гол пък беше до­ста куриозен - топката се спря в една локва, притича един и я вкара. А за домакинската загуба от Швеция моето обяснение е следното: този мач се игра едва три дни след мача с Англия на "Уембли ". Дока­то те почиваха и бяха доста по-свежи. Ако си спомняте мача по-детайлно, първите ни 20-30 минути бяха доста силни, изтървахме няколко положения, имахме си­туации. След 30-ата минута се усети умората и посте­пенно понижихме темпо­то, играта се изравни и те ни вкараха победния за тях гол.
 
Голяма еуфория имаше в България за втория мач с Англия, все пак почти 20 години не бяха идвали ан­гличаните, а и това беше последният мач на Христо Стоичков с националния отбор. Как подходихте към него, защото все пак бяхме домакини?
- Този мач беше в доста специален ден, защото, ос­вен че Христо Стоичков приключваше с национал­ния отбор, аз имах рожден ден - навършвах 40 години. Искахме с цената на всичко да се представим достойно. Не мислехме за резултата като краен продукт, а искахме да играем макси­мално добре, да зарадваме феновете, а резултатът щеше да дойде от само себе си. Тоест опитахме се да се надиграваме с англичани­те. Попречи ни единствено, че останахме с 10 човека в началото на второто полу­време след изгонването на Мартин Петров. След тол­кова години пак смея да твърдя, че беше незаслу­жено. Особено първият жълт картон, който той получи, беше доста пресилен. При численото неравен­ство в последните 35 мину­ти отборът ни се държа из­ключително мъжки, а имахме и ситуации за гол - например удар на Стилиян Петров в последните мину­ти мина малко над гредата. В края на първото полу­време пък Йовов изтърва едно стопроцентово поло­жение, когато Стоичков му подаде. Малшанс - топ­ката му подскочи в послед­ния момент. Но в този мач ние се опитахме да се нади­граваме с англичаните, до­колкото, разбира се, ни по­зволяваха силите и въз­можностите.
 
Мнозина ви предупреж­даваха тогава да не риску­вате с толкова млади фут­болисти, а тогава изгряха двамата Петрови и Бербатов, Иванков, Пеев, Илиян Стоянов. Това ли беше идеята - смяна на поколе­нията?
- Това беше моята задача след загубата от Полша, когато беше сменен Хри­сто Бонев. По-точно,
когато той сам напусна. Тогава и Иван Славков, и Вуцов, който беше изпъл­нителен директор, ми каза­ха, че това е основната цел. Няма да се гони класиране, на този етап най-важното е да се търсят млади футбо­листи, които да се интегри­рат в националния отбор. Опитах се и донякъде смя­там, че съм успял - дебют направиха всички спомена­ти от вас футболисти. След време те се превърнаха в гръбнака на националния отбор.
 
Виждате ли в днешните млади следващите три ко­ня, които трябва да дърпат каляската на националния отбор?
- Честно ли?
 
Да.

- С голямо съжаление ще кажа, че не ги виждам. Го­ляма болка е да го призная, защото все пак сме бълга­ри и трябва да обичаме и да подкрепяме националния си отбор. Но аз съм абсолютен реалист и за момен­та не виждам такива игра­чи. Дано, разбира се, да бъркам. 

Станислав Шопов: Стилът на Томаш ми допада

Халфът на ЦСКА получава все повече възможности при новия треньор на "армейците"

Новият шеф на щангите: Мога само да благодаря на министър Глушков за помощта

"С Министерството на младежта и спорта имаме много добър диалог, те подпомагат много"

Кокала: Левски вече трябва да готви отбор за догодина

„За мен между Сангаре и Алекс Колев само един има място сред титулярните 11", коментира Емил Велев

Пламен Гетов: Изненадах се от радостта в ЦСКА след спечелената точка от Лудогорец

Бившият халф на ЦСКА и Левски, Пламен Гетов, сподели мнението си за равенството 2:2 на ЦСКА с Лудогорец в неделя вечерта

Бленджини: Разговаряме с Андрей Жеков да влезе в щаба на националния отбор

„Важно е да продължим процеса на подобряване“

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора