Много от футболните президенти, треньори и фенове чакат в отборите им да заиграят звезди и доказани футболисти. Къде обаче се създават и обиграват шампионите се видя от филма за пътя на звездите на България от 1994г. – Средец, Генерал Тошево, Великотърновско, Видин, Марица - Пловдив, Харманли и т.н. Това залитане за привличане на недоказани, „куци” и „слепи” чужденци обезличава труда на футболните деятели в българските юношески клубове в столицата и провинцията. С лека ръка се подминава труда в школите на Славия, Берое, Попово, Търговище, Видин, като не малко средства влагани от президентите отиват в джобовете на футболните посредници за доставка на световно неизвестни „недоразумения”. Къде останаха шампионите от „Славия” София – набор 1990, Христо Габаров, Никола Салваджиев в „Миньор” Бобов дол и Вили Колев във „Витоша” Бистрица, бронзовите медалисти от „Берое” – набор 1989 Ники Янков и Гошо Вакавлиев в „Розова долина”, шампиона от Левски Руйчев в „Пирин” Разлог. Защо не се погледне в аматьорските групи където играят не малко млади, талантливи и качествени футболисти, готови за професионалния футбол, например видинската футболна школа е представена с качествената си селекция в отбора на „Ботев” Димово, който тази година е хитът на „северозапада”.
В „Ботев” Димово впечатляващи игри направиха двадесет и три годишния вратар Руслан Стефанов – юноша на голямата вратарска школа на „Славия”, юношата на бронзовия отбор на „Вихър” Горубляне – 1987г. – Йордан Йовчев – „Джони”, юношата на „Литекс” 1990г. Александър Соколов, доказания футболист Боби Войков – юноша на „Волов” и доказаните видински футболисти Генади Начев, Генади Петров, Иван Иванов, Николай Никифоров, Чавдар Ценков – които са лицето на Видинската школа с президент инж, Жоро Василев.
Качеството на футболните игри в аматьорските групи, въпреки липсата на пари бавно се повишава. Любовта на хората към футболната игра най-добре се вижда на мачовете при аматьорите. Посещаемоста на аматьорските мачове е по-висока дори и от мачове в „А” ПФГ, това е така защото мачовете са истински, а изпълнителите талантливи.
Кой от президентите ще инвестира в тези не „шлифовани футболни диаманти” е въпрос на преценка и далновидност, само футболисти минали през трудния, но единствено правилния път от „долу на горе”, знаят цената на победата и значението и тежестта на емблемата на професионалния клуб!
Петър Стефанов, читател на Novsport.com
