Изповедта на един неуспял треньор

Novsport.com продължава да дава трибуна на всички, които имат желание да изразят мнение, позиция или просто да споделят впечатленията си по всички теми, свързани със света на спорта.

Следващият прелюбопитен разказ ни бе изпратен от наша читателка, пoдписала се като Диляна. Ако желаете и вашите материали да станат достояние до спортната общественост чрез нашия сайт, можете да ни намерите ТУК!

Публикуваме разказа на Диляна без редакторска намеса:

Преди няколко дни най-успешният български треньор през последното десетилетие за пореден път беше разобличен в некадърност от свой български колега. За пореден, със сигурност не и последен път… За всеки фен на български спорт е болезнено да чете подобни статии, интервюта, коментари, в които с лека ръка се принизяват успехи, постигнати с цената на големи усилия и лишения. Затова следващите редове се посвещават с тъга и уважение на онези велики български треньори, успели да създадат с огромен труд цели школи и шампиони, но неуспели да се опазят от отричането и публичното охулване в собствената си родина. С благодарност за високите критерии, които задават с поведението си, за примера как се отстояват принципи и лично мнение, за това, че докато други се стремят към златната среда, те виждат пред себе си само върха и са готови да извървят пътя към него… Успелите по трудния начин - хората, от които България толкова много се нуждае…

Изповедта на един неуспял треньор

Аз съм треньор. В момента се занимавам с даване на мнения. Понякога ми плащат за това, друг път го правя и без заплащане. Отвреме навреме се връщам към треньорската професия, но вече не ми е основно занимание.

Някога си пожелах да стана велик треньор и зачаках. Няма начин, ако силно желаеш нещо то да не се случи! Взех едно столче, за да ми е по-удобно и започнах да мечтая по цял ден. Ходех за по няколко часа в залата, колкото да си начеша крастата. Стриктно следях да не се претоварвам – тепърва ме очакваха големите успехи и не исках да се преуморявам излишно. Когато ми омръзнеше да седя, си лягах и продължавах да мечтая, докато не ми се приспи. Преди сън отново си пожелавах на ум да стана голям треньор – да не възразят случайно Висшестоящите сили, че не съм го искал достъчно силно и от сърце! Спях непробудно цяла нощ – винаги съм смятал, че здравият сън е от съществено значение, за да си добър в треньорската професия. Веруюто ми беше – ден без тренировка може, нощ без здрав сън – не!

Чаках всяка Коледа с трепет – нали по Коледа се случват чудеса. След това чаках Нова година и задължително пъхах в баницата късметече с надпис: “тази година с отбора окръжен шампиoн, догодина – световен хегемон”. Ако не ми се паднеше, посрещах и китайската нова година с баница. За рождения ден също си пожелавах с цялото си сърце и душа да стана велик треньор. И така година след година, рожден ден след рожден ден…

Винаги прекрачвах прага на дома си първо с десния крак за късмет и внимавах черна котка да не ми мине пътя.

Ходех на църква всеки ден и дори си купих две икони (беше промоция – двама светци на цената на един). И пред двамата се молех и палех свещ.

За всеки случай отидох и при ходжата. Молитвата си е молитва, но реших да изпробвам и силата на магията, белким се преборя с конкуренцията. Целта оправдава средствата! Гледах отстрани и ми се стори, че на някои колеги подейства и кариерата им тръгна надолу, обаче, знам ли – други успяха да постигнат успехи. Чудех се защо, ама чак задълбочени анализи не съм правил. Никога не са ми били по сърце. И като треньор винаги съм ги избягвал – за какво да анализирам загубен мач? Гледах напред. Ясно е, че за всяка загуба виновни са играчите. Казвах им да се стягат, да не се предават никога, да се борят до последно, а те накрая ми се оплакваха, че не са очаквали съперникът да бъде толкова силен. Някои от тях мрънкаха, че имало треньори, които анализират играта на противника. Е, хайде сега, аз си нямам отбор на главата, та и за противниковия да мисля… Щом са загубили мача, значи не са искали достатъчно силно да го спечелят… Точка!

Докато чаках, отидох няколко пъти при врачка. Tя ми каза това, което исках да чуя – давало ми се да постигна грандиозни успехи, ама трябвало да почакам още малко. По нейно предписание дори си варих отвара от билки и казвах някакви заклинания точно в полунощ – така бях сигурен, че правя всичко, което е по силите ми, за да осъществя мечтата си. Успокоих се и отново зачаках…Седях си на столчето, люпех семки, мечтаех силно, поразкършвах се отвреме навреме в залата, колкото да поддържам форма и знаех, че звездният ми миг наближава. Даже се отказах да тренирам отбора си – беше безперспективен, а и вече не ми се занимаваше с дребни риби. Бях готов за големи дела.

Като наближи петдесетият ми рожден ден започнах да се поизнервям. Вече няколко десетилетия се молех неуморно на всички земни и небесни сили, а мечтата ми да стана велик треньор още не се беше сбъднала. Нали уж, когато много силно желаеш нещо цялата Вселена ти съдейства то да се случи. За толкова години все някой ангел, самодива или караконджул можеха да ми помогнат, след като Господ не пожела. Почувствах се излъган и реших да тегля една майна на цялата Вселена. И на колегите си. Станах мрачен и направих първия задълбочен анализ през живота си. Беше разтърсващ - осъзнах вината и грешките на всички околко мен, за да не постигна големи успехи. И тогава усетих, че правенето на анализи ми се удава. Започнах да давам интервюта и да пиша коментарни статии – търсеха ме, защото не се притеснявах да анализирам работата на колегите си и да ги оценявам. След толкова години в професията, имах самочувствието да го правя. И така най-после открих призванието в живота си – да критикувам! Почувствах се истински удовлетворен от себе си. Майната им и на положителното мислене, и на мечтите. Отричането ми носи удоволствие. Щастлив съм!

П.П. Наскоро сънувах един сън. Говореше ми някакъв глас – представи се за Съвест. Не познавам такъв в реалния живот. Започна нахално да ми задава странни въпроси и не изчакваше моите отговори:

“Докато мечтаеше работеше ли за успеха? Всъщност от работа остана ли ти изобщо време да мечтаеш?

Посрещна ли поне веднъж Нова година и Коледа разделен на хиляди километри от семейството си? Прекара ли поне един рожден ден далеч от близките си хора, заради мач на другия край на света?

Имаше ли моменти, в които не чувстваше от умора ни десния, ни левия си крак, та какаво остава да мислиш с кой от тях ще пристъпиш прага на дома си?

Имаше ли нощи, в които умората те караше да заспиш, преди да ти остане време да си пожелаеш нещо хубаво?

Преживя ли поне една безкрайна безсънна нощ, в която само чакаш да съмне, защото вълнението, притеснението и чувството за отговорност не ти дават мира?

Всъщност усети ли поне веднъж смазващото чувство за отговорност пред състезатели и публика?

Прониза ли те погледът на играчите, които искрено ти вярват?

Изпита ли тежестта на доверието към теб и страха, че може и да не го оправдаеш?

Кога за последно претърпя загуба и обвини първо себе си за нея?

Разбра ли, че имаш право да помолиш Господ за помощ, само ако преди това си минал през ада на съмнието и безкрайните монотонни тренировки?

Осъзнаваш ли, че успелите по трудния начин хора не си завиждат един на друг, понеже знаят, че няма за какво?”

Събудих се, защото гласът крещеше доста силно и ми нарушаваше спокойния сън. Пуснах си телевизора и бързо се унесох. Този път спах дълбоко и непробудно, както съм го правил през целия си живот. И макар че вече не съм треньор, здравият сън продължава да е важен за мен, защото всеки ден имам да пиша коментари и да давам интервюта. Трябва да съм в добра кондиция. Работя на хонорар… С един от тях си купих голяма икона със златен обков. Двете малки оставих в мазето – и без това нямах никаква полза от тях.