- Г-н Петричев, два мача в Шампионската лига и две загуби. Какво е чувството?
- Чувството е неприятно, ако се говори в смисъла, който ти влагаш. Защото ние като екип винаги играем за победа и преживяваме загубите драматично. Но „Лудогорец", колкото и загуби в тези два мача, толкова и спечели. Спечели симпатиите на хора не само в България, но и в цяла Европа. Защото мачовете, които изиграха, бяха наблюдавани от милиони зрители. И съм сигурен, че с играта си и в Ливърпул, и сега в София си спечели симпатиите на милиони.
- Изненада ли те нещо в отбора през тези две седмици?
- Реално нищо. Аз познавам отбора много добре. Вече сме заедно четири години с някои от момчетата. Познаваме се и с треньорите. Затвърдиха моето впечатление, че „Лудогорец" винаги се бори до последно и никога не се предава. И това се оформя като характерна черта на клуба.
- Колко е голяма разликата между българския гранд и европейския?
- Разликата е огромна. Защото все пак „Реал" е №1 в света. Не само като футболен потенциал, но и в организационен план. Това е клубът, от който имаме страшно много да учим. И ние ще се възползваме от тази възможност, защото колегите ни поканиха да гостуваме в Мадрид по време на техен мач, за да ни покажат цялата си организация. И ние ще се възползваме от тази възможност. Защото може само да се учим от тях.
- А изненада ли те с нещо публиката?
- Не. За мен реакцията бе абсолютно очаквана. Аз през цялото време я наблюдавах много внимателно. Публиката реагира доста адекватно и най-вече културно. И показа, че е дошла на стадиона, за да подкрепи „Лудогорец". А хейтърите твърдяха, че публиката е дошла да види Роналдо. От трибуните обаче чух да се скандира едно друго име, а не това на Роналдо.
- Колко кренвирша струваше толкова голяма публика на „Васил Левски"?
- Темата с прословутия кренвирш беше част от пропагандата на румънските медии срещу нас, но тези, които се опитват да ни уязвят по този начин, си слагат голям грях на душата. Нашите фенове бяха тарашени като терористи на стадиона. Беше им взето всичко. Дори на една женица бяха конфискували 14 лева на стотинки. И ги хвърлили на боклука пред нея. Като си тръгнал на мач с 14 лева на стотинки, значи си отделил от последния си залък, за да го направиш. Всъщност този кренвирш бе от румънския кетъринг, който нашите привърженици бяха принуждавани да купуват. И не е някак си етично да се подиграваш на хората заради социалния им статус. Човека нито го познавам, нито е искал нещо от мен. Отишъл е на мач.
Не трябва да се забравя, че в момента е доста скъпо да си фен на „Лудогорец". Защото играем цикъл сряда - събота и на всички фронтове. Няма как в тази криза да си позволиш да стигнеш два пъти до София в рамките на три дни. Вижте, в Разград, когато има мач на „Лудогорец", на следващия ден пада оборотът на хранителните магазини. Грях е да се подиграваш на тези хора заради немотията им.
- Преди четири години така ли изглеждаха нещата на стадиона в Албена?
- На стадиона в Албена аз все още нямах предложение за работа в „Лудогорец". Просто гледах мач от „Б" група в компанията на Кирил Домусчиев. Тогава той ми сподели своите виждания за развитието на клуба. По-скоро там намеренията му бяха за инвестиции в инфраструктурата и за отбор, който да играе в „А" група. Впоследствие започнахме да си поставяме следващите цели, които до момента постигнахме.
- Кога дойде целта Шампионска лига? След загубата от Загреб ли?
- Може би още преди нея. Ние още тогава знаехме, че разполагаме с един добър отбор, който може да постигне нещо значимо в Европа.
За съжаление, тогава на първо място нямахме късмет. На второ място, като отбор още нямахме самочувствие, защото играчите сами по себе си като индивидуалности имаха опит в евротурнирите, но това се оказа недостатъчно. Спомняте си, че имаше и странични фактори.
- Колко човека работят в „Лудогорец"?
- Малко, достатъчно малко. В момента сме около 85 човека с треньорите в детско-юношеската школа. При нас щатът не е раздут. Залагаме на по-малко като количество, но по-мотивирани хора. И задължително едно от условията е човекът да бъде напълно отдаден на каузата.
- Кога за последно видя децата си?
- На 6 септември. Много исках да играем с любимата на моя син „Барселона", за да разбере той истински каква е причината за моето отсъствие.
- Трудно ли е така?
- Като работа не ми тежи. Аз съм свикнал да издържам на голямо напрежение. Свикнал съм да работя денонощно, без почивка. Нещото, което най-много ми тежи и може да ме откаже от футбола, това е злобата. Много трудно я понасям, защото аз съм възпитаван от моите родители да съм любезен и дипломатичен с хората. Отделно съм и общителен човек. Но злобата е голяма и се усеща от всички посоки. Може би тази злоба и завистта вървят ръка за ръка.
Много често по стадионите виждаш едни освирепели хора, които са готови да ти причинят всякакви лоши неща заради една съдийска грешка. Май забравихме, че футболът е на първо място игра.
Най-големият ми културен шок бе на „Анфийлд", когато видях около себе си едни изключително дружелюбни хора, които ни посрещнаха като джентълмени и ни изпратиха като приятели. Изключително впечатление ми направиха погледите на хората от публиката. В нея не видях и грам злоба към нас като съперник. Дори когато изравнихме. Тогава те реагираха добронамерено. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, е, че там хората жадуват да видят отбора си, докато в България на първо място хората отиват на стадиона, за да си изкарат негативната енергия. И за мен големият успех срещу „Реал" беше, че на националния стадион бе събрана публика, която не е класическата за България. Бяха събрани едни хора, които бяха дошли да гледат хубав футбол и да подкрепят българския отбор, защото не бяха само фенове на „Лудогорец".
- Няма ли вина и във вас за това отношение?
- Няма как да не сме допуснали грешки, включително и комуникационни, през тези четири години. Според мен това е нормално. Защото според мен ние се развихме с изключително бързи темпове. Много често казвам, че първо направихме отбор и едва след това започнахме да градим клуб. И заради това идват грешките. Важното е, че си вадим изводите и не ги повтаряме.
- Какъв е следващият етап от развитието?
- Имаме много мечти в клуба. Но аз искам да се развиваме както до момента. Всеки сезон да надграждаме. За да не разочароваме хората. А те са вече страшно много в България. Тези, които харесват „Лудогорец". Самият факт, че телевизиите, които дават нашите мачове, казват, че се радват на рекордни рейтинги, показва сам по себе си, че при нас нещата се развиват главоломно в тази посока. Радващото е, че освен децата ни харесват и възрастни хора Това говори, че масовият любител на футбола има нужда от такава емоция. А ние даваме адреналин във високи дози.
- Каза, че можеш да работиш денонощно. Това значи ли, че опитът в журналистиката помага в такива моменти?
- Моето лично мнение е, че добрият журналист може да се адаптира лесно не само във футбола. Но и в други сфери. Може да стане и добър ръководител, и добър политик. Защото естеството на работата в журналистиката предполага да работиш в много свирепа конкурентна среда. За мен един от сегментите в българското общество с най-голяма конкуренция е журналистиката. Нямаш нито ден възможност да се отпуснеш. Защото конкуренцията не спи. В България имаме доста примери на успели журналисти в различни сфери.
- А не ти ли липсва журналистиката?
- На моменти много. Но аз не съм човек, който гледа назад. Взел съм това решение и продължавам напред. Това е една затворена страница в моя живот. Много неща научих, но вече се занимавам с друго.
- Трудно ли се работи с Кирил и Георги Домусчиеви?
- С тях се работи лесно. Защото те са хора, които изключително много изискват, но знаят какво искат. По-лесно е, когато ръководителят ти знае какво иска. В България има много случаи, в които началникът ти иска нещо от тебе, но всъщност не знае точно какво. При мен е различно. Получавам ясни инструкции и изискванията са изключително точни. И се изисква само да ги изпълнявам. Който работи съвестно и почтено, получава подкрепата на братята.
- Строите нов стадион в Разград. А пълните „Васил Левски". Не е ли по-добре така да си остане?
- Това е един много сериозен въпрос, който изисква прецизен анализ. И в двете тези има достатъчно основания. Видяхте какво се получи на мача с „Реал". Използването на термина „национална кауза" бе елемент от злобата срещу нас. Защото ние никога не сме искали да бъдем национален отбор. Ние пропагандирахме, че е важно за българския футбол роден отбор да направи отново пробив. Поискахме подкрепа и я получихме. За което сме изключително благодарни. Готов съм да се обзаложа с всеки, че успехът на „Лудогорец" в Европа ще се отрази положително и на другите отбори. Предложете какъвто искате облаг и аз ще го приема, но твърдя, че много скоро поне още два български отбора ще бъдат в групите на Лига Европа. До две-три години най-късно това ще се случи. Прогнозирам и сериозни успехи на националния отбор. Тук е мястото да призова тези, които бяха на мача с „Реал", да са на стадиона и за този с Хърватия. Защото е изключително важен. Аз лично смятам да съм на трибуните, за да подкрепя България, защото националният ни отбор е над всичко.
