Живата памет на ЦСКА - Александър Манов, даде интервю за "Тема Спорт" в навечерието на вечното дерби. Директорът на Музея на спортната слава на клуба говори за трудностите, историческите сблъсъци със сините и перспективите пред ЦСКА. Манов наскоро навърши 86, но продължава да е зареден с идеи и желание за разширяването на вече отеснелия музей на "Армията". С един от доайените на спортната журналистика в България разговаряме в кабинета му на стадиона.
Г-н Манов, вие сте били пряк свидетел на цялата история на ЦСКА. Как намирате състоянието на клуба в наши дни и как се справя той с трудностите в последната година и половина?
- Безспорно ЦСКА през изминалите 66 години претърпя много величие, но имаше и много горчилки, които Все още някои хора не сме ги забравили. Радостното е, че ЦСКА никога не е изпадал от А група. Винаги е бил първият клуб в почетната ранглиста на отборите в елита. Периодът 2013-2014 година безспорно беше много тежък. Но аз съм задължен лично да изкажа своята дълбока благодарност към проф. д-р Александър Томов за това, че той, заедно с няколко; свои съмишленици, спасиха ЦСКА. Спасиха го от набезите на разни "цесекари", които искаха да стартират наново от В група. Това беше безумие. Никой нямаше да остави клуба да играе на "Армията" в трета дивизия. Имаше и мания, че можем с юноши да си пробием пътя обратно до А група... За щастие, смятам, че този период отмина и никога няма да се повтори. Той обаче си остава като обеца на ръководствата, които са били в ЦСКА, и на нашите привърженици. Хубавото е, че днес не сме си забравили историята. Видяхте за 70-годишнината на Петър Жеков колко неща се направиха от страна на клуба. Златната и двете му бронзови обувки са в Музея на спортната слава, хората идват и много им се радват. В музея водим и футболистите, запознават се с успехите, особено, чужденците. Смятам, че с това ръководство, специално спортно-техническото, което е заредено изцяло с цесекарска кръв, виждания и разбирания, шампионската титла няма да бъде изпусната! Смятам, че скоро пак ще отворим вратите към Европа и отново ще се говори навсякъде за ЦСКА. Пожелавам на целия футболен клуб да върви все напред. Имаме една приказка със Стойчо Младенов след всеки мач - като бием и аз му казвам "Все така!". А той ми отговаря: "Да, бате Сашо, винаги ще сме така". В тези тежки времена безспорно финансите са на първо място, така и трябва да бъде. Проф. д-р Томов се справя блестящо и смятам, че ще стане това, в което той убеждава служителите, ръководството и играчите - че в близко време всичко в ЦСКА пак ще е в изправност. Това се доказва с неговите действия. Той действа, за да оправи бъркотията, оставена в ЦСКА. Друго не мога да кажа, освен че и на нашата порта отново изгря слънцето. И ще грее все по-силно. Въпреки че отдавна не сме ставали шампиони, ЦСКА продължава да печели нови и нови
Споменахте многото горчилки в миналото. През миналото лято ли беше най-голямата?
-Да. През 2013 година в летния период до идването на Томов се разгоря ненавистта към ЦСКА. Отвсякъде идваха злостни реплики по наш адрес, но всичко отмина. Сигурен съм, че вече ще се пазим и няма да допуснем такива безумия отново.
ЦСКА се намира в уникална серия от победи срещу Левски...
- Няма такъв рекорд като този на Стойчо Младенов! Друг треньор за такъв кратък период от време не е взимал 5 поредни победи. А той лично има 6 поредни в първенството, като добавим и тази с гола на Нюанджи. По бремето на Крум Милев, който бе 11 години начело на ЦСКА, имаше подобни серии, но те се случваха през няколко години. А тук се получи периодика, която никога няма да бъде забравена. И съм напълно убеден, че в събота (б.а. - днес) ще се поздравим с още една - шеста поредна победа за ЦСКА и седма за Стойчо, и пак ще си кажем с Младенов: "Все така!". Всеки ден виждам какво е настроението на футболистите, закачките между тях, усмихнати са постоянно. Радва ме тази оптимистична атмосфера, която се е настанила в ЦСКА. Спомням си много неща от историята на клуба, не съм забравил и първата ни титла. Но има едно нещо, за което съжалявам много. Периодът до 1981-82 година бе прекрасен, защото на дербито привържениците на ЦСКА и Левски сядаха един до друг. Бяха приятели, а след мачовете си ходеха на гости и по кафетата. Въпреки че подкрепяха различни отбори, хората бяха задружни. А сега това далеч не е така. Много е грозно настоящото разделение. Изобщо не съм съгласен с писанията за "вечния враг, кървавия съперник" и темподобни. Такива описания нямат нищо общо с реалността преди години. Дано съм жив и отново да видя обединение между лев-скари и цесекари.
Кое дерби помните най-ясно?
- Помня добре, когато победихме Левски за първи път с изразителен резултат - 5:0 на 23 септември 1953 г. - празника на армията. На терена навлязоха хиляди зрители. Разбира се, и настоящите пет победи няма да ги забравя. Дано се множат, аз съм убеден в това. За 70-годишнината на ЦСКА през 2018 г. вече поредицата се надявам да е надминала 10 поредни победи. Атмосферата в отбора е прекрасна, работи се спокойно, щастлив съм и че в музея идват много млади хора. Често имам гости от чужбина. А в деня на отворените врати през септември през музея минаха над 1000 души! От 10:30 до 19:00 часа не излязох оттам. На всеки му се иска да разкажа по нещо за трофеите, кътовете на Димитър Пенев и Иван Колев... Ние сме единственият клубен музей в Европа, който съхранява отличия в 28 вида спорт. Това е красноречиво за марката "ЦСКА". А общо купите в музея са 1054.
Встрани от темата за дербито. Радвате ли се на успехите на Лудогорец, въобще какво е мнението ви за този клуб?
- Разбира се, че се радвам. Даже и за Левски, когато е имал международни успехи, съм се радвал. Това е български клуб в крайна сметка. На мачовете на ЦСКА в Европа идваха по 70 000 зрители. Безспорно сега успех за Лудогорец е да има 30-40 хиляди. Но ние никога не сме тръбили толкова много, колкото те сега. Елиминирали сме три носителя на КЕШ - Аякс, Нотингам и Ливърпул, и Аякс, но не сме вдигали такава голяма врява. Все едно, че Лудогорец е станал световен шампион. Хубаво де, но изчакайте малко, карайте я по-спокойно. И тези колеги по телевизията, дето грачат, не могат да достигнат бразилците. Не могат, ако ще и кожите да си обърнат! Но пожелавам успех на Кирил Домусчиев и неговия клуб. Пък и да не забравяме, че той е цесекар в душата си, дано не избледнява пламъчето. И други хора в клуба са цесекари -като Методи Томанов. Не мога да не им пожелая успех като българин и човек, който обича футбола.
Смятате ли, че през последните години в ЦСКА се измести традиционният фокус за успех в евротурнирите към победа във вечното дерби?
- Не. Често се казва "Дайте да бием в дербито, пък другите загуби може да ги забравим", но мачовете в Европа и България не могат да се съпоставят. Те си имат различна стойност и са престижни сами по себе си. Участието в европейските турнири е много голямо нещо, разбира се. Тези турнири са футболна индустрия. Те носят милиарди. Наскоро четох една статистика, издадена от ФИФА, която гласи - от футбола се изхранват 22 милиона души по целия свят! Представете си за каква машина говорим...
Феновете опънаха транспарант по време на мача с Литекс, с който ви честитиха 86-ия рожден ден. Как се почувствахте в онзи момент?
- Дълбоко съм благодарен на нашите привърженици. Бях изключително трогнат, феновете ни знаят историята, много обичат ЦСКА и им пожелавам все така да ни подкрепят.
