Футболните фенове зоват: Да на пиротехниката и не на цензурата по стадионите!

 

 

1.Да се легализира пиротехниката използвана от организирани членове на фен-клубовете на футболни срещи при следните условия: да е закупена от лицензиран търговец, да се направи инструктаж по безопасност от компетентни органи/КОС на МВР/ или други квалифицирани лица; да се съгласува ползването й със съответния футболен клуб; да се ползва само на открити спортни площадки и да не се допуска хвърляне пиротехнически средства по пистата и терена.

 

2.Всячески да се улесни посещението на деца /лица под 18 години/ на футболни мачове с евтини или безплатни билети, като се прилага вечерния час на Закона за закрила на детето: всяко дете до 14 години да бъде допускано самостоятелно на футболен мач, или друго спортно мероприятие, стига същото да завършва до 20.00 часа, всеки младеж от 14 до 18 години да бъде допускан самостоятелно на спортно мероприятие стига същото да завършва до 22.00 часа.

 

3.Да не се въвежда какъвто и да е вид цензура на футболните стадиони и да не се приемат за меродавни разни препоръчителни списъци на чуждестранни неправителствени организации, които са напълно чужди на футбола в България. По Конституция  и на феновете се полага правото на свобода на словото, на творческа изява, творческа свобода и творческа интерпретация, така както се полага на всички останали граждани. Засегнатите страни да търсят правата си в съда по съответния ред.

 

4.Да не се увеличават глобите. До този момент държавата е нехаела и изобщо не е събирала своите задължения по този закон, вероятно и по много други направления, за което не са виновни лицата санкционирани по ЗООРПСМ. И сегашният размер на глобите, стига стриктно да се събират или при неплащане да се заменят с обществено полезен труд, биха изиграли своята превъзпитателна роля и превенция срещу бъдещи нарушения. За обикновените български граждани глоби от 100, 200, 500 и 1,000 лв. по сегашния закон не са никак малки, стига ефективно да се плащат. Предложените от МВР стойности изглеждат подозрително завишени спрямо ниските санкциите за далеч по-сериозни нарушения и престъпления. Не бива да се допуска безогледно увеличавани на глобите като форма на изместване на реалните и сериозни проблеми в обществото към нарушенията на спортни мероприятия, които са относително маловажни.

 

5.Да се регламентира стюардската дейност като вид охранителна дейност на спортно мероприятие, за да се даде истинска алтернатива на спортните клубове за подобряване на организацията на спортни мероприятия.

 

6.Недопускане на неразумни и лобистки обосновани ограничения при организиране на спортни мероприятия, и по-специално футболни срещи, които неимоверно затрудняват спортните/футболните клубове, вкарват ги във война със своите привърженици и целят някакво социално експериментиране за промяна на профила на традиционната футболна публика в България.

 

 

 

На книга държавата има развитието на спорта за свой приоритет като форма за създаване на здрава нация, на деца и млади хора със здравословни навици на живот и ценности като дисциплина, амбиция, трудолюбие, уважение. Тези неща обаче остават само теоретични пожелания докато държавата не влезе в своята роля и не създаде материална база и условия за практикуване на спорт и футбол след най-широк кръг български граждани, и най-вече деца и млади хора. Почти на 100% собствеността на спортните обекти, и на футболните стадиони, е държавна и общинска. Държавата е изоставила от години тези обекти и с много сложни и дълги процедури може евентуално да разреши на частен клуб/фирма да инвестира за подобряване на спортната инфраструктура. От тази ситуация произлизат непрекъснати кърпежи и козметични ремонти от страна някои футболни клубове през последните 15 години, от които не произлиза нищо особено като краен ефект, а клубовете влагат значителни за техните възможности средства. На общините, които имат воля и желание да подобрят спортните си бази, не се отпускат достатъчно средства. Във всяка развита европейска страна общините са основен инвеститори в спортните обекти, поддържат ги в отлично състояние съгласно разпоредбите на държавата за функционалност, сигурност и безопасност, а спортните клубове плащат наем. Този наем се определя от професионалния статут на един спортен клуб, от неговите реални финансови възможности и от броя на зрителите, които привлича. Колкото по-надолу се върви към аматьорските клубове, толкова по-малък или направо символичен става наемът. Навсякъде деца и ученици ползват общинските спортни бази безплатно като част от общинската социална дейност. В България обстановката със спортните бази, с малки изключения, е направо трагична. Недопустимо е и непрекъснатото прехвърляне на отговорността между общински комисии по лицензиране, Министерство на спорта, футболните клубове и БФС. Който е собственик, той ще поддържа базата съгласно разпоредбите на закона и лицензирането следва да се осъществява от безпристрастна национална комисия, а не от комисии по места. В момента се чакат  частни клубове/фирми, които да инвестират или чрез концесия, която е по силите на много малко икономически субекти, или на базата на публично частно партньорство, при което отново държавата прехвърля цялата финансова тежест и риск върху частния бизнес. Същевременно държавата поддържа не малък бюрократичен апарат в Министерството на спорта и в общините, който с нищо не допринася за развитието на спорта. Във времена на икономическа криза и рецесия е малко вероятно частни фирми да рискуват с инвестиции във футболни стадиони и терени, тъй като възвращаемостта на средствата е изключително бавна. Много често дори няма никаква финансова възвращаемост, защото това е чисто социална инвестиция в здравето и бъдещето на нашите деца, и тя е по-важна от всякаква икономическа изгода. Затова предложението на Сдружението на футболните привърженици е държавата и общините да станат основни двигатели за реновиране, поддръжка и изграждане на нови спортни и футболни съоръжения като се използват всички възможни европейски фондове. Настояваме всяко българско училище, дори и в най-малките населени места, да бъде снабдено с мини игрище с изкуствена трева в непосредствена  близост. Няма друга такава държава и общини в ЕС, които да инвестират милиони само в пътна инфраструктура, водопроводна и канализационна мрежа, пречиствателни станции и да не са построили един чисто нов стадион, пък макар и селски. Дори Република Македония, която е с несравнимо по-малки икономически възможности, по-малобройно население и не е член на ЕС, построи преди няколко години чисто нов модерен стадион за 30,000 зрители.

 

Друг важен проблем, който има неадекватна законова уредба, е състоянието на така наречените професионални футболни клубове. През 1998г., когато те бяха принудени да се пререгистрират от сдружения с идеална цел в търговски дружества се извърши една не добре обмислена трансформация, която постави случайни, неопитни, или нарочно поставени лица със задкулисни интереси нямащи нищо общо с футбола, в позицията на „собственици” на едни от най-популярните и обичани футболни клубове. Така беше „капитализирана” и препродадена историята, традициите, духа на много футболни клубове, които в момента са напълно обезличени вследствие на некомпетентно управление и корупционни и криминални интереси. Трябва да се потърсят законови форми за връщане на обществения контрол върху управлението на футболните клубове и особено върху тези, които се възползват от общински средства, ползват безплатно общинска собственост или са им дадени при изключително благоприятни условия за ползване търговски площи, концесии и др. В момента в много европейски страни, тече процес на връщане на футболни клубове на феновете, на гражданската общност и на общините, защото в голямата си част спортът и футболът са най-вече със социална насоченост, а не с комерсиална.

 

 

От десетилетия България акцентира и финансира най-вече развитието на индивидуалните спортове. Резултат от това са забележителните постиженията на десетки талантливи спортисти, донесли огромна спортна слава за нашата иначе  скромна Родина. Това беше търсен пропаганден ефект от някогашната политическа система пред очите на целия свят и особено на Запада. За съжаление старите специалисти си отиват един по един, други заминаха в чужбина, унищожи се българската школа в много спортове, а сега спортните училища са бледо копие на онези, които сме имали някога. Държавата обаче продължава по инерция да финансира основно индивидуални спортове, които все повече участват в различни състезания само на един гол олимпийски принцип, без никакъв шанс за успех. Извън традиционните, нароиха се и многобройни спортни федерации, които развиват спортове познати на 50 човека, и които също се наредиха на хранилката на Министерството на спорта. Парадоксално е и противоречи на всякаква логика и здрав разум, но:

 

-Министерството на физическото възпитание и спорта не разпределя никаква финансова субсидия за развитие на юношеския и аматьорски футбол с обяснението, че футболът си имал пари и сам трябвало да се оправя; всяка друга спортна федерация обаче получава държавна субсидия; същевременно в България има регистрирани около 36,000 състезатели по футбол от всички възрастови категории, в десетки пъти повече от всички спортове без баскетбол и волейбол;

 

-Спортният тотализатор, който също бележи много сериозен ръст на печалбите в последните години, не разпределя нито лев за аматьорските футболни клубове; парите отиват в Министерството на спорта, захранват многобройните спортни федерации, разни работнически и ученически спортни асоциации, частни клубове с находчиви собственици-бизнесмени; но аматьорските футболни клубове, които участват в различните футболни първенства, са отрязани от тези пари и могат да получат средства, само ако участват в някакъв проект или програма. Любовта към футбола се утвърждава във футболен клуб с име и история, колкото и скромна да е тя, а не в разни показни и еднократни събития.

Сдружението на българските футболните привърженици настоява за цялостна промяна на политиката на държавата в сферата на спорта, като се даде приоритет на колективните спортове, които изграждат истинския дух на нацията, и най-вече футбола като безпрецедентен социален феномен в световен мащаб. Жалко е, че през 2013г. българската държава все още не осъзнава този факт.

 

 

 

Сдружението на българските футболните привърженици се обявява срещу политики от всякакъв характер, които целят:

 

-разрушаване на семейни ценностите и открита или прикрита пропаганда на хомосексуализъм;

 

-отношение на държавата към децата, което ги превръща в обект на социални експерименти с ляво либерален характер, и което нарушава основни принципи и традиционни разбирания на нашия народ за отглеждане и възпитание на децата си;

 

-обезличаване на историческата памет на нашия народ и рушене на българското национално достойнство;

-допускане на морален упадък, чалгизиране и провокативни антибългарски мероприятия и влияния в българското училище, българското образование, българските  медии, българското изкуство;

 

-недопустимото постоянно пренаписване на българските учебници в антибългарски дух и за пропаганда на ляво либерални и космополитни идеи насочени срещу националната идентичност и традиционното вероизповедание Източно православие;

-заличаване на традиционния културно-историческия профил на българските села и градове;

Футболните привърженици са често в непримирим конфликт с органите на реда по ред причини от исторически, социален и организационен характер. Сдружението на българските футболните привърженици счита, че само когато МВР заслужи признание на цялото общество като гарант на законността, равенството на гражданите пред закона, опазването на националната сигурност и активно защитава от посегателства имуществото, здравето и живота на обикновените хора, то ще се ползва със същото доверие и уважение и сред футболните привърженици. Компетентността, професионализмът и безпристрастността на служителите на МВР занимаващи се с охрана на спортните мероприятия и превенция на футболно хулиганство са единственият начин да се постигне по-добра организация на охраната на тези футболни срещи, за които се прецени, че полицията е безусловно необходима. Необходимо е цялата дейност да се ръководи и координира от национален координатор от страна на МВР, който има право да налага определени стандарти на работа и отношение към феновете на регионалните дирекции, за да не действа всяка сама за себе си, без да се съобразява с някои общи правила. Докато не се наложи един централизиран подход по тези проблеми, много трудно ще се постигне напредък.

Много често футболните срещи от аматьорския ешалон са съпътствани с повече проблеми по сигурността отколкото тези на професионалния футбол и там полицията я няма, защото футболните клубове трябва да плащат, включително и за детско-юношески мачове съгласно политика на МВР от 2010г. Средствата обаче на тези клубове са изключително ограничени, тъй като техните мачове са с вход свободен и са почти без никакъв бюджет. Предложението на Сдружението на българските футболните привърженици е МВР да не бяга от своята обществена отговорност и да поема охраната в рамките на своите правомощия по охрана на обществения ред, защото много често тези мачове в малките населени места са обществено значими събития като например събори, панаири, чествания. Това също би била една подходяща форма държавата да подкрепи развитието на аматьорския спорт, и по-специално футбола.

 

Сдружението на българските футболни привърженици ще търси политическа подкрепа за реализирането на тези цели като участва активно в обществения дебат, оказва обществен натиск и организира всички форми на граждански протест разрешени от закона.