Халфът на ЦСКА Борис Галчев е лошо момче на терена и скромно извън него. В мачовете е истински звяр - тича като луд, влиза твърдо в единоборствата, респектира играчите на съперника. Свърши ли двубоят, роденият в Добринище футболист е друг човек - тих, кротък, не се забърква в скандали, не обича да е център на внимание, рядко дава интервюта. След поредния си силен мач за ЦСКА - този срещу Черно море за купата, Галчев се съгласи да отговори на въпросите на „Тема Спорт".
- Боби, Върнахте си на Черно море за загубата Във Варна и изхвърлихте варненци от турнира за купата. Кой съперник си пожелавате за полуфинала?
- Нямам претенции. Който отреди жребият, е добре дошъл да го набием хубаво. ЦСКА е най-големият отбор 6 България и не се притеснява от абсолютно никого. Целта пред нас 8 този турнир е да печелим Всеки мач и накрая да вдигнем трофея. Имаме нужда от тази купа, феновете ни сьщо. Дано ги зарадваме. Показахме на Черно море, че сме по-добрият отбор от тях. Но не излязохме на терена с мисълта да им връщаме за онова 0:1 в мача за първенство. Искахме да продължим в турнира независимо кой е срещу нас. Радвам се, че го направихме.
- Видя се, че варненци не са нищо особено. Съжалявате ли сега още повече за онази загуба на „Тича"?
- Яд ни е, но няма време да мислим за отминали мачове, защото на вратата чука нов двубой. Просто във Варна ни попречи ужасният терен. Това е основната причина да загубим.
ЦСКА е техничен отбор, не е за такъв лош терен. Това е футболът - паднахме на „Тича", няколко дни по-късно бихме Черно море в София.
- Вие се завърнахте сред титулярите на ЦСКА. Каква оценка си давате лично на вашето представяне и пречи ли ви тази ротация - веднъж започвате мача, след това оставате резерва...
- Оценката я дава треньорът и вие, журналистите, но аз мисля, че се справих добре. Не допуснах някакви фрапантни грешки, изпълних заръките на г-н Радуканов и съм доволен. Смятам, че направих добър мач. Дали ще играя и срещу Литекс, ще видим. Нормално е - всеки футболист иска постоянно да бъде на терена, а не на пейката. Но тези решения не ги взимаме ние. Тренираме, раздаваме се, пък каквото реши треньорът. Но в клуб като ЦСКА конкуренцията е много голяма и няма място за сърдене. Треньорът си прави състава и тактиката според съперника ни в дадена среща.
- Получихте контузия по време на четвъртфинала за купата. Сериозна ли е тя?
- Имам болки в кръста, но не е нещо сериозно. Не взех участие във възстановителната тренировка след мача с Черно море, бях във фитнеса. Няма проблеми.
- Идва дерби с Литекс. Ще спре ли ЦСКА тази забележителна серия на шампиона от 13 поредни победи в първенството?
- Защо да не я спрем? Освен три точки за ЦСКА какво друго мога да очаквам от този мач? Литекс е добър отбор, с добри футболисти и треньор, но и ние разполагаме с всичко това. Отиваме в Ловеч да се борим докрай, да играем футбол и да си тръгнем с победата.
- Да, но ако спечелите в Ловеч, може да направите Левски шампион.
- Не виждам как точно Левски може да стане шампион. А и ЦСКА сметки не прави, а бие всичко наред.
- Понякога си изкарвате глупави жълти и червени картони. Работите ли върху това да изчистите играта си, за да не се стига до официални предупреждения от съдиите?
- Да, гледам да изчиствам тези неща. Всеки футболист си има силни страни и недостатъци, които да свежда до минимум и постепенно те да изчезват. Няма перфектни играчи. Знам, че това е проблем, и се старая да го премахна. Говорил съм и с треньора по тази тема.
- Преди две години и половина със Спас Делев играехте във В група, а сега сте футболисти на ЦСКА и дори получихте повиквателни за националния отбор. Вярвахте ли тогава, че ще стигнете дотук за толкова кратък период от време?
- Честно казано, аз не съм вярвал. Не знам за Спас, той е по-млад от мен, имаше и има време пред себе си. Не съм го вярвал, но съм много щастлив, че това се случи.
От дете съм фен на ЦСКА и не го казвам просто така, това е самата истина. За да стигнем дотук, явно със Спас работим добре. Тренираме здраво и имаме качества. Иначе няма как да стане работата. Но определено трябва и малко късмет. Щастлив съм, че той се усмихна на мен, усмихна се на Спас и сега сме част от ЦСКА. Много се радвам и за повиквателната от Ло-тар Матеус. Чест е за всеки един футболист дори само да бъде повикан в националния си отбор.
- Как гледат на успехите ви с ЦСКА вашите близки и приятели в родния ви град Добринище?
- Много се радват хората. Чуваме се след победите и неуспехите. Поздравяват ме, когато бием, подкрепят ме в тежките моменти. Няма как да не са щастливи, особено моите родители. Всеки баща иска един ден синът му да облече червения екип на ЦСКА и да играе за този отбор. Моят не прави изключение и сега е истински доволен. Още повече че е голям фен на отбора и на Христо Стоичков. Той ме запали по ЦСКА, водеше ме на мачове. А сега синът му излиза на терена с екипа на този голям отбор - е как да не се радва човекът.