Над 100 души са се изсипали пред кафенето на Националния клуб на привържениците на "Левски". Часът е 14,00. Слънцето пече жестоко. Жегата е непоносима. Хората пристъпят от крак на крак, но стоят чинно на мястото си. И чакат да дойде техният ред, за да го видят. Той е Антонио Аниете. Новият любимец на агитката на "Левски". Испанецът е лидер при голмайсторите в "А" група. Едно негово попадение обаче бе най-скъпоценно до момента. Това срещу "Лудогорец", което отвори шанс за "Левски" за завърши с трофей този бурен сезон. След разговорите с феновете Антонио отговори на въпросите на "Стандарт".
- Как се чувствате, след като толкова много хора дойдоха да се видят с вас, да снимат, вземат автографи и да ви молят да останете?
- Чувството е страхотно. Емоцията е много голяма. Много се радвам, че успях да създам такова отношение в хората. В Гърция също ме ценяха, но тук говорим за голям клуб с история като "Левски".
- Феновете дори обявиха, че са готови да ви плащат заплатата, за да останете?
- Видях това, но не мога да приема подобно нещо.
- Защо?
- Не съм такъв човек. Това не е работа на хората, а отношения между играч и клуб. Освен това всички знаем в какво състояние са българите. Повечето живеят трудно, бедни са. Виждам го всеки ден. Не искам да ги карам да правят жертви и да дават от хляба си заради мен.
- Чухте доста молби да останете, каква е реалната ситуация около бъдещето ви в момента?
- Желанието ми е да остана в "Левски". Добре знаете каква е ситуацията, но аз искам да продължа да играя тук. Всичко зависи от положението. В момента не мисля за други отбори и бъдещето си. Концентриран съм само върху предстоящия финал с "Черно море".
- В ежедневието ви често ли ви спират на улицата феновете?
- Да. Постоянно. Свикнах с това и много се радвам.
- Годината върви отлично за вас - взехте купа за голмайстор в Гърция, в момента имате най-много попадения за купата, а "Левски" го чака и финал. Смятате ли, че на друго място можете да постигнете повече неща?
- Не съм си правил никакви планове, а и никой не знае какво ще му предложи бъдещето. Засега съм тук. А може следващата година по това време пак да съм в София. Ще видим какво ще се случи.
- "Левски" стигна финал, но в същото време никой в клуба не крие, че има доста болка, защото не сте в първата шестица.
- Аз смятам, че да играеш на финал също е добро постижение. Все пак това е купата на България. Един от най-значимите трофеи във всяка страна. Винаги е хубаво, когато вдигнеш купа. Иначе никой не е доволен, че сме на това място в първенството и не се представихме добре там.
- Не успяхте да вкарате и гол на ЦСКА.
- Да, така е. Но човек не може да има всичко на този свят. В момента съм настроен към хубави неща след срещата с феновете. Усещам навсякъде цялата тази любов и позитивно настроение.
- Успя ли "Левски" да влезе в сърцето ви като "Бетис"?
- Едното е любов от дете - завинаги, но успях да обикна и "Левски". Ще подкрепям настоящия си тим, независимо къде съм.
- Играл сте и в Гърция, къде обстановката по стадионите е по-страшна?
- Българите и гърците си приличате много по темперамент. Все пак сте от един и същ регион. В Гърция обаче ви бият. Казвам го от личен опит. Имал съм 3-4 доста неприятни случки.
- Тук постоянно говорим колко лоши са стадионите ни. Има ли такъв, на който не искате да стъпвате отново?
- Старая се да не обръщам внимание. А и натрупах доста опит в това отношение в Гърция. Там играх в долната дивизия и някой съоръжения бяха доста по-лоши от тук.
- Как се чувства един испанец в София?
- Много добре. Свикнах бързо. Освен това София е хубав град. Има всичко. Спокоен е. Ще се радвам, ако остана.
- Навремето България изнасяше футболисти за Испания, но сега става обратното?
- Това е част от футболната емиграция, която започна с играчи като Мендиета, след това и Торес. Те отвориха пътя. До преди 10-15 години никой испанец не искаше да ходи в чужбина. Ако го бяха запитали - щеше да каже веднага не. Но нещата се променят. Сега заляхме цял свят. Станахме едно огромно испанско семейство.
- Доста българи са играли в Испания, кой от тях ви е направил най-голямо впечатление?
- Като всеки, който обича футбола, знам всичките ви играчи от световното в САЩ, когато станахте четвърти в света. Това бяха големи футболисти.
- Един от тях рита за "Бетис".
- Трифон Иванов.
- Помните ли го?
- Разбира се. Той не може да се забрави. Гледал съм от трибуните и съм го подкрепял.
- Ще може ли опитът ви от България и Гърция да ви помогне да пробиете и в Примера на Испания?
- Сигурно. Винаги е хубаво, когато научаваш нови неща. Човек трябва да се старае да се развива.
