Днес един от най-големите ни съдии - Антон Генов, ще сложи край на кариерата си.Това ще стане в осминафинала за Купата на България Етър – Левски. Разговаряме с него по-малко от 24 часа преди двубоя. Ето какво сподели той с нас за мача, както и за много други събития, белязали близо 25-годишния му път като съдия.
-Господин Генов, мачът Етър - Левски е последният в кариерата ви. С какви чувства се разделяте със съдийството?
- С такива, с каквито започнах преди повече от 20 години - хубави. Е, разбира се, че и малко ми е мъчно, за това, че повече няма да бъда съдия, но винаги идва и такъв момент.
- Може ли да гарантирате, че всичко от съдийска гледна точка ще бъде нормално в последния ви мач?
- Аз мога да гарантирам, че ще дам всичко от себе си и от това, което съм научил за тези 25 години, нещата да преминат нормално. Между другото, изключително доволен съм, че ми се падна да завърша точно във Велико Търново - много близо до мястото, откъдето тръгна моят път като съдия. Очаквам много мои приятели от Габрово и Велико Търново да дойдат и да ме гледат в последния ми мач. В първите години на кариерата ми ръководех много мачове от селските групи в този регион - Габрово, Велико Търново, Плевен. Иначе съвсем в началото започнах в Стара Загора. Нямаше къде другаде, защото бях студент по ветеринарна медицина, а такова образование тогава можеше да се завърши само там.
- Казвате ли нещо на футболистите преди мач?
- Да, винаги.
- Какво?
- Зависи кои са футболистите.
- На тези от Етър и Левски утре (б. а. днес) какво ще им кажете?
- Още не съм решил. Тази нощ (б. а. -снощи) ще мисля.
- Спомняте ли си първия си мач в „А" група и как премина той?
- Да, много добре си спомням. Беше есента на 1996-а, а мачът бе между Спартак (Пл) и Добруджа. Домакините победиха с 2:1. Много добре помня един диалог между мен и Пламен Гетов. Отсъдих фал за Спартак (Пл) на около 25 метра от вратата. Тогава Пламен Гетов ми каза: „Само те моля, направи стената поне на 9 метра, защото ще вкарвам". Аз тогава, млад и зелен, му говорех на „Вие" и казах: „Разбира се, господин Гетов, ще я направя и на 10 метра". Отмерих законните метри и секунди по-късно Гетов вкара гола, с който реши мача в полза на Спартак (Плевен).
- Как се насочихте към съдийството?
- Тренирах футбол в Янтра (Габрово) и след като разорах, че от мен няма как да стане добър футболист, беше логично да се насоча към нещо, което ще ме държи близо до футбола - това беше съдийството.
- От кой съдия сте се учили?
- Първият ми учител е Милко Ников. Неговата жена и моята майка работеха заедно в общината в Габрово, бяхме семейни приятели. Той пък свиреше мачове в „А" група. Ников ми е първият учител. Разбира се, много благодарен съм на покойния вече Гочо Русев-Мотора, който е родом от Севлиево.
- Кой е най-приятният и кой - най-неприятният ви спомен от футбола?
- Най-приятно ми бе, когато стигнах до Топ 50 на съдиите в Европа. Най-тежко ми беше, когато заведоха дисциплинарно дело срещу мен за мача Македония - Канада. Неприятно ми беше не защото се притеснявах от изхода на делото, а защото се хвърляше черно петно върху мен. Както се видя, след това, се доказа, че съм невинен. За съжаление заради започналото дело не можах да ръководя мача от Шампионската лига Динамо (Киев) - Барселона.
- Кои е най-големият мач, който сте ръководели?
- Имам над 60 международни мача. Ръководил съм на големи отбори като Нюкасъл, Еспаньол, Атлетик Билбао... Може би големият ми мач е Брага - Волфсбург в Лига Европа. Германците спечелиха с 3:2 с дузпа. Веднъж свирих и Грасхопърс - Севиля. Мисля, че свърши 0:4, а треньор на Грасхопърс беше Краси Балъков. Най-посетеният мач, който съм ръководил, е Франция - Тунис - 85 000 души. Беше по повод 10-годишнината на „Стад дьо Франс".
- Съжалявате ли за нещо в кариерата си?
- Съжалявам за отношението на някои съдийски ръководители, които в началото не ми даваха достатъчно шансове за изява. Иначе съм горд с рекорда ми от 254 мача в „А" група. Пожелавам на всички съдии да завършат кариерата си, както си му е редът - с навършването на 45 години, а не по други причини.
- Да ви задам и най-болния въпрос за всеки съдия -предлагали ли са ви облаги, за да помагате на някого?
- Най-радостното за мен е, че и да са се опитвали да правят такова нещо, не са го постигали. Аз съм чист пред съвестта си. Имал съм лоши моменти и слаби мачове. Грешил съм. Но винаги съм гледал напред и съм се старал да забравям лошото.
- Посегателството на хората от Черно море след мача с Локо (Сф) миналия сезон единственото в кариерата ли ви е?
- Категорично да. Най-хубавото след цялата история е това, че вече съм убеден, че такова нещо никога повече няма да стане на стадион „Васил Левски". Тогава държах да се разбере за случая не защото е станало нещо фрапиращо, а за да не се дава такъв пример и да не пострадат по-младите съдии.
- Коя е най-голямата измислица, която сте чули за себе си?
- Може би това, което четох наскоро - че съм човек на Бекали. Той искал да прецаква ЦСКА и да ги спре да се класират в Лига Европа. Аз пък съм бил проводникът, който трябва да осъществи тези негови интереси.
- А имали ли сте някога футболни пристрастия?
- Имал съм, но няма да ги кажа. Най-радостното за мен е, че за толкова години никой от тези, които ме обвиняваха, така и не можаха да разберат от кой отбор съм.
- Оттук нататък с какво ще се занимавате?
- Знаете, че си имам професия, която много обичам, и ще продължа да си я практикувам. А и не се знае, може да продължа да работя за футбола под някаква форма.
Здравко Гюров, "Меридиан мач"