Легендарният Христо Стоичков реши да разкрие малка част от магията на Барселона и обясни за своите първи емоции.
- Как се почувства, когато за първи път стъпи на „Ноу Камп“?
- Бях като дете в сладкарница. На „Ноу Камп“ всичко е внушително и те кара да се чувстваш малък. Но въпреки това, когато отидохме с ЦСКА за полуфинала на КНК през 1989 година, не се уплашихме. Напротив, когато стъпих на терена, видях, че всички от отбора искат да направят голям мач, да се докажем. А че съм бил спокоен, го доказва първият от двата гола, които вкарах в този мач. Субисарета беше излязъл пред наказателното поле. Къде е тръгнал? Само копнах топката и го прехвърлих - страхотен гол, много си го обичам. Но... „Барса“ бе прекалено голям клуб за нас и загубихме с 2:4.
- От всички твои попадения за „Барселона“ кое според теб е най-значимото?
- От всички твои попадения за „Барселона“ кое според теб е най-значимото?
- Не обичам сравненията. Как да кажа дали е голът в дебюта ми срещу „Еспаньол“ в дербито на Каталуня, или шампионските попадения срещу „Атлетик“ (Билбао), когато изместихме „Реал“ от върха? Тогава дори вкарах два гола с глава, а не с левачката. Вкарвал съм и срещу „Реал“, и „Манчестър Юнайтед“, и „Ювентус“ и... срещу кой ли не. Трудно е да определя един точно. Все едно да ме питат кое от децата си обичам повече.
- Кой е най-важният домакински мач, който си изиграл с „дрийм тима“ на „Барселона“?
- Кой е най-важният домакински мач, който си изиграл с „дрийм тима“ на „Барселона“?
- Още един въпрос, който не може да има еднозначен отговор. Мачът с „Атлетик“ (Билбао) може да бъде наречен такъв. Ще припомня един „български“ полуфинал в Шампионската лига. През 94-а година на „Ноу Камп“ гостува „Порто“ с Емил Костадинов. Победихме с 3:0, аз вкарах два гола и отидохме на финал.