Йол: Берба не става за лидер

 

 

- Когато дойдох за първи път тук, живеех в квартала Чигуел. И ми се струваше като Холивуд (смее се)... Естествено, че не е. Но както се пее в един шлагер: "Лондон е мястото". Сега живея в Ишър със съпругата си Никол и дъщеря си Марит. Това е район, който в миналото е бил ловният парк на крал Хенри VIII. В горите е пълно с елени, гледките са идилични. Това безспорно е най-доброто място за живеене. Изключително близо е до самия град, а е толкова зелено. Понякога обичам да се разхождам в Ричмънд покрай Темза, там, където живее Кийт Ричардс (б.р. - музикант от "Ролинг Стоунс") и други хора от неговия сой. Абе с една дума - невероятно е. Като поживее човек пет години тук и вече му се иска да си изкара английски паспорт. Аз поне обмислям.

 

- Как да не изпитвам! Школата на клуба е фантастична, направо е номер 1 в цяла Англия. Президентът е възможно най-добрият. Когато дойдох във Фулъм, той ми каза само едно нещо: "Човече, ето ти ключовете!" Е, всъщност ключовете сега са в изпълнителния директор Алистър Макинтош, което всъщност е доста добре, тъй като той се справя отлично със задълженията си.

 

- Вижте, общо взето, се разбирам с хората на "Крейвън Котидж". Но това тук си е стар квартал, обитателите му си имат свои разбирания. И наистина през цялото време не мога да усетя пълната подкрепа на феновете. Това е стара моя слабост. Твърде много горя във футбола и направо обезумявам, когато ми се стори, че някой не се гордее с мен и не ме приема (тупа се по гърдите). Аз съм боец, истински биткаджия и искам всеки да бъде зад гърба ми и да се бие за моята кауза.

 

- В годината, преди аз да дойда, Боби Замора вкара пет гола във Висшата лига. После, когато аз станах мениджър, също вкара пет гола. Една година е вкарал цели осем гола и това е най-доброто постижение през живота му. И тук всеки е щастлив и доволен, понеже това е Фулъм. Имаше едни други нападатели, които общо имаха четири гола на сезон. Хората си мислят, че съм ги махнал заради всичките писания по вестниците. И не разбират, че вместо тези звезди, които вкарват пет или четири гола, аз доведох тук футболисти от класата на Димитър Бербатов от Манчестър Юнайтед, на Младен Петрич, който е с над 40 мача за националния тим на Хърватия и един от най-надеждните нападатели, които съм виждал през живота си. И още - Йон Арне Рийзе, Мамаду Диара, Брайън Руис, Ритер. Може би сега имаме по-добър отбор. Но може и да греша. Вижте, за да сме в горната половина на таблицата, ни трябва някой като Дарън Бент, който гарантирано ще вкара 15-20 гола. Фулъм не е имал такъв нападател от времето на Луи Саа. Сега обаче разполагаме с Бербатов и Петрич.

 

- Не, изобщо. Това си е естествен процес. Застаряващите звезди искаха скъпи и дълги договори, нещо, което Фулъм не може да си позволи с всеки един играч. Исках да задържи Дани Мърфи, който е един от петимата най-добри в Англия на поста си през последните 5 години, но Блекбърн му предложи по-добър и дълъг контракт. Исках да запазя Клинт Демпси, но той мечтаеше за Шампионска лига. Анди Джонсън и Диксън Етуху ги изпратих с най-добрите си пожелания.

 

- От всичките, които напуснаха, единствено Боби наистина искаше да се махне. Той не обича пресата. Веднъж ми каза, че искрено мрази и феновете. Очевидно е, че и мен не ме харесва. Ето една техническа подробност от кухнята на клуба - на тренировка в първите две седмици му казах да влиза в наказателното поле, за да обира центриранията. Той ми отговори: "Оф, мразя центрирания!" Е - мрази феновете, мрази пресата, мрази центрирания, мрази мен, кажете какво да направя.

 

- Вие преценете... Бербатов не дойде във Фулъм само защото стадионът е на река Темза. Нито Петрич, Диара и останалите. Те дойдоха заради мен! Може би, независимо от всичките хули на Замора, все пак има някакъв плюс в това, че съм във Фулъм.

 

- Имахме сериозна нужда точно от такова голямо име. Понеже големите играчи като Бреде Хангеланд и Марк Шварцер започнаха да се чудят след продажбата на Демпси и Муса Дембеле: "Ехо, какво става, нима свършихме с амбициите?" Спомням си много добре, когато новината бе съобщена. Качвах се в клубния автобус и по телевизията коментаторът Чарли Никлъс съобщи, че вече всичко е официално. Точнитe му думи бяха: "Бербатов, той е от различна класа". В този миг всички в автобуса започнаха да ръкопляскат и подвикват. Във всеки друг клуб щеше да има мнозина, които щяха да завиждат или да се чувстват притеснени. Но тук не е така. Сигурен бях, че на Берба ще му тръгне, защото всички са готови да го приемат за "мъжагата". Разбира се, той не е "мъжагата", понеже е твърде тихичък. Около него нещата са всъщност изключително прости. Някои мениджъри го смятат за енигма. А колко лесно е да го разбереш - дори когато е много щастлив, той изобщо не го показва. Езикът на тялото му... Няма какво да говоря всъщност, нали аз си го познавам добре.

 

- Всеки нов играч на Фулъм трябва да попълни този тест. Специално в случая с Димитър отидох в администрацията и им казах да не го изпитват. В крайна сметка Бербатов покри теста, а от администрацията дойдоха и ми казаха: "Ето резултатите, твоят човек е невероятно общителен, истински лидер". Що за глупост! Впоследствие разбрах – Димитър попълнил отговорите на майтап. Със сигурност мога да ви кажа едно - Бербатов не е самохвалко или център на душата на компанията. Това не означава, че не обича хората. Просто и той е като мен, аз съм по-сдържан, интровертен. Различно се държа с хора, които харесвам и са ми приятели, и с тези, които знам, че не ме обичат.

 

- В интерес на истината имах сериозни очаквания, класиране в първата седмица. Но това беше преди раздялата с Демпси и Дембеле. Мислех да играя с 4-3-3, като Бербо щеше да е забит на върха на атаката, а до него щяха да са Дембеле и Демпси. И тогава - прас, Тотнъм ги взе и двамата. Сега отново градим отбора. Чух някой специалист да казва: "Топ 6, след това Евертън и Фулъм, след това останалите..." Така ли? Ами къде останаха Стоук, където има шестима нападатели, къде е Астън Вила, къде е Уест Хем, Куинс ПР, Съндърланд, които похарчиха толкова много за нови играчи?

 

- Искам да отворя галерия. Имам 350 картини. Наскоро бях в Лайпциг да си купя нови платна. Имам творби от Ню Йорк, Канада, Виена... На 56 г. съм и е крайно време да се установя и да изпълня тази своя мечта.