Уругвайската мегазвезда Луис Суарес благодари лично на Христо Стоичков за подкрепата, която Камата му оказа след инцидента от световното първенство по футбол миналата година. Нападателят даде интервю за в-к „Труд”, в което разкри, че е горд от сравненията с Модерния ляв и се надява един ден да постигне успехите на българина.
- Луис, адаптирахте ли се вече на сто процента в "Барселона"?
- Продължавам здраво да работя всеки ден за това. Когато през лятото дойдох в този велик клуб, бях наясно, че ще го правя още от първата минута тук. Аз трябва да се адаптирам към отбора, а не той към мен. Няма значение кой с какъв статут идва. Това е "Барселона"! И ако ви кажа, че до сега е било лесно, ще излъжа. Но пък ще ви призная друго - вече е... по-лесно.
- Светът все повече говори за триото на победата Меси, Суарес, Неймар. Няма ли известна ревност между вас?
- Не, това не мога и да си го помисля. Ние сме приятели, ние сме почти неразделни. Говорим си и на терена, и извън него. А това е много важно в днешния футбол, в който стресът и интригите в медиите са всекидневие. И да, някои може би искат да ни видят разделени, но за тяхно съжаление ние сме заедно и си помагаме за всичко.
- На терена какво най-често си говорите?
- Решаваме как да сменяме позициите си в нападение. Това затруднява максимално съперника в хода на мача. Безспорно Лео е фантастичен. Но той е най-силен, когато има пълна свобода на действие. И затова при организацията на играта ние правим всичко, за да му даваме свобода и да се наслаждаваме на неговия гений.
- А как вие се оправяте с Нейно величество Славата?
- Не помня да съм имал проблеми с нея. Нямах лесно детство и никога не забравям това. Ценя хубавите неща, но водя нормален и подреден живот без каквито и да било екстравагантности. Поставям си цели и ги преследвам. Така винаги се държа в кондиция.
- Имахте ли идол в детството?
- Аржентинецът Габриел Батистута. Зная всичко за кариерата на Батигол, но ако започна да разказвам, ще изтече времето на интервюто.
- А сега кой ви е идол?
- Жена ми. За мен семейството е над всичко. Със съпругата ми София се познаваме още от тийнейджъри - аз бях на 15, тя на 13 години. И през цялото време оттогава тя винаги е била най-важна за мен. Не мога без нея. Радваме се на две деца. И семейството наистина е моя крепост.
- Най-тежките изпитания в живота ви?
- Имал съм проблеми, но те не могат да се сравнят с два наистина адски момента. Първият бе, когато родителите ми се разведоха. Бях направо съсипан. Вторият - всички вече го знаят. Случаят с италианеца Киелини на световното миналата година. Тогава преминах отвъд границата за спортна злоба. Сгреших пуб-лично, разкаях се публично, извиних се публично. Очаквах да ме разберат, но ФИФА прие случилото се за крими-нално деяние. Преживявам го още. Да, всеки бърка и всяка грешка се плаща. Ако искате доказателство - моля, аз съм човекът!
- Имаше и гласове във ваша защита. Помните ли?
- Няма как да не ги помня, защото бяха малко. И сега искам да използвам момента и да благодаря лично на Христо Стоичков. Той го направи първи. Защити ме и най-важното - каза, че не може да ми забраняват да тренирам. Да не играя мачове - окей, но да не тренирам? Твърде жестоко и несправедливо, не мислите ли? И ако никой не ме беше защитил, със сигурност санкцията нямаше да се промени. И кариерата ми можеше да се срине тотално. Или най-малкото да се обърка непоправимо.
- Испанските медии ви сравняват именно със Стоичков. Приемате ли го?
- Дали го приемам? Сериозно ли? За мен е привилегия това сравнение, гордея се, че ме сравняват със Стоичков. Той е "Златна топка", марка за класа, признат от света. Но аз ще го уважавам до гроб за това, че ме защити, когато най-много имах нужда от приятели. Да, по характер с него си приличаме - и аз горя в играта, и аз вкарвам голове. И се надявам някога да го настигна и по успехи. Нали ви казах - обичам да си поставям цели.
- Кога сте се чувствали най-щастлив във футбола?
- През 2011-а, когато с Уругвай ликувах с титлата на Копа Америка. Елиминирахме Аржентина на тяхна земя, после вкарах и гол във финала с Парагвай. Ние сме малка държава, малко над три милиона население. И съдбата нищо не ни е подарила, наистина. Но имаме големи сърца, имаме дух, борим се в живота и във футбола. Отборът на Уругвай е едно голямо семейство. Няма звезди, няма привилегии и никой не е над правилата. Има ред, задължения, братство и патриотизъм. Ние живеем и играем като отбор на сто процента.
- Най-важният ви гол?
- Последният. Мисля, че беше в Ел Класико (усмихва се широко). Но той пък няма да е последен, обещавам. За мен да попадна във великата "Барселона" беше сбъдната мечта. Надявам се да продължа да съм щастлив тук. А за най-важния гол и за всичко в кариерата ми ще напиша книга, в която наистина няма да спестя нищо. Абсолютно нищо.
Суарес: Гордея се, че ме сравняват със Стоичков, ще го уважавам до гроб
"Той е "Златна топка", марка за класа, признат от света. По характер си приличаме, надявам се да го настигна и по успехи"
