Безяк: Още искам да играя в Бундеслигата

Роман Безяк можеше да стане първият словенец с гол в Шампионската лига този сезон. Удари греда на "Анфийлд" срещу Ливърпул, след това негово попадение срещу Реал Мадрид не бе признато. Нападателят е в полезрението на национал­ния селекционер Сречко Катанец. Иска да го впечатли с гол в Шампионската лига, а след това да заиграе в клуб от Бундеслигата. По всички тези теми таранът на Лудогорец говори пред словен­ския сайт siol.net. Предлага­ме ви с известни съкраще­ния най-интересното от ка­заното от Роман.

Роман, в края на първото полувре­ме срещу Реал Мадрид прати топка­та в мрежата на действащия европейски шампион. Как се почувства?

- Неописуемо, никога няма да го заб­равя. Не знаех, че съдията е вдигнал флага за засада и аз се затичах да от­празнувам попадението. Беше много шумно и не бях чул сигнала. Експлодирах от щастие. Втурнах се надясно обезу­мял от радост, тичах точно срещу страничния съдия и тогава видях, че е вдигнал флага си. Не можех да разбера защо - секунди по-рано Касияс игра до­край в ситуацията, а след като вкарах, направи сериозно изражение - по нищо не личеше, че е свирена засада.

А какво е чувството да празнуваш точка срещу Ливърпул на "Анфилд" и секунди по-късно да си тръгнеш към къщи с празни ръце?

- Понякога във футбола всичко е въпрос на сантиметри, дори на милиметри. Срещу Ливърпул отиграх перфект­но едно положение, но топката срещна гредата. Чувствах се доволен от изпълнението си, а след това и от достигнатото равенство. За жалост загубихме след глупава грешка в по­следната атака на Ливърпул в мача.

Дузпата за Ливърпул в добавено­то време на мача бе отсъдена от словенския съдия Матей Юг. Говори ли с него след мача?

- Видяхме се преди срещата. След мач обикновено реферите са обграде­ни от охрана и е трудно да говориш с тях. Трябва да отбележа, че колко­то и да ни болеше, никой от клуба не се оплака. Вярно, у някои от нас има­ше съмнения дали наистина е имало дузпа, но след като изгледахме повто­рения на ситуацията, видяхме, че съ­дията е отсъдил правилно.

След загубите от Ливърпул и Реал обаче щастието Ви се усмихна и победихте Базел, което не е никак лесна задача.

- Бяхме нещастни, но всичко ни се върна, футболът веднъж отнема, друг път дава... Срещу Базел вкарахме в последната минута - гол на Минев от 20 метра. Това наистина е най-сладката ми победа до момента.

С кого си смени фланелката след мачовете с Ливърпул и Реал?

- При визитатана "Анфилд" се уго­ворих с Марио Балотели още на почи­вката - срещнахме се в тунела. Той е много интересна личност. Когато не е на терена, постоянно се смее. Вяр­вам, че не е лош човек, както често е описван. След мача с Реал си смених екипа с Лука Модрич. Имахме и прия­телски разговор с хърватина по комшийски (смее се).

Сигурно имаш специален статут В Лудогорец, защото си най-доб­рият голмайстор на тима в евротурнирите - имаш 8 попадения. Така ли е?

- Повечето от тях са от миналия сезон, вече съм ги забравил. Иначе е вярно, че аз съм с най-много голове за тима в Европа. Доволен съм от този факт, но... все още ми липсва гол в Шампионската лига. Имам добро предчувствие, че ще го постигна. Да не забравяме, че има добри игра­чи, които никога не записват мач в групите на този турнир. А аз започ­нах като титуляр вече в три мача. Клубът ми вярва, затова съм щаст­лив.

По-добре ли ще е за вас, ако Лудо­горец домакинстваше в Лигата в Разград, а не в София?

- Не знам. В София събираме по 30-40 хиляди зрители на мач, а на нашия стадионмогат да бъдат максимум 8. Затова си мисля, че е по-добре да играем в София. Там също се чувства­ме у дома си. Ние представяме Бълга­рия, затова идват хора от различни краища на страната. А мен специал­но ме подкрепят приятели и семей­ството ми, които пристигат за ма­човете от Словения. В София винаги се случва нещо драматично. Влязохме в групите по невероятен начин - за­щитникът Козмин Моци спаси две дузпи на Стяуа, бихме Базел в последната минута, стигнахме до 3:3 с Лацио, след като губехме. Винаги е ин­тересно и има драма - дузпи, червени картони, голове в края...

В Словения Марибор е далеч от лидера в първенство, но има шанс да продължи напред в Шампионска­та лига. С Лудогорец нещата стоят по същия начин - ЦСКА ви води в А група. Защо се получава така?

- Опитваме се да не делим мачове­те, да не гледаме само Шампионска­та лига. Знаем, че първенството ще се реши във втората част, когато помежду си ще играят първите шест. Тогава ще имаме 10 мача. Все още ни предстоят три срещи с ЦСКА. Можем да ги настигнем, сигурен съм. Мисля, че проблемът ни е, че първен­ството е слабо и само в Шампионската лига натискаме педала на газта докрай.

- Не знам за това, откровен съм. Още преди сезона казах, че сериозно ще обмисля възможността да остана и да мога да играя в Шампионската лига или да си тръгна. Е, останах и играя в нея. Какво ще се случи в бъде­ще - ще видим през януари.

Увеличава ли се напрежението върху теб с оглед на факта, че дого­ворът ти изтича?

- Не, ще обсъдим нещата с ръковод­ството. Казаха ми, че разчитат на мен. Предложиха ми нов договор, но все още водим разговори. Не съм напрегнат, играя във всички важни мачове. Надявам се, че клубът ще продължи да бъде коректен с мен. За­сега всичко е отлично и лоша дума за Лудогорец не мога да кажа.

Сигурно те е поласкало, когато преди време президентът ви Кирил Домусчиев каза, че ще те продаде само срещу 10 милиона евро...

- Поласкан? Сумата наистина е много висока. Но на всички в отбора цените им са високи. Това е начин босът да си запазва отбора. Но мина­лия сезон бях малко разочарован. След четирите гола в Лига Европа исках да напусна, да продължа на друго място развитието си. Но след това влязохме в Шампионската лига, така че не съжалявам. Доволен съм от това, не хвърча в облаците.

Дълго време се пишеше, че Вердер Бремен те иска. Така ли е?

- (Замисля се.) Когато бях на 16 го­дини, дадох първото си интервю. В него казах, че искам един ден да играя в Бундеслигата. Това не се е промени­ло. Правя всичко, за да постигна тази цел. За интерес от Вердер пишеше в медиите, най-вече в българските. Ако има нещо - трябва да се подхожда внимателно, защото много фактори могат да провалят даден трансфер.

След няколко дни ще гостуваш в Шампионската лига на Базел. Кога то националният ни отбор би в Швейцария, ти не беше част от не­го, а сега може да вземеш реванш...

-Да. Много искам най-накрая да вкарам. Дано от четвъртия си опит успея.

Преди време Миливое Новакович от българския Литекс отиде в гер­манския Кьолн. Да нямате един и съ­щи мениджър?

- (Смее се.) Не, не. Новакович е ува­жаван в България, бил е голмайстор на лигата. Искам и аз да стана, но не играя във всички мачове. Причината е, че треньорът прави много ротации. През сезона съм изиграл само 12 мача. Той държи да сме добре отпочинали за евромачовете.

Липсва ли ти Мишел Платини?

- (Смее се.) Истина е, че в клуба имахме бразилец, който се казваше Мишел Платини, но той напусна. Интересното е, че в ЦСКА сега има играч на име Луис Соарес.

Как е животът в България, има ли големи разлики в прослойките?
- Като футболист - не живея лошо тук. Разград е малък град. Хората са от средната класа и не мога да видя разлика между богати и бедни. Но Со­фия е много голяма, там наистина можеш да срещнеш много бедни хора. Столицата е европейски град, с мно­го нови сгради. А аз от Разград съм само на час път от морето - плажовете тук са страхотни.