Дейвид Мойс не е печелил трофей през дългата си кариера в Евертън, но това не му попречи да бъде избран 3 пъти за мениджър на годината в Англия (2003,2005,2009). Също толкова пъти №1 е и Арсен Венгер. Единствено сър Алекс Фъргюсън е печелил наградата повече пъти, откакто тя е въведена през 1994-а. Лоялността, която показва Мойс към Евертън, го нарежда на четвърто място сред най-дълго задържалите се на едно и също място наставници в момента. Другите трима са Венгер, сър Алекс и Томас Шааф, който дълги години е във Вердер. Въпреки че разполага със скромни финанси, Мойс успя да направи от Евертън фактор във Висшата Лига.
Ако можете да погледнете назад, какъв съвет бихте дали на младия треньор, който бяхте през 2002-а?
- (мисли дълго) Бих му казал, че трябва да покаже много ентусиазъм, мотивация и страст. Няма как да водиш тим от Висшата лига, без да разполагаш с тези качества. Преди всичко е енергията. Когато пристигнах в Евертън, клубът имаше нужда от някого, който да го поведе в нова посока. По онова време имаше доста застаряващи играчи, на всичкото отгоре много от тях бяха и контузени. Трябваше да възстановим нужния баланс, да привлечем млади играчи. Както и такива, които можем да продадем след това на добра цена, ако нуждата го наложи. Не беше чак толкова сложно!
Очаквахте ли, че Евертън ще бъде клубът, в който ще успеете да разгърнете идеите си?
- Не вярвам, че някой, когато започва работа, очаква, че след 10 или 11 години все още ще бъде на същото място. Но резултатите са тези, които ти дават време. Много преди мен Евертън е бил голям клуб. В началото феновете със сигурност са се чудили кой съм аз. Кое е това младо момче? Нищо че с Престън преди това бях само на един мач от влизане във Висшата лига. Имах оферти от доста други клубове, но ги отказвах. Евертън беше най-добрата работа за мен. Естествено, ако в началото не побеждаваш, може не ти дадат шанса да разгърнеш идеите си. Мисля, че хората не си дават сметка какви усилия ти коства нашата професия. Особено в Англия, където мениджърът се занимава с ред други неща, включително купуването и продаването на играчи. Това е много изтощително.
Какво точно имате предвид?
- (усмихва се) Знаете, че аз дори пътувам пoвече от колегите си. Миналата седмица например ходих да гледам играчи в Норвегия, Унгария, отидох да гледам и Арсенал...
Значи сте напълно обсебен от футбола...
- За мен футболът не е само професия, но и хоби! Когато станеш мениджър, не можеш да си опънеш краката на бюрото и да си мислиш, че всичко си свършил, всичко си направил. Трябва да продължаваш да работиш непрекъснато, да събираш нова и нова информация, да откриваш новите тенденции. Когато видиш нещо на терена, да знаеш по какъв начин то може да ти послужи. Затова казвам, че все още се уча, оставам си ученик и до днес.
Дайте примери...
- Вижте колко много се промени футболът за кратък период от време. Имам предвид последните няколко години и най-вече в тактически план. Вече много повече се залага на това да владееш продължително топката, включително в Англия. Това до голяма степен се дължи на идването на играчи от Южна Америка.
Мислите ли да си вземете почивка за година, както го направи Гуардиола?
- Защо не? Но при други обстоятелства. Впечатлен съм от начина, по който се работи в немския футбол. Те са намерили точната система за създаването на млади таланти. Вижте Борусия Дортмунд. Гледах ги срещу Ман Сити този сезон. Бяха фантастични! Говорих ви за акцента, който се поставя върху контрола на топката. Но срещу него си има и противодействие. Борусия Дортмунд ни го показа - агресивна преса и невероятна интензивност, които да пречупят съперника. Това е новата тенденция в модерния футбол - контролът на топката срещу пресирането.
Как започна вашата треньорска кариера?
- Когато бях млад треньор, исках да се уча по време на световното първенство през 1998-а. Почти нямах пари, но писах на много национални отбори. Исках да наблюдавам техните тренировки по време на мондиала. Получих отказ от всички. Единствено Шотландия ме покани, а това е моята собствена държава!(смее се) Така имах шанса да присъствам на много мачове. По онова време единственото нещо, което се питах, е къде и какво мога да науча допълнително. Също така се откри възможността да бъда поканен на семинари, на които слушах хора като Алекс Фъргюсън, Венгер, Жерар Улие. Но едно е да слушаш, друго е да гледаш как се прилага на практика.
Когато един мениджър остане толкова дълго в отбора си, както сте вие, този отбор става отражение на характера на мениджъра...
- Да. Аз съм юноша на Селтик. Беше невероятен отбор. Трябваше да се атакува, тимът да бъде висок, да се наслаждаваме на играта. Това са моите дълбоки убеждения. Но съдбата ме прати в клуб като Евертън, където традиционният стил е съвсем различен. Знаете, че това е индустриален отбор. Трябваше да се придържам към това. Поне в началото. Всички си спомняме отбораот 1985-а и 1987-а, който спечели титлата с Питър Рийд и Анди Грей. Когато обачеостанеш по-дълго, както сеслучи с мен, вече имаш възможността постепенно да променяш нещата. Защото в началото ти можеш да имаш едни идеи и да искаш да ги наложиш, но играчите, с които разполагаш, да не пасват на тези идеи, а в същото време да имат по 3-4 години още от договорите. Затова трябва да направиш така, че да извадиш максимума от наличните играчи, с които разполагаш. Длъжен си да намериш правилния стил и формула, която да им приляга. Тоест ти да се нагодиш към тях, а не да нагаждаш тях към себе си.
Имате ли ментор?
- В нашата професия често ти се налага да бъдеш сам. Хубаво е да имаш ментор, но е много трудно да се обърнеш към някой друг мениджър, защото двамата сте конкуренция. Преди години, когато бях по-малък, ми се е случвало да говорим с Алекс Фъргюсън. Предлагаха ли ми работа, му се обаждах, за да го попитам за съвет. Той е много добър, щедър е към по-младите колеги. Днес, въпреки че сме съперници, нямам никакъв проблем да го попитам за съвет.
Мнозина казват, че заслужавате да водите някой по-голям клуб?
- Евертън е пример за стабилност, който показа, че се движи в правилната посока. При това нямахме нужда от някой милиардер..., въпреки че не бихме отказали да намерим такъв. Това представлява един истински клуб. Евертън съществува за народа, за хората на Ливърпул. Вярвам, че изпълняваме тази своя мисия. От първия ден исках да променя нагласата към Евертън. Не знам дали ще успеем да стигнем успехите, които е имал клубът в миналото. Но искам хората да оценяват работата ни и да казват: "Всичко върви по-добре". При нас скандали няма. А социалната ни дейност е невероятна, най-вече помагаме на хората в неравностойно положение. Не знам друг клуб, който да помага толкова на ветераните си. Всяка година правим мачове по време на подготовката и даваме приходите от тях за нуждаещите се ветерани. Затова Евертън е клубът на народа.
"Тема Спорт"