Нападателят Костадин Хазуров е роден на 5 август 1985 г. в Гоце Делчев. През миналия сезон юношата на „Пирин" (Благоевград) стана най-резултатният българин в европейска елитна лига. С екипа на "Бней Сахнин" Хазуров отбеляза 14 гола 6 Израел. Благодарение на тях отборът, който предишния шампионат се бореше да не изпадне, финишира 8-и. Естествено, от "Бней Сахнин" поискаха нападателят да преподпише. Той обаче вече бе забелязан от белгийския "Лиерс" и се премести във вътрешността на Европа. Иначе, преди да заиграе зад граница, Хазуров рита у нас още за ЦСКА, "Литекс", "Видима-Раковски" и "Миньор". Футболистът говори пред "24 часа" малко след като се бе прибрал у дома си в Лир от близкия Антверпен, където се срещна на кафе с играещия в "Айндховен" национал Станислав Манолев.
- Сравнително бързо се аклиматизира в чужбина, стана легионерът с най-много голове през миналия сезон и направи втори трансфер. Кое ти помогна за това?
- Според мен най-голяма роля изигра това, че бързо си промених мисленето и манталитета. Това е много важно. Успях да се аклиматизирам и ми потръгна. Във футбола трябва и късмет. Разбира се, радвам се, че успях да вкарам толкова голове. Четох някъде, че са най-много за миналия сезон.
- След „А" група как ти се видя израелското първенство?
- Нивото определено е добро и се вдига постоянно. Строят се нови стадиони, вземат се качествени чужденци, отборите им играят в групите на Лига Европа. Във финансово отношение, естествено, положението е по-добро от у нас. В началото ми беше тежко с по-големите натоварвания, но после свикнах.
- След успешните ти изяви не искаха ли да те задържат в „Бней Сахнин"?
- Да, три месеца преди края на сезона започнаха да ме навиват за нов договор, тъй като моят свършваше. Когато пристигнах, се преборихме да не изпаднем. През миналия сезон ми тръгна, вкарвах редовно и завършихме 8-и. Аз обаче исках да намеря по-добър вариант, защото скоро ще навърша 27 г., и отклоних предложението на „Бней Сахнин", като благодарих на ръководството.
- Как се стигна до преминаването в белгийския „Лиерс"?
- Моят агент Деян Василев ми каза за интереса. Срещнахме се и много бързо се разбрахме. Подписах договор за 2 г. Имаше и други варианти като „Висла" (Пол), „Васлуй" (Рум), а и „Макаби" (Нетаня), който ще играе в Лига Европа, искаше да ме остави в Израел. Аз обаче предпочетох да се преместя в Западна Европа. Все пак белгийското първенство е някаква марка и, да речем, в топ 8.
- Какви са първите ти впечатления от „Лиерс"?
- Организацията и базата са направо уникални. В сравнение с Израел са едно ниво по-нагоре със сигурност. Същото обаче се отнася и за тренировките. Казах, че в началото в Израел ми беше тежичко. В „Лиерс" обаче е още по-натоварено. Общо взето като нямам тренировки гледам да съм в леглото, за да възстановявам и да събирам сили. Базата е с три перфектни терена, фитнес и помещения, в които да се храним и почиваме. Друга разлика с Израел е, че тук е доста по-хладно. Сега е лято, а е 18 градуса.
- Съотборниците си от различни националности. Как се разбирате?
- В отбора се говори главно на английски. Дори и треньорът ни, който е белгиец, ни дава наставления на английски. Иначе има говорещи френски, фламандски и други езици. Компанията наистина е разнородна. Има доста качествени футболисти. Вратарят ни е националът на Япония Кавашима. Има няколко национали на африкански държави. В състава е Милош Марич, който преди това е ритал за „Оилмпиакос" и „Бохум".
- Гледаш ли на „Лиерс" като стъпало към по-голям клуб и първенство?
- Задачата ми сега е да се наложа тук. В контролите имам 5 гола. Смятам, че следващите 3-4 г. ще са най-силните ми във футбола. Вече ще имам достатъчно опит.
- Не съжаляваш ли, че късно излезе в чужбина?
- Със сигурност. Затова обаче си има причини. Година и половина бях извън футбола заради тежка травма. В десния си крак имах 6 пирона.
- Ако продължиш да вкарваш в Белгия, вероятно ще имаш амбиции и за националния отбор?
- Аз имам голямо желание да играя за България. Ако наистина продължа така, мисля, че няма да е незаслужено.
