Бисер Хаздай беше освободен от Левски. Той беше директор на ДЮШ от 2009 година насам. Има богато минало на 'Терена" и не си тръгва с лоши чувства от там. "Тема Спорт" го потърси ден, след като стана ясно, че вече няма да е шеф на школата.
Как се стигна до твоето освобождаване от Левски и обиден ли си на някого?
- Разбрах за освобождаването ми в четвъртък. Ако кажа, че не съм го очаквал, ще бъде глупаво. Съвсем нормално е, когато има нов човек в управата на клуба, той да решава какво да прави. Иво Тонев ми каза, че повече няма да работя в Левски. Той има идеи, в които явно не се вписвам. Всеки човек си има методи, така че това е нещо нормално, за което не мога да се чувствам обиден. Явно ще работи с друг екип от хора. Тръгвам си от Левски с високо вдигната глава. Знам, че съм добър треньор. Работата в школата зависи предимно от специалистите, които водят различните групи. Може би с тях не съм успял да се разбера по най-добрия начин.
В края на 2011 година имаше неразбирателство между теб и Викторио Павлов (треньор на юношите до 19 г.).
Това има ли някаква връзка с освобождаването ти?
- Честно да ти кажа, не знам. Не вярвам да има връзка. Може би една от грешките ми, която най-вероятно е изиграла роля и за освобождаването ми, беше, че се ангажирах и да помагам в първия отбор през миналата година. Бях помощник-треньор от март до ноември 2011 година. По това време функциите ми като директор на школата на практика изпълняваше Божидар Искренов-Гибона. Тръгнах да нося две дини под една мишница и явно не успях да се справя. През тези месеци нямах толкова добър контрол върху треньорите от школата. Постоянно пътувах заедно с първия отбор и нямах време да работя като директор на ДЮШ. Иначе Иво Тонев има нова концепция, по която ще иска да се действа в школата. Не съм запознат детайлно с нея. Пожелавам успех на него и на всички, които ще се опитат да я осъществят. Дано наистина да бъде по-добра от тази, която имахме досега. За мен обаче школата на Левски работи по прекрасен начин. Тръгвам с чувството, че съм си свършил работата добре.
Има ли някакви пари, които ти дължат от Левски?
- Това е най-коректният и най-добре организиран клуб 8 България. За 10 години, през които съм бил Левски, не е имало една заплата, която да се забави с 1 ден. Това е истината. Въобще не може да се говори за проблеми от подобно естество. Това ме прави и малко тъжен, защото знам от какво място си тръгвам. Едва ли някога ще работя в друг толкова организиран и именит клуб като Левски.
Постоянно се спекулира, че си човек на Тодор Батков. Вярно ли е това?
- Искаш ли да ти кажа самата истина?
Да.
- Тодор Батков не знаеше кой съм преди 4 години. Можеш да го питаш и него. Работя в Левски от 10 години. Най-добрите ми моменти бяха, когато треньор и директор бяха Мъри Стоилов и Наско Сираков. Да, тогава беше доста напрегнато и имаше много трудности, но това са ми най-хубавите моменти като треньор в Левски. Аз съм треньор. Преди да дойда на „Герена", бях в Септември. Започнах работа при сините и тръгнахме да печелим титла след титла с отборите, които водех. Един ден Тодор Батков просто е питал: "Абе кой е този, дето постоянно ни прави юношите шампиони?" и тогава е разбрал, че Бисер Хаздай работи в Левски. Той е президент на клуба и няма как да познава абсолютно всички служители. Нормално е да е така. Батков ме уважава, защото върша добра работа и постигам резултати. Знае колко титли и купи съм дал на Левски през тези го- дини, знае и колко трансфери са станали благодарение на моя труд. Това е истината. Нашите отношения са чисто професионални. Той ме харесва заради начина, по който работя, и нищо повече.
А чувал ли си се с него след назначаването на Иво Тонев в клуба и имало ли е нещо като предупреждение, че скоро ще бъдеш освободен?
- Не съм човек, който да се чува с Тодор Батков. Не съм негов приятел, роднина или близък, а негов служител. Не мога да се обаждам на президента на клуба и да го питам какво и как ще прави. Това са негови решения. Мога да говоря с Батков, ако той ми се обади и ми каже, че тези и тези неща трябва да бъдат свършени. След това започвам своята работа. Става дума единствено за спортно-технически задължения. Това ме е яд най-много - хората няма да ме запомнят като треньор, който е постигнал успехи и е спечелил много титли с децата в Левски, а като човек на Батков. Да се пише, че съм бил негово ухо, е тъпо. И така да беше - пак ме махнаха, нали? Казвам истината. Знаеш ли кой ме взе в Левски?
Кой?
- Човекът, който според мен е най-добрият футболен ръководител в България - Наско Сираков. Много съм му благодарен, че ми даде тази възможност. Преди да дойда в Левски, бях в Септември.
Предполагам, че и с него си в добри отношения?
- Служебни отношения. Взеха ме като треньор и за себе си съм точно такъв специалист. Бях направен директор, защото просто така се получиха нещата. Не съм станал директор - направиха ме такъв. Оттук нататък повече не искам да изпълнявам подобни задължения. Ще бъда треньор.
Мислил ли си вече за нови варианти и места, където можеш да продължиш да работиш като треньор?
- В последния ден и половина съм си вкъщи и мисля къде точно съм сгрешил, за да се стигне дотук. Сигурен съм, че съм направил грешки, за да ме освободят. Няма как да е иначе. Повечето неща, за които се сещам, са позитивни като резултати и изживявания. Не се радвам на титлите, които сме спечелили, а на това да гледам футболисти като Ивелин Попов, Николай Димитров - Хичо, Божидар Митрев, Галин Иванов и други момчета, които са минали през мен. Радвам се, че те са стигнали до сегашното си ниво. Някои от тях може да се развиват още. Един играч трябва да гледа напред и винаги да се стреми да се подобрява. Иначе умира. Колкото до мен, в следващите дни мисля да си почина, защото съм изморен. Имам няколко предложения за работа и най-вероятно ще приема едно от тях, но това ще стане след известно време.