След като Ботев Пловдив започна неубедително представянето си в Б група с една победа и три поредни равенства, духът на недоволството завладя не малка част от Ботевистите. Гласовете на недоволство бяха насочени, както към Петър Хубчев, така и към Марин Бакaлов. Призиви за оставки, бунтове и партизански действия бяха част от настъпилия смут около бирената фабрика. На 13.09.2011 г. късно вечерта Баклаов и Хубчев дадоха обширно интервю, което беше по инициатива на феновете, а въпросите към двамата бяха събрани от фенския форум на канарите.
От думите, които прозвучаха в ефира на онлайн Бултра телевизия стана ясно, че начело на клуба седят хора, които искат да изградят нещо трайно, стойностно и запомнищо се, хора с визия и идеи за бъдещето. Нещо, което не се бе случвало на Ботев от дълги години. Показателни са думите на Хубчев: "От 200 или от 300 деца, дай боже, 10 или 20 добри футболисти да излезнат. Но голямата цел, според мен е - 200 нормални хора да излезнат. Хора, които ще имат един нормален живот, един здрав живот . Ще могат да говорят нормално и ще се интересуват от неща, които ще подобрят живота на нашето общество". Само заради тези си думи Хубчев заслужава уважение. В днешно време хората с подобно мислене са малко и ние трябва да ги ценим и наградим с доверие. Именно поради тази причина, временните резултати не трябва да са най-важни за феновете, защото е по добре да стиснеш зъби сега и да се радваш след време на нещо истинско и изстрадано, нещо което си мечтал и искал с цялото си сърце.
От думите, които прозвучаха в ефира на онлайн Бултра телевизия стана ясно, че начело на клуба седят хора, които искат да изградят нещо трайно, стойностно и запомнищо се, хора с визия и идеи за бъдещето. Нещо, което не се бе случвало на Ботев от дълги години. Показателни са думите на Хубчев: "От 200 или от 300 деца, дай боже, 10 или 20 добри футболисти да излезнат. Но голямата цел, според мен е - 200 нормални хора да излезнат. Хора, които ще имат един нормален живот, един здрав живот . Ще могат да говорят нормално и ще се интересуват от неща, които ще подобрят живота на нашето общество". Само заради тези си думи Хубчев заслужава уважение. В днешно време хората с подобно мислене са малко и ние трябва да ги ценим и наградим с доверие. Именно поради тази причина, временните резултати не трябва да са най-важни за феновете, защото е по добре да стиснеш зъби сега и да се радваш след време на нещо истинско и изстрадано, нещо което си мечтал и искал с цялото си сърце.
Разрухата през изминалите години принуди Ботев да тръгне от кота нула, а пътя към върха е бодлив и тесен, осеян с хиляди капани и въпросителни. „Ний пак ще бъдем на върха, това е нашата съдба”, така се пее в една от песните на агитката. Това може да стане само и единствено с вяра, борба и безрезервна подкрепа на Бултрасите.
В навечерието на 100 годишнината на Ботев Пловдив, няма място за съмнения и обвинения. Клуб и привърженици трябва да са като един юмрук, да се борят заедно за това, техните деца един ден с гордост да се нарекат Ботевисти. Нека този юмрук да удари силно още на 17.09.2011 в Бургас, там където футболът също е в сърцата на хората, там където феновете ни разбират, защото имат сходна съдба, там където има уважение и респект а не плюнки и псувни.
Напред Ботев!!!
Иван Манев, читател на Novsport.com
