Изявление на Тръст "Синя България"

Във връзка с официалното изявление на ПФК „Левски“ АД относно извършената крупна промяна в процентното разпределение на акциите, формиращи капитала на дружеството между неговите акционери и най–вече във връзка с обявеното включване на г-н Даниел Боримиров като „втори по ранг“ акционер, Управителният съвет на Тръст „Синя България“ представя на вниманието на всички свои членове и симпатизанти и цялата „синя общност“ следното становище:

 

Считаме за крайно неприемливо и недопустимо контрола върху мажоритарния пакет акции, формиращи капитала на дружеството, да бъде обект на прибързани разпоредителни действия от страна на лицата, които разполагат с него.

Не можем да приемем изтъкнатите аргументи за целесъобразност на извършената промяна със сключването на един рекламен договор, каквито и да са неговите финансови параметри, както и очакваните от него търговски или други изгоди за клуба.

 

Твърдо вярваме, че привилегията да разполагаш с правото да влияеш и да определяш бъдещето на най–обичания български клуб е преди всичко чест за когото и да било и тази привилегия е неразривно свързана с носенето на една изключително голяма отговорност пред цялото българско общество.

 

При поемането на контрола върху мажоритарния пакет акции на дружеството, г-н Спас Русев представи пред „синята общност“ своите стратегически намерения за реализацията на една цялостна, мащабна и широкообхватна инвестиционна и управленска стратегия, резултатите от която трябваше да бъдат изразени в един сигурен и устойчив растеж на клуба в краткосрочен и дългосрочен план.

 

Като гаранция за реализацията на тази стратегия беше посочена готовността на мажоритарния собственик да ангажира крупни по размер инвестиционни потоци в дейността на дружеството, които посредством прилагането на една ясна и аргументирана визия за правилното им, рационално и целесъобразно разходване, да послужи като гаранция за бъдещия просперитет на клуба.

 

Първата стъпка на новия мажоритарен собственик при поемането на контрола върху основния пакет акции беше да се премахне напълно модела на управление на клуба, характеризиращ се с участието в неговия оперативен управителен орган на трима представители на организациите на привържениците на отбора, няколко изявени обществени личности и клубни легенди.

 

Мотивите за тази стъпка бяха, че бъдещото управление ще залага на изключително стриктен професионален подход и предвид очакваното значително инвестиране на свежи средства от страна на новите собственици, същите ще се възползват от правото си да упражнят строг и непосредствен контрол върху управлението на тези инвестиции, без да бъдат „притеснявани“, „съветвани“ или „държани отговорни“ за своите решения от субекти, които не вземат участие във финансирането на отбора.

 

Многократно се прокрадваха съмнения за ролята и правото на организациите на привържениците да участват в Управителния съвет на клуба, при положение че същите не поемат конкретна отговорност за финансирането на неговата дейност.

 

Само няколко месеца по–късно, като „втори по големина“ акционер в клуба е обявен г-н Боримиров, което налага да зададем публично следните въпроси:

 

1. Какви по размер финансови средства и в какви срокове се ангажира да инвестира в дейността на клуба втория след г-н Русев акционер г-н Даниел Боримиров?

 

2. Какъв е произхода на тези средства и при какви условия ще бъдат инвестирани те в дружеството – безвъзмездно или срещу определени насрещни задължения от страна на клуба?

 

3. Във връзка с отправения публичен апел от страна на г-н Боримиров за събиране на 12 милиона лева от страна на привържениците, които да бъдат предоставени безвъзмездно на клуба – това ли е инвестиционната програма на новия крупен акционер за финансиране на дружеството и ако да, счита ли че при нейната реализация привържениците биха разполагали с правото да придобият сами контрола върху акциите на ПФК „Левски“ АД, като негов най–крупен и значим инвеститор?

 

4. Счита ли г-н Русев, че преодоляването на едни или други формални законови пречки пред подписването на един рекламен договор, макар и с огромно значение, е достатъчно основание за разпореждане с голяма част от акциите на клуба и осъзнава ли възможните последствия от предприетия от него акт?

 

5. Значението на предприетото от г-н Русев действие следва ли да се разглежда като ясен знак за готовност от негова страна да отстъпи контрола върху мажоритарния пакет акции в капитала на дружеството на трети лица, респективно като знак за неговото оттегляне?

 

6. Извършеното прехвърляне на акции има ли насрещни финансови измерения и ако има такива, какви са те по размер, а в случай че няма, каква е мотивацията на г-н Русев да се раздели безвъзмездно с един финансов актив за милиони, поемайки риска от загуба на ефективен контрол върху този актив?

 

В заключение искаме да уверим всички левскари, че задаваме тези въпроси, единствено водени от загриженост за съдбата и бъдещето на любимия ни отбор, като вярваме, че техните отговори вълнуват всеки, който искрено обича Левски.

Декларираме публично, че нямаме намерение да предизвикваме конфронтация с г-н Русев или г-н Боримиров, когото считаме за един от най–значимите футболисти в историята на Левски.