Себ, време е Шарл да хване кормилото

„Тишината!“. Това беше отговорът на Себастиан Фетел, когато преди последния кръг от Формула 1 в Абу Даби през миналата година журналист го попита какво ще му липсва най-много през следващия сезон, когато Кими Райконен няма да му бъде съотборник. Репликата му беше последвана от широка усмивка и бурен смях в пресруума.

Всъщност, ако беше сериозен Себ трябваше да отговори „Спокойствието“. Нещо, на което той се наслаждаваше като първи пилот на Скудерията през всичките си четири години до момента.

За да привлекат шампиона в четири от последните пет години през 2015-та Ферари първо трябваше да разчистят място за Фетел. За целта позицията на първия пилот се изискваше да бъдее празна и жертва на отворилата се възможност италианците да привлекат един от най-добрите пилоти на грида стана Фернандо Алонсо, прекратил договора си две години по-рано от предвиденото.

Испанецът успя да вдигне сериозно нивото на „черните кончета“ по време на престоя си там и дори през 2012 година остана само на три точки от световната титла. До ден днешен той е последният пилот на Ферари, успял да се задържи в битката за трофея до последния кръг след Фелипе Маса в Бразилия през 2008г. Само веднъж за последните  10 години италианците не са губели битката при пилотите още преди последното състезание.

Факт е, че Ферари направиха Фетел глезеното дете на Маранело. Определян за „Бейби Шуми“ в началото на кариерата си, Себастиан вече беше доказан шампион, когато пристигна във Ферари и италианците спешно търсеха да възродят магията с италиански двигател и немски пилот зад волана след кошмарен сезон 2014. Желанието им беше толкова силно, че оставиха на заден план последния си световен шампион Кими Райконен. Финландецът се беше завърнал след неуспешен опит във WRC, но определено жаден за нови успехи във Формула 1, доказано и от победата му в Абу Даби през 2012-та година с Лотус.  Вторият му престой във Ферари обаче беше обречен да бъде поддържащият пилот, който да бъде максимално близо до съотборника си, но препоръчително не пред него. Когато Кими отново се облече в червено Алонсо правеше последните си опити да победи вятърните мелници на Ред-Бул и Мерцедес, а след това дойде Себастиан – готов да си върне световния връх отново.

Безспорно, първата година на Фетел във Ферари беше позитивна, погледнато в „класирането на останалите“, тъй като Мерцедес отново бяха километри пред останалите. Подиум в дебюта си за червените, продължен с триумф в Малайзия, второ място в Монако и трето  в Китай и Испания беше повече от позитивен старт за италианците, като тогава Райконен призна, че болидът им (SF15-T) е далеч по-добър от миналогодишния (кола, с която Алонсо остана на 223 точки от върха след само два подиума и две отпадания за 19 състезания).  Мерцедес обаче бяха недостижими и Фетел завърши пръв сред останалите – на близо 100 точки зад Хамилтън, но и на 128 пред съотборника си Райконен.

В следващите три години историята на Фетел беше увеселително влакче, което го прати много ниско през 2016 година с едва седем подиума и четири отпадания, но 2017-та му донесе много по-добър болид и резултати, които го задържаха начело в класирането при пилотите до Белгия. След това обаче Хамилтън влезе в “Hammer time”, а Ферари започнаха да се сблъскват с поредица от технически проблеми, които докараха на протежето им две отпадания и два финиша извън подиума. Мексико видя коронясването на Хамилтън за четвърти път като номер 1 – толкова, колкото имаше и Фетел.

Сезон 2018г. беше озаглавен „Битката за петата“. За всички беше ясно, че Фетел и Хамилтън са водещите играчи в кервана и сега, и двамата четирикратни шампиони, влизаха в схватка за това кой пръв ще грабне петата си корона. Сценарият от последния сезон отново се повтори – Фетел и Ферари започнаха ударно, възползвайки се от грешки на Мерцедес, и Фетел записа две победи в първите два кръга. Релсите на Фетел обаче отново го заведоха към дъното. Разочароващо осмо място в Китай и сериозна грешка в Азербайджан след кола за сигурност го лишиха от много повече точки в битката за титлата. В същото време „тихият“ Райконен записа три подиума, но и две отпадания в първите пет кръга – финландецът не показваше зашеметителна скорост, но когато имаше шанса да завърши беше по-сигурният пилот за точки от гледна точка на отборната битка.

Фетел отново видя светлинка в тунела, след като грабна първото място в Канада и Англия, заедно с 15 точки от Австрия в надпревара, която Хамилтън не завърши. Стигна се до домашното му германско гран при. Макар спечелил полпозишън, Кими излезе пред съотборника си и в средата на състезанието от Ферари разиграха модерната версия на „Фелипе, Фернандо е по-бърз от теб, можеш ли да покажеш, че разбра съобщението?“ – Кими получи информация, че е с различна стратегия от тази на Себ и отборът би искал да не го задържа. „Искате да го пусна ли? Не разбирам, моля ви просто ми кажете!“, беше отговорът на финландеца по радиото преди изпреваврането да стане факт в края на Параболика. Дъждът над Хокенхайм обаче подхлъзна местния любимец и след нова негова грешка той се озова в стената на не кой да е завой, а „Мерцедес Арена“. След месец отново беше почти сигурно, че Хамилтън ще грабне петата си титла, след като за седем състезания между Германия и Япония той спечели шест и финишира втори в седмото.

Изводите за Ферари обаче дойдоха след Япония, когато беше ясно, че шампионатът е решен. За петте състезания, в който Кими вече не беше нужно да пази гърба на съотборника си финландецът записа 65 точки, имайки предвид, че дори не завърши последната надпревара в Абу Даби. От своя страна с 100% завършени състезания Фетел събра 64 пункта. Беше ясно, че Райконен напуска Скудерията в края на сезона и сякаш това беше неговото сбгогуване – „Не съм по-слаб!“

Интересен беше коментарът в един от спортните ежедневници на Апенините след края на миналия сезон. Тогава в един коментар на ситуацията във Ферари беше споменато, че след световната титла през 2007г. представянето на Райконен в края на сезон 2018г. е бил най-голямата му услуга към отбора, показвайки, че може би Фетел не трябва да бъде поставян в удобното си кресло на първи пилот и всичко в отбора да се балансира около него. Тишината около Себастиан си тръгваше и идваше шумът на младия и амбициозен Шарл Леклер ...

В златните години на Ред-Бул Фетел си партнираше с Марк Уебър. Безспорно талантлив пилот, но в началото на второто десетилетие на този век австралиецът вече беше ветеран за стартовата решетка. Беше очевидно, че австрииците залагат по-сериозни надежди на младия Фетел, отколкото на Марк. Доста често Уебър беше пилотът, получаващ новите части за болидите втори, беше нужно да изпълнява инструкции в полза на Фетел и в името на отбора, като дори своеволия на Себастиан като това в Малайзия през 2013г. оставаха безнаказани за германеца. Това доведе до напускането на Уебър в края на същия сезон и Ред-Бул по учебник придърпаха най-талантливия кадаър от втория си отбор Торо Росо в лицето на друг австралиец – Даниел Рикардо. Така Фетел вече не беше „малкия“ в отбора, а напротив – от него се очакваха големите резултати, по-разумното поведение и по-малко грешки. Жадният за успехи Рикардо обаче разруши до основи доминацията на Фетел в Ред-Бул и остави златният си съотборник на 71 точки зад себе си, финиширайки веднага след недостижимите „мерцедеси“ Хамилтън и Розберг.

Пет години по-късно Фетел отново е в това положение. Младият монегаск Леклер, който има само един сезон зад гърба си във Формула 1 започва все по-сериозно да отъпква мястото си в Скудерията, докато това на герменца се изстудява с всеки изминал уикенд. Досега през 2019 година Леклер записа същия брой подиуми като съоторника си (четири) и е на едва три точки зад него в класирането, имайки предвид, че дори не завърши домашното си гранд при в Монако. Шарл на два пъти беше на ръка разстояние от първата победа на Ферари през този сезон, но техническа повреда го лиши от триумф в Бахрейн, където доминираше над всички още от петък, а в Австрия Макс Верстапен го изпревари в предпоследния тур на „Спилбърг“. Единственият светъл лъч за Фетел до този момент беше отнетата му победа в Канада, където оставяйки на страна колко справедливо беше наказанието му, инцидентът дойде след лична пилотска грешка. Такава, каквото направи и при завъртането си на Сахир, компрометирало цялото му състезание и катастрофата с Макс Верстапен на „Силвърстоун“, оставила го последен в надпреварата.



Логично, недоволството в Италия отново се появи, като „Гадзета дело Спорт“ дори заяви „Ферари има нов лидер – Леклер е боен и енергичен и успя да спечели сърцата на феновете“. Нещо, с което Фетел се слави от първия си ден в Скудерията. Той научи веднага основите на италианския и празнуваше на езика на отбора си всяка победа, а тифозите на Монца го подкрепяха всеки път, когато се качи на подиума, било то и трети след Мерцедес.

Леклер също допусна грешки – сбъркана стратегия в квалификацията в Монако и непреценено спиране в битката за полпозишъна в Азербайджан го оставиха назад на решетката и в крайното класиране, но всички в екипа му приеха това като част от израстването на Шарл, а и в тези два случая той беше доминант на трасето през свободните тренировки и показа, че има нужната скорост.

Скорост, която той показва от началото на сезона, но на няколко пъти беше спрян именно от Фетел. В Австралия беше наредено на Леклер да завърши зад съотборника си, а  само две състезания по-късно в Китай Шарл беше инструктиран да пусне пред себе си Фетел, макар да имаше по-доброто. Въпреки това младокът изпълни инструкцията, но Себ така и не успя да се откъсне пред съотнорника си, проваляйки състезанието му и потенциален подиум, след като беше оставен с почти изхабени гуми пред вече спрелите в бокса Хамилтън и Ботас с цел да ги задържи максимално дълго зад себе си, за да може Фетел да настигне лидерите. „Имам доста въпроси за стратегията, мисля, че идеята беше отборът да има полза от това, но не успяхме“, заяви разочарован Леклер веднага след надпреварата в Шанхай.

Светът все още вижда Себастиан като най-младият световен шампион. Едва на 23 години и 134 дни той грабна мечтаната титла в Абу Даби и всички виждаха бляскавото му бъдеще. Безспорно то беше такова с още три титли и прекрасни състезания в Ред-Бул и Ферари. Но също така е очевидно, че е нужно германецът да отстъпи привилегиите си във Ферари. Никой не трябва и не може да забрави приносът му към Скудерията в безкрайната война с Мерцедес, но сега на хоризонта изгрява нова звезда. Такава каквото преди време беше самият Себастиан – онова голобрадо момче, което беше на върха на щастието в подгизналата Монца през 2008 година.

Във Формула 1 всичко опира до онези 100 минути от състезанието. Въпреки че за колата ти са работили близо 1200 човека в заводи на хиляди километри от теб и в гараж на няколко метра в питлейна, оставаш сам без никой около теб. Всичко зависи от твоята преценка кога да направиш завой, кога да натиснеш педала на газта и кога е последният възможен момент да спреш преди да е прекалено късно. Фетел е известен с късното си спиране при изпреварване. Сега обаче ще се наложи да натисне педала по-рано, за да може другият червен болид да влезе пръв в завоя. Така като размени табелките с №1 и №2 след Канада, сега трябва да направи същото, но в собствения си отбор. „Себ, Шарл е по-бърз от теб, можеш ли да покажеш, че разбра съобщението?“

Виктор Петков, Novsport.com