Далибор Драгич е най-обичаният от феновете на Левски чужденец, който е играл за сините. Въпреки че сръбският защитник има само три години на Герена, в които спечели три титли и две купи, той остана в сърцата на привържениците като сърцат и непримирим футболист. След като си тръгва от Левски през 2003 г., не пропуска да гледа срещи на отбора, когато му се отвори възможност. Така бе и в петък, когато бе на "Георги Аспарухов" и стиска палци за сините срещу Литекс (2:1). След мача Драгич се радва като малко дете и аплодира победата над оранжевите.
40-годишният защитник казва, че Левски няма загуба, когато той е на трибуните. Именно заради това той обеща пред "7 дни спорт", че на 20 октомври ще е на "Васил Левски" за дербито с ЦСКА.
- Далибор, къде се намираш в момента и с какво се занимаваш?
- В момента съм си в Сърбия, почивам се, но иначе още играя. Футболист съм в Малайзия. В тяхната Суперлига играя за Джохор МБДЖБ. Сега сме в почивка, тъй като първенството свърши на 7 август и се подновява на 5 ноември. Тогава се връщам за предстоящите мачове. Имам още една година договор пък после ще видим. Иначе тук в отборите право имат да играят до двама чужденци. Има силни играчи, чужденците са класни, африканците също са много добри. Преди шест месеца тук дойде и Бошко Балабан. Тук предимно се предпочитат големи и здрави централни защитници и нападатели. Пълно е обаче с дребосъци, които нямат хващане. Страшно бързи са. Малайзия за мен е най-красивата земя на света.
- Ти си на 40 години, държат ли те краката?
- Да, малко е по-трудно вече, но на нашите мачове идват по 50-60 хиляди фенове и когато видиш пълен стадион, забравяш на колко си години. Чувстваш се като 20-годишен.
- 50 хиляди?
- Да, 50-60 хиляди. Има и по 40 хиляди на мач, но хората тук обичат много футбола. Отиват на стадиона с децата и цялото семейство. Няма значение дали ще биеш, или ще загубиш.
- След като ти изтече договорът, накъде?
- Сигурно ще спра да играя. Ще имам среща с шефовете на отбора и може да остана да помагам на клуба. Треньор едва ли ще стана. Искам да съм мениджър, защото имам много връзки. Играл съм в много държави и създадох контакти, които могат да ми бъдат полезни.
- Доколкото знам, Вили Вуцов те искаше едно време за скаут в Левски.
- Така е. Тогава обаче още играех футбол и нямаше как. Аз винаги съм казвал, че за мен на този свят има само един отбор и това е Левски. Ако има как да помагам на този клуб, съм готов на всичко. Най-хубавите ми години бяха на Герена. Сега като бях на мача с Литекс, хората ме спират по улиците, прегръщат ме, радват ми се... Това ме прави изключително щастлив. В Сърбия не ме обичат толкова, колкото в България.
- Хората оценяват, че си играл със сърце за Левски.
- Да, да, това е. Аз винаги играех на 100% във всеки мач. Играчите, които идват сега на Герена, трябва да се интересуват първо къде отиват. Всички трябва да знаят какъв отбор е Левски. Аз никога не съм бил техничен играч, но се раздавах. Хората затова ме обичат. Никога няма да забравя това, което преживях на Герена. Бяхме отбор, който не се страхуваше от никого. Свършва мач и нямаме търпение да дойде другият. Бяхме големи мъжкари.
- Тогава бяхте ти, Гонзо, Топузаков, Иванков, Пажин, Бисер Иванов и така почти цял отбор, а сега ако има такива футболисти, са един, най-много двама.
- Нямам представа защо така стана. Всеки път казвам, че един играч, когато облича синята фланелка, той се докосва до нещо свещено и трябва да играе само и единствено на върха на своите възможности. Пак казвам, че бяхме страшни мъжкари. Имахме един Гонзо, който можеше да направи всичко. Имахме Мъри, Марков, Топузаков и т.н. Бяхме много силен отбор.
- Онзи ден бе на "Георги Аспарухов" на мача Левски - Литекс. Какво видя?
- Блясъкът се е позагубил. Гледах мача с Иванков, Топузаков и Шейтанов. Точно това си говорехме, че когато играхме срещу Литекс преди време, ние се биехме по терена. Сега това го няма. Едно здраво единоборство не видях. Феновете затова не идват на стадиона. Сега няма мъже.
- Хареса ли ти някой от играчите на Левски?
- Станислав Ангелов. Той беше най-важният играч на сините. Той носеше отбора, истински капитан. Дано тази година станем шампиони. Лудогорец са много силен отбор, но има още мачове до края на първенството. Нека само феновете да подкрепят тима, да вярват на Илиан Илиев и винаги да са на стадиона, както преди.
- След мача ми каза, че Левски няма загуба, когато ти си на трибуните. Това означава, че сигурно искаш да дойдеш и след 2 седмици, когато е дербито с ЦСКА.
- Идвам! Идвам! След мача с Литекс Георги Георгиев-Карчо ме чакаше пред съблекалните. Беше говорил с Илиан Илиев и му бе казал: "Илиане, спокойно, нашият талисман ще е на мача с ЦСКА. Бием със сигурност". Това се майтапихме после. Ако Илиан иска да бие всеки мач, просто да ми запази едно място. Идвам със сигурност за мача. Още на 18 октомври съм в София. Няма как да пропусна дербито. Тях съм ги бил винаги, и като играч на Левски, на Черно море, на Марек, нямам загуба от тях. Когато съм бил на стадиона после като фен, червените пак не са ни били.
- Съжаляваш ли за нещо, което не си постигнал като играч на Левски?
- Много ми е жал, че не успяхме да влезем в Шампионска лига след мачовете с Галатасарай и Динамо Киев. Любимият ми гол е срещу ЦСКА. Може би той ме вкара в сърцата на сините фенове.
- Имаш син. Ще се радваш ли един ден да го видиш като играч на Левски?
- Александър е на 14 години и играе като централен защитник в Нови Сад. Първата му тренировка на футболното игрище е в Левски. Разбира се, че ще съм щастлив, ако още един Драгич облече синята фланелка. Искам и той да влезе в сърцата на феновете така, както мен.