Защитникът на ЦСКА Иван Бандаловски гостува в предаването "Спортът по Канал 3". Десният бек говори за възродената си кариера на "Армията", ситуацията в клуба и проблемите, в които се забъркваше в Литекс и Локомотив София.
Иване, как се стигна до тази промяна? Вече сте нов човек и се говори само за чисто футболните ви качества...
- Седнах и помислих. Разбрах, че няма как да се получат нещата, ако не вляза в релси и не мисля само за футбол. Сега не правя глупости. Чувствам се отлично в ЦСКА. Реших да приема офертата, след като говорих с Митко Борисов и Емо Костадинов. Знаете, тогава бях свободен агент. Исках да играя в чужбина, но не се по-лучи.
Костадинов знае много добре какви са моите качества и ми се обади през септември миналата година. Каза ми, че това е последният ми шанс да играя голям футбол. Една възможност се дава в ЦСКА и за това тренирах доста, докато стигна до това ниво.
Не се ли притеснявахте, че феновете няма да ви приемат, след като сте юноша на Левски?
- Не. Сигурен съм в това, което мога. Когато един футболист се раздава за отбора, не може публиката да не го харесва и да не скандира името му. Благодаря на шефовете и на г-н Радуканов, които ме наложиха в ЦСКА.
Включването ви в титулярния състав на ЦСКА за дербито на "Герена" се прие изненадващо от доста хора...
- До последно се чудеха дали да играя в този мач. Радуканов каза, че е доволен от подготовката, която направих. Каза ми още, че
си залага главата с това решение.
Много му благодаря, че повярва в мен. Радвам се, че ЦСКА победи. Иначе левскарите много ме псуваха преди, по време на мача и след дербито. Няма да стъпя на "Герена" повече.
Защо не успяхте да пробиете в първия отбор на Левски?
- Не знам. Трябваше да играя с Валери Домовчийски, но се случи така, че си тръгнах като Ивелин Попов. Бил съм пред завръщане в Левски два пъти. Миналото лято говорих с Гонзо. Тогава му казах, че искам да играя в чужбина. В България за пари не мога да играя.
Дали ще взимаш 1000 или 2000 лева повече, не е кой знае каква разлика. С Гонзо говорих през юни, преди да привлекат Мулдер. Той каза до 10 дни да му дам отговор. Провалиха се нещата и се разбрах с ЦСКА. Но аз си тръгнах от Левски, не са ме гонили. Направих го, преди да дойде Мъри Стоилов. Преди него повече от 10 години не се даваше никакъв шанс на юношите в отбора.
След престоя ви в Холандия отидохте в Литекс, където имахте проблеми с треньорите и ръководството...
- Имах проблеми, защото обичам да казвам всичко в очите, не обичам да си мълча пред треньори и ръководство. В Литекс имах най-вече проблеми с това. Там показвах добри неща на тренировките и лагерите, но не разчитаха на мен.
Конкурирах се само с чужденци с големи заплати. Казваха ми: "Млад си, имаш време". Показвах доста по-добри игри от тях. Засякох се с трима треньори - Люпко Петрович, ферарио Спасов и Миодраг Йешич. Реших да си тръгна. Обадих се на г-н Ганчев, казах му, че не искам да оставам, защото не ми се играе там.
По-добре да не играя футбол до края на договора си. Той ми влезе в положението, платихме пари с Локо София заедно и отидох там. Говорих с Иво Тонев и г-н Стефан Грозданов, който тогава беше треньор.
После се сдърпахте и със следващия треньор на Локомотив - Драгомир Окука...
- С Окука не само аз, а доста хора не намериха общ език. Не беше добър психолог. Държеше се все едно ни е голям шеф и не можем да му кажем нищо. Никой не се разбираше с него и аз имах проблеми. Радвам се, че си намерих място в ЦСКА. Сега сме в добри отношения с треньори и ръководство.
Какво ще кажеш за формата, в която се намира Спас Делев? Прави впечатление, че израстване в последните мачове има и Нелсън...
- Нелсън е доста добър футболист, научен. И той имаше проблеми преди - лични, с приятелката си. Тя е по-добре и сега и на него му тръгна играта. Много добро момче. В началото на сезона имаше чужденци, които не бяха приети, но той не е от тях. И не само Спас Делев, доста хора разцъфнаха. Г-н Радуканов знае как да се държи с играчите, всичко е умерено при него. Дисциплината не е толкова стегната, за да не правим нищо, но не е и разпусната. Всеки един играч знае как да се държи.
Постоянно се говори какви са целите на ЦСКА до края на сезона. Пречи ли ви това непрекъснато повтаряне, че трябва да вземете купата на всяка цена?
- Ние си знаем, че трябва да го направим. Купата е главната ни цел. Както Мишел Платини каза след мача с Локо, спокойствието в ЦСКА е до вторник. Има напрежение, но е нормално. Трябва да покажем това, което сме тренирали. Има шест кръга, защо Левски да не загуби два пъти? Трябва да вземем нещо този сезон, защото работихме доста, почти никой от нас не е взимал купа освен Тошко Янчев и Бадема. Мачът на 25 май срещу Кокала и Славия е на живот и смърт.
Вие сте един от малкото футболисти в България, които не обичат да са под светлините на прожекторите.
- Да, така е. Не обичам да говоря по медиите, не съм давал много интервюта. Просто не обичам да се показвам. Има хора, които искат да са известни заради жените, да се говори за тях. Те не играят футбол. Аз искам да се показвам с играта си.