Жозе Моуриньо: Титлите не ме правят щастлив

Жозе Моуриньо е ус­пешен лидер, признат мотиватор и човек, който умее да изгражда отбори. Неговата цел е винаги да печели. Знае как да нало­жи собствения си стил. Също така обича да всява напрежение и да из­ненадва. Какво точно означават термините "тактика" и "страте­гия" във футбола според него? "Стратегията се отнася за точен момент или конкретен мач. Такти­ката се гради дълго, с много трени­ровки и работа. Това е моделът, принципите. Представете си, че искам Челси винаги да пресира, да блокира опонентите. Основната тактика се изгражда от 20 базови компонента. Когато вратарят е с топката, късо или дълго подаване ще избере? Това е част от такти­ката. Когато противникът владее топката в центъра на терена, къ­де отиват нашите играчи? Когато нападателят се придвижва до определена зона, защо го прави? То­ва са елементи от тактическия модел. Те са като ДНК на даден тим. Стратегията вече се изби­стря мач за мач. Анализираме съ­перниците и се опитваме да пре­двидим как ще играят. Защото има разлика дали ще се изправиш срещу Ливърпул на "Анфийлд" или Хъл на "Стамфорд Бридж".

Подходът няма как да е еднакъв. Базовият тактически модел е един и същ стратегията е раз­лична и зависи от контекста", обяснява португалецът.

Когато Уругвай надви Англия с 2:1 на световното първенство миналата година, Специалния не бе впечатлен от реакцията на Трите лъва след първото допусна­то попадение. "Падаха, а ако загу­беха, бяха аут. Трябваше да вка­рат. Рой Ходжсън направи две промени - Баркли и Лалана вместо Стърлинг и Уелбек. Нямаше промя­на в стратегията. Същата так­тика, същата система. Това е все едно да смениш пълна чаша с вода с друга пълна чаша с вода. Същото беше и срещу Италия. Само на­края срещу Уругвай смени чашата с шише - вкара Ламбърт вместо един от полузащитниците. Южноамериканците бяха с Кавани и Суарес напред, а Англия с четири­ма в отбрана. Когато изоставаш, а знаеш, че ти трябва поне равен, трябва да вземеш мерки. Аз лично бих извадил един от защитници­те и бих пуснал халф или напада­тел. Пак са трима срещу двама. Резонно щеше да е Бейнс да изле­зе, Кейхил да се преквалифицира в либеро. Джонсън и Джагиелка щяха да са всеки с човек. Така изненад­ваш опонента, Уругвай трудно щеше да свикне с обстановката", категоричен е Моуриньо.

"Рой, както и Висенте дел Боске, са традиционалисти. Не обичат резките промени. Но няма логика - Испания губи, влиза Торес, излиза Диего Коста. Чаша за чаша. Защо? Нека са заед­но на игрището. Някой ще каже, че Испания си има собствена философия, но това са глупости. Ако не работи, промени нещо", отсича Жозе.

Беше смешно, когато миналия сезон той си позволи да критикува Сам Алардайс, че играе "футбол от 19-и век". Тогава ултрадефанзивният Уест Хем измъкна точка от Челси. Смешно е, защото, ако има човек, който не би се посвенил да заложи на праисторически футбол, за да спечели, това е Жозе Моуриньо. В частен разговор мениджърът на сините ми призна, че подходът на Големия Сам всъщност е бил правилен.

„За мен е много важно непрекъснато да се търси развитието според стандартите си, Испания ве­че не е това страшилище, което беше. Хората свикват със стила им и ги настигат. И това е нор­мално. Защото, щом постигаш ус­пехи, всички те следят изкъсо и изучават подхода ти. Много е лесно да се добереш до някое ви­део, да изгледаш няколко срещи. Затова не е толкова важно да имаш купи, а да се развиваш. Аз никога не съм щастлив, дори и да ликувам с някой трофей", обяснява Жозе.

Един от проблемите на модер­ния футбол, а и на обществото като цяло е навлизането на со­циалните мрежи в ежедневието. "Трябва да си луд, за да опитваш да го спреш. Това е вид забавление за играчите. Не казвам, че го одобрявам, но си длъжен да се адаптираш. Ако се опитам да

спра някой да използва Туитър,той веднага ще се оплаче на агента си, на брат си, на гаджето си. И става по-сериозен скандал. А има две неща, които не можеш да избегнеш - да гово­риш с медиите и да играеш мачо­ве. Всичко друго можеш да си по­зволиш да пропуснеш, но двубои­те и пресконференциите са задъл­жителни. Понякога има организи­рани кампании срещу клуба от страна на медиите, които ме ядосват. Иначе не чета вестници всеки ден", откровен е Мауриньо.

Той всъщност е много хитър и много правилно се самообяви за Специален още на първата си пресконференция в Челси през 2004-а. Може и да е прозвучало арогант­но, но португалецът осъзнава влиянието на медиите. А с този ход просто пренасочи внимание­то от тима към себе си. Така по­щади състезателите си от непре­станните критики, коментари, анализи. Жозе винаги се жертва в името на футболистите си - случ­вало се е дори да отстъпи място­то си в бизнес класата по време на полет, за да може някоя от звездите му да се чувства удобно и да отпочине преди важния сблъсък. По този повод не мога да не го питам дали има играч, на ко­гото се възхищава.

"Харесва ми Луис Суарес. Той е готов да умре за победата, готов е да убие в нейно име. Напомня ми на Дидие Дрогба. Дидие изглежда като уч­тиво момче и наистина не би уха­пал съперник. Но на терена е ка­то звяр. Търси успеха на всяка це­на. Такова е и моето послание към отбора ми: "Наслаждавайте се на двубоя". Те ме познават и знаят какво имам предвид. Ако загубят, няма как да се насладят. Толкова е просто", заключава Моуриньо.