Андрей Желязков: Плачковци нямат място на "Герена"

- С правилна работа, със знаещи и можещи хора, а не с мрънкащи. Таки­ва, които трябва да си поставят за цел със самото постъпване на работа, че няма кой да ги чака 3-4, та дори и повече години. Такива хора трябва да поемат клуба. Говоря за техническия директор и треньора. Защото на запалянковците не им се чака повече, вече 5 години се надяват на нещо. В никакъв случай на „Ге­рена" не трябва повече да има хора, които не са убедени в качествата си. Трябва да са уверени, че кризата бързо може да бъде преодоляна.

Казахте, че феновете чакат от 5 години резултати. През това време обаче клубът се плъзга по накло­нената плоскост. Успокоението ся­каш бе, че нещата не могат да ста­нат по-зле, а всъщност стават. За­що?

- Вече няма смисъл от плюене, все­ки може да види до какво състояние се докара клубът. Затова казвам, че мрънкащи хора нямат място на „Ге­рена". Не и такива, които търсят оправдание, че нямат отбор, че трябва да почват от нулата. То не е казано, че трябва да станеш шам­пион още първата година, а че не трябва по такъв начин да я финиши­раш, както е сега. Другото е - в ни­какъв случай новите хора не трябва да са с огромни финансови претен­ции, без значение дали ще са чужден­ци или българи. Бяхме свидетели кол­ко легионери минаха - треньори с ог­ромни щабове, футболисти... В край­на сметка след няколко месеца те неизменно си събираха багажа и си за­минаваха, а сега трябва да им се плащат сериозни неустойки. Финансо­вата политика на клуба е една от най-важните. Затова трябва да се занимават хора, които да разбират, че те трябва не само да си заслужат парите, а и да см ги изкарат. Трябва да се върне публиката, да се печели от телевизионни права, да се изграждат млади играчи - това е пос­тижимо. Ако новите не вярват в тези неща, то няма смисъл да се зах­ващат.

Може би точно това е причина­та преди две години да се твърди, че на „Герена" има реки от пари, а момента едва се взима лиценз...

- Затова говорим - за неправилната трансферна и финансова политика. Тя доведе до тези резултати. Когато искаш да закърпиш нещо на всяка цена - могат да те притиснат и да те изнудват винаги. Така ставаше с чуждите играчи, които стоят по 3-4 месеца. Голямото текучество до­веде до големи неустойки, нещата се натрупват и резултатът е се­гашният.

Човекът, от когото се очаква да действа със здрава ръка, е Георги Иванов. Ще успее ли?

- Мисля, че Левски вече изостава. Има закъснение с треньора - той все още е неизвестен. Това е минус, за­щото този, който ще дойде като наставник, винаги може да потърси оправдание. Винаги ще има вратич­ки от типа - "Аз разбрах чак в края на май, че ще поема тима, нямахме вре­ме за селекция, схемата ми на игра не отговоря на играчите". И батакът ще стане още по-голям.

Значи, клубът пропиля времето от началото на март до края на първенството с назначаване на временен треньор, така ли?

- То ако се знае кой ще е наставник - няма нищо лошо. Но ако не се знае и още се водят разговори, кой да поеме тима? Отстрани лесно се говори, но новият треньор според мен трябва да е човек, минал през Левски и успял. Задължително е да има успехи! Или пък наставник, който не е бил в клуба, но е с добри и съвременни виждания за футбола. Такъв например беше Ивайло Петев. Съжалявам много, че така се получиха нещата с Петев - виждаме резултатите му в Кипър. На Левски му трябва успял човек за треньорския мостик. И в никакъв случай той да не е с дългогодишен план за рабо­та, защото повече няма накъде да се отстъпва. Трябва вече някой да поеме отговорност в този клуб.

На вашето описание отговарят Станимир Стоилов и Димитър Ди­митров? Някой от тях ли е най-удачният избор?

- Стоилов и Димитров не са единствените. Емил Велев и Георги Васи­лев са сред тези, които могат да свършат работа - били са в Левски, имали са успехи. Само първите двама ли са ставали шампиони с тима от „Герена"? Сега нещата отиват натам, че не можем да разделим Херо и Мъри - единия път ги пращат в Левски, другия - в Ботев. Да, и те са сред вариантите, но има и други. Който и да се захване обаче, трябва да е убеден, че ще свърши работа. Приказките - ще получавам 15-20 хи­ляди евро заплата, 2 години ще пра­вя отбор, а на петата ще видите резултатите, няма кой да ги слуша. Трябва да си заработваш заплатата. Това става, като произвеждаш фут­болисти и ги трансферираш, като привличаш публика, като участваш в евротурнирите. И то не само да си там, а и да се добереш до големи­те пари, както го стори Лудогорец. Това е бъдещето. Плачковци и хора, търсещи оправдание, нямат място в Левски.

На Георги Иванов нужен ли му е треньор?

- Той трябва да си прецени сам. И за него важи същото - оправдания и за него не трябва да има. Публика­та е доста засегната. Добре, че ос­танаха малките фенове от сектор Б да подкрепят отбора... Имам много приятели истински левскари, които не искат да ходят вече на мач.

Защо, коя е главната причина? Управлението на Тодор Батков?

- Неяснотата около собственост­та, това кой носи отговорност за селекциите, за треньорските смени. Мъглявите неща са много, това ги дразни. Иначе е ясно, че тимът не може винаги да побеждава. Такъв от­бор няма. Може да не биеш, но вина­ги да се раздаваш, нали? И когато всичко е ясно - на кой е собственост­та, кой за какво отговаря - тогава ще може да се търси отговорност на всеки един поотделно. А сега? Са­мо размиване...

Този разговор го водихме в нача­лото на 2012-а, когато Иво Тонев дойде на „Герена". Тогава се твър­деше, че е възможно такова разми­ване и в крайна сметка стана...

- (дълго мълчание) Да не засягаме тази тема, защото ще стигнем до­там - чупи-купи. Нали го знаете този израз. Защото това е точно трошене, разграждане, и така нататък.

В тази ситуация бе оставен сам да се оправя Елин Топузаков...

- Момчето има големи амбиции. Но такива млади треньори трябва да се въртят покрай опитни специа­листи, да поучат и тогава да пое­мат нещата. А сега какво става - жертват се и си заминават. Момче­то може да има качества, но като те бият постоянно, в един момент може да ти мине и през главата да оставиш футбола. Това е като в училище - най-слабия го бият всички и той гледа как да се спаси и да избя­га.

Наближава честването на ве­ковния юбилей. Ще успее ли той на­истина да обедини левскарите?

- Трябва. Да - лоши години са, но и това го има във футбола. За жалост вече срокът е много голям. Но да не се правя на много голям левскар, слу­шали сме ги други. Юбилеят си е юби­лей - каквото и да става, хората трябва да напълнят стадиона и да го уважат. Това ще ги сплоти и за до­година. И ще живеем с надеждата, че от новия сезон Левски ще е много по-добър.

Възможно ли е?
- Да. Трябва обаче да има по-малко говорещи и повече работещи. Виж­те по света колко президенти и ди­ректори се изказват след мач - там да не са по-малко можещи от наши­те? Както казват германците - "По­вече работи, по-малко говори, защо­то Господ неслучайно ти е дал две уши, за да слушаш, и една уста да го­вориш". Има защо нали?