В края на миналия сезон три емблематични фигури за Манчестър Юнайтед – Гари Невил, Пол Скоулс и Едвин ван дер Сар - сложиха край на впечатляващите си кариери като футболисти на „червените дяволи”. Първите двама бяха част от знаменитата генерация на Юнайтед, спечелила требъл през 1999 г. Единствено Райън Гигс от това златно поколение остана в настоящия състав на тима. Афишираха се амбиции за подмладяване на тима, като бяха привлечени Давид де Хеа, Фил Джоунс и Ашли Йънг, а от наем в Уигън се завърна и Том Клевърли, впечатлил с екипа на „Латикс” през миналия сезон. Определено новият сезон започна много обещаващо за Ман Юнайтед след постигнатия с много дух и характер обрат срещу градския съперник Сити за „Къмюнити Шийлд”.
В първите мачове от шампионата рекордьорът по шампионски титли в Англия играеше с много настроение, играеше бързо, комбинативно и атакуващо. Изведнъж обаче всичко се промени и вместо тимът да продължи в същия дух се стигна до сериозен упадък, което се отрази и на резултатите на „червените дяволи” – в последния месец от 6 мача, Юнайтед постигна едва 2 победи (срещу Оцелул и Норич), записа 3 равенства и отнесе един исторически шамар от Ман Сити с 1:6.
Повратен момент в представянето на гранда от Манчестър се оказа травмата на Том Клевърли, която младокът получи в двубоя с Болтън преди около 6 седмици. До онзи момент 22-годишният полузащитник бе истинско бижу в средата на терена за „червените дяволи”. Той правеше връзката между защитата и нападението на тима. Неговото качество да задържа топката, да я разпределя и да дирижира цялата халфова линия бяха безценни за Юнайтед и резултатите бяха налице. Контузията на Клевърли принуди мениджъра сър Алекс Фъргюсън да разчита на двама измежду Карик, Андерсон и Флечър в повечето срещи на отбора във Висшата лига. Не че тези са лоши футболисти, но когато си в Манчестър Юнайтед, се изисква много повече. Срещу сравнително стройно организирани отбори като Ливърпул, Стоук и Базел, шампионите на Англия изпитваха сериозни затруднения. Дори Норич можеше да измъкне нещо на „Олд Трафорд” ако „канарчетата” на Пол Ламбърт не бяха пропуснали на няколко пъти от чисти позиции, когато имаха числен превес в половината на Юнайтед, което не говори никак добре за халфовата линия на тима.
(70).jpg)
Естествено, не може да се обвиняват единствено и само полузащтниците на 19-кратните шампиони на Англия. Защитата също не е на особено високо ниво. Фъргюсън упорито налага млади момчета, прекроява дефанзивния си вал непрекъснато и поставя бранителите си на различни позиции с цел да намери оптималния вариант на своята отбрана. Изненадата в неделния сблъсък със Сити бе отсъствието на Фил Джоунс от титулярната единайсеторка. Джоунс прави страхотен сезон до момента и смело може да се твърди, че е най-добрият защитник във Висшата лига от началото на първенството. Той е полезен навсякъде в защитата, а може да играе и като опорен полузащитник. Джони Евънс също се налага сериозно в селекцията на Фъргюсън, но не оправдава доверието на своя мениджър до този момент. Все още е податлив на грешки, а за червения му картон срещу Сити може и да не бъде обвиняван толкова сериозно, макар че ако не бе оставил отбора си с човек по-малко, дори резултатът да бе станал 0:2, щеше да има достатъчно време за по-добър резултат за Юнайтед в края на срещата. Крис Смолинг е непостоянен, но е изключително талантлив играч с потенциала да се превърне в основен стълб в защитата на своя тим. Смолинг за кратко време извървя пътя от седмодивизионния Медстоун Юнайтед до Манчестър Юнайтед. Колкото до стария боец Рио Фърдинанд, той е вече на годинки, контузиите го спохождат по-често и лека-полека започва да се оттегля от бойното поле. Неманя Видич този сезон има малшанса също да получава доста травми, но при завръщането си ще даде стабилност и спокойствие в отбрана.
Офанзивната мощ се води от вездесъщия Уейн Рууни, подпомаган от Дани Уелбек, който още през лятото загатна, че е в много добра форма и затвърждава това и през сезона. Хавиер Ернандес навлезе с гръм и трясък на сцената през миналия сезон и макар сега да не се представя толкова убедително, той все още умее да решава мачове в последните минути. Ашли Йънг и Нани носят на гърба си тежестта да вкарат острота по крилата на „червените дяволи”. Може да се каже, че се справят, но въпреки това за успех най-вече на международна сцена се изисква още по-добро представяне от двамата.
Нашият Димитър Бербатов вече явно не влиза в плановете на мениджъра и ще е добре да напусне Юнайтед още през зимата. Берба нито пасва на схемата на игра на отбора, нито е във форма, така че се явява излишен, колкото и неприятно да е това за българските фенове.
(58).jpg)
Между другото специално внимание заслужава стражът на Ман Юнайтед Давид де Хеа. Испанецът започна неубедително сезона, но в последните мачове се утвърди като страхотен вратар, изваждайки невероятни положения пред своята врата. Да, той има какво още да учи при позиционирането си при центрирания в наказателното поле и при ударите от далечна дистанция, но бъдещето пред едва 20-годишния вратар е светло.Сър Алекс Фъргюсън започна процеса на подмладяване на своя тим в началото на сезона, но този процес в никакъв случай няма да е бърз и евентуален неуспех в края на Висшата лига или Шампионската лига не трябва да се приема като края на света от привържениците на „червените дяволи”. Великият мениджър Фъргюсън иска да сглоби един солиден състав, който да се превърне в бъдещ европейски и световен властелин, но се изисква време - може би един или два по-неуспешни сезона. Бързият успех, който се постигна в първите мачове, заблуди много хора, но сега, когато Манчестър Юнайтед записа серия от неубедителни резултати, ще намали до известна степен очакванията към отбора. Завръщането на Том Клевърли е от съществена важност за реализацията на грандиозния проект, който готви Фъргюсън. Проект, който може да превърне Юнайтед в най-добрия отбор в света за дълги години.
